СМЪРТТА НЕ Е НАПРЕМЕННО НЕЩАСТНО СЪБИТИЕ
Западната медицина се опитва да поддържа хората живи на всяка цена. Това не винаги съответства на целите на душата. Хората трябва да осъзнаят, че продължаването на живота във физическото тяло не е най-висшата възможна цел.
Когато хората умират, техните индивидуалности не се губят. Те остават същите хора и от „другата страна”, каквито са били и от тази. Единствената разлика е че са без своето физическо и етерно тяло. Повечето проекции на души (ПД), когато умират, населяват своите астрални тела и така се озовават в астралния свят. ПД, които са по-напреднали духовно и са по-скоро ментално, отколкото емоционално поляризирани, ще се озоват в своите ментални тела и на ментално ниво. Езотерично нивото на съществуване се нарича девакан.
Посветените с още по-напреднало състояние на съзнанието ще се озоват в своите будични, атмични и/или светлинни извисени тела. Мястото, на което хората отиват, когато умрат, се определя от тяхното развитие през всичките им минали животи и през приключилия живот. КОГАТО ХОРАТА УМИРАТ ТЕ СА ПРИВЛЕЧЕНИ КАТО МАГНИТ КЪМ НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ, КОЕТО СА ПОСТИГНАЛИ, но само след като са преминали през тридневното бардо след смъртта. Ето защо е толкова важно за хората да постигнат колкото може по-високо духовно израстване, докато са все още във физическо тяло.
Йогананда, великият светец на Индия, казва че умирането на хората ще се превърне в прекрасно преживяване, ако те имат дори най-слабата духовна вяра и цел в живота си. Онези хора, които са напълно откъснати от своите души и изцяло материалистични и егоистични, вибрират в унисън с нисшите астрални нива.
СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК И ПОСВЕТЕНИЯТ
За средностатистическият човек душата не играе голяма роля в процеса на смъртта. Когато ПД не е много еволюирала, душата не играе голяма роля на което и да е ниво на съществуване.
Единствената част, където душата играе роля, е решимостта да завърши цикъла на инкарнирания живот, когато физическият носител е повреден или е изтощен и победен от болест. Личността или ПД обикновено умира, когато волята за живот я напусне и кагато желанието да умре е взело превес. За средностастическия човек това е един несъзнателен процес.
Смъртта на посветения става преднамерено и като съзнателен избор да напусне своя носител. Посветеният прави това като последица от своята духовна воля. В някои случаи високоразвинтият посветен има предварителна визия за точния ден на своята смърт.
Парамаханса Йогананда е знаел времето на своята смърт. Той говорил пред голяма група хора, а след като завършил лекцията, съзнателно напуснал тялото си. След като умрял, в тялото му имало толкова много Светлина, че то се запазило непокътнато почти три седмици.
НИШКАТА НА СМЪРТТА, НА СЪЗНАНИЕТО И АНТАКАРАНА
Жизнената нишка е наричана още сребърна нишка или сутратман. Това е нишката от светлина, която се простира от монадата, през душата надолу, до ПД или личността, инкарнирана на Земята, в сърцето. Нишката на съзнанието е друга нишка от Светлина, която се простира от душата надолу до епифизната жлеза в мозъка на ПД. Антакарана, или мостът от дъга е трета нишка от Светлина, която посветеният изгражда от личността, намираща се на Земята, до душата и след четвъртото посвещение до духовната триада и монада.
Разглеждам тези нишки от енергия, защото те играят важна роля в процеса на смъртта. По време на нормалния сън нишката на съзнанието се притегля нагоре през душата, което причинява заспиване или безсъзнание.
По време на смъртта и нишката на съзнание, и сребърната нишка, се оттеглят. Така жизнеността спира да прониква през кръвния поток, сърцето и мозъка.
Из „Ръководство по извисяване” от Джошуа Дейвид Стоун
Тогава, какво ни остава?...
2. galatceq
3. rebellion
4. За възстановяване на трепетното отношение към Словото на Истината
5. alexmunro
6. universalnite000
7. Lectorium Rosicrucianum
8. minchomin
9. otkrovenia.spiralata
10. savremennik
11. taidzi
12. Философия на ежедневието
13. zlatolin
14. zahariada
15. delianaangel
16. lucecita.blog.bg/М