Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2012 09:39 - ИЗКУСТВОТО ДА УМИРАМЕ - 2
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3475 Коментари: 1 Гласове:
0



„С всяка смърт идва ново раждане.” 

СМЪРТТА НЕ Е НАПРЕМЕННО НЕЩАСТНО СЪБИТИЕ

Западната медицина се опитва да поддържа хората живи на всяка цена. Това не винаги съответства на целите на душата. Хората трябва да осъзнаят, че продължаването на живота във физическото тяло не е най-висшата възможна цел.

 

Когато хората умират, техните индивидуалности не се губят. Те остават същите хора и от „другата страна”, каквито са били и от тази. Единствената разлика е че са без своето физическо и етерно тяло. Повечето проекции на души (ПД), когато умират, населяват своите астрални тела и така се озовават в астралния свят. ПД, които са по-напреднали духовно и са по-скоро ментално, отколкото емоционално поляризирани, ще се озоват в своите ментални тела и на ментално ниво. Езотерично нивото на съществуване се нарича девакан.

Посветените с още по-напреднало състояние на съзнанието ще се озоват в своите будични, атмични и/или светлинни извисени тела. Мястото, на което хората отиват, когато умрат, се определя от тяхното развитие през всичките им минали животи и през приключилия живот. КОГАТО ХОРАТА УМИРАТ ТЕ СА ПРИВЛЕЧЕНИ КАТО МАГНИТ КЪМ НИВОТО НА СЪЗНАНИЕ, КОЕТО СА ПОСТИГНАЛИ, но само след като са преминали през тридневното бардо след смъртта. Ето защо е толкова важно за хората да постигнат колкото може по-високо духовно израстване, докато са все още във физическо тяло.

Йогананда, великият светец на Индия, казва че умирането на хората ще се превърне в прекрасно преживяване, ако те имат дори най-слабата духовна  вяра и цел в живота си. Онези хора, които са напълно откъснати от своите души и изцяло материалистични и егоистични, вибрират в унисън с нисшите астрални нива.

СРЕДНОСТАТИСТИЧЕСКИЯТ ЧОВЕК И ПОСВЕТЕНИЯТ

За средностатистическият човек душата не играе голяма роля в процеса на смъртта. Когато ПД не е много еволюирала, душата не играе голяма роля  на което и да е ниво на съществуване.

Единствената част, където душата играе роля, е решимостта да завърши цикъла на инкарнирания живот, когато физическият носител е повреден или е изтощен и победен от болест. Личността или ПД обикновено умира, когато волята за живот я напусне и кагато желанието да умре е взело превес. За средностастическия човек това е един несъзнателен процес.

Смъртта на посветения става преднамерено и като съзнателен избор да напусне своя носител. Посветеният прави това като последица от своята духовна воля. В някои случаи високоразвинтият посветен има предварителна визия за точния ден на своята смърт.

Парамаханса Йогананда е знаел времето на своята смърт. Той говорил пред голяма група хора, а след като завършил лекцията, съзнателно напуснал тялото си. След като умрял, в тялото му имало толкова много Светлина, че то се запазило непокътнато почти три седмици.

 

НИШКАТА НА СМЪРТТА, НА СЪЗНАНИЕТО И АНТАКАРАНА

Жизнената нишка е наричана още сребърна нишка или сутратман. Това е нишката от светлина, която се простира от монадата, през душата надолу, до ПД или личността, инкарнирана на Земята, в сърцето. Нишката на съзнанието е друга нишка от Светлина, която се простира от душата надолу до епифизната жлеза в мозъка на ПД. Антакарана, или мостът от дъга е трета нишка от Светлина, която посветеният изгражда от личността, намираща се на Земята, до душата и след четвъртото посвещение до духовната триада и монада.

Разглеждам тези нишки от енергия, защото те играят важна роля в процеса на смъртта. По време на нормалния сън нишката на съзнанието се притегля нагоре през душата, което причинява заспиване или безсъзнание.

По време на смъртта и нишката на съзнание, и сребърната нишка, се оттеглят. Така жизнеността спира да прониква през кръвния поток, сърцето и мозъка.

Из „Ръководство по извисяване”  от Джошуа Дейвид Стоун 






Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. samorasla - Вярно е, че мисълта за смъртта ни кара
09.08.2012 07:09
Вярно е, че мисълта за смъртта ни кара за се чувстваме некомфортно. Но не може да твърдим, че приемаме новата парадигма или пък да сме претенции за разширено съзнание, ако заравяме глави в пясъка и избягваме темата. Напълно подкрепям г-н Стоун, че изкуството да умираме е не по-малко важно от изкуството да живеем. Щом се се превъплътили в природния свят, значи че за стотиците инкарнации зад гърба си, ние не сме усвоили изкуството да живеем. доколко сме го усвоили в това си прераждане... всеки сам може да си отговори, или поне да се замисли върху въпроса.
Тогава, какво ни остава?...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2513862
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031