„Само онзи, който овладее изкуството да умира, ще постигне безсмъртие”

 СМЪРТТА, УМИРАНЕТО И НАУКАТА ЗА БАРДО

Смъртта и умирането от гледна точка на душата са съвсем различни от разбирането за смъртта   на западното мислене. Възгледът на съвременната наука е полуистина. Тя приема, че единственото реално е това, което може да се види с физическите очи и да се усети чрез петте физически сетива. Това е така защото още не са стигнали до осъзнаване на факта за съществуването на душата.

Втората теория за смъртта е тази за условното безсмъртие. Според нея бъзсмъртието съществува, но има определени условия, които трябва да бъдат изпълнени. Човек първо трябва да приеме Исус, да се присъедини към църквата и да Го остави да опрости всичките му грехове. Ако не направи това, или ще отиде в ада, или няма да съществува повече след смъртта във физическо тяло.

Третия възглед е този за прераждането. Той се поддържа от повечето хора на планетата Земя, но по-малко на Запад, отколкото на Изток. Причината за това е, че на Втория събор  в Константинопол през 553 г. сл.Хр. висшестоящите църковни служители са извадили от Библията всички текстове за реанкарнацията. Църковните власти не са харесали концепцията, тъй като тя премахвала техния контрол над хората.

Реинкарнацията е факт. Ние сме проекции на душата си (ПД), които продължават да се инкарнират отново и отново в нашето търсене да реализираме своята истинска идентичност като синове и дъщери на Бога. В действителнос няма смърт. Тя е илюзия на его-негативната мисловна система.

Егото е тази мисловна система, която се отъждествява прекалено силно с материята. Когато вярваме, че сме по-скоро физически тела, отколкото души, пребиваващи в тях, ние смятаме, че смъртта е реална. Тя не е нищо повече от трансформация от едно състояние на съзнание в друго. Учили са ни да гледаме на нея като на нещо  ужасно и със страх, а в действителност тя е отпускане и освобождаване.

В днешното общество всичко е обърнато. Трябва да изпитваме ужас и страх, когато се раждаме, а не когато умираме. Като свободни духове, при раждането си ние трябва да се влеем в миниатюрно физическо тяло и да се оставим на милостта на родителите си. Това е страшно!..

Смъртта ни позволява да се освободим от илюзията за формата и да се върнем към своя духовен дом. Влизането в тяло е като навличане на водолазен костюм и движение с него под вода. Смъртта е освобождаване от това крайно ограничено състояние на съзнанието.

Ние, като проекции на нашата душа, влизаме в материята, започваме да се идентифицираме прекалено много с нея и забравяме за своята истинска идентичност. В този смисъл ние умираме за своята истинска същност, която е душата.

Освен това ние умираме и всяка нощ, когато заспиваме. Умираме за физическото съзнание, преминаваме в нашето духовно съзнание и фини тела и така пътешестваме.

Тук бих искал да изброя някои от другите начини, по които преживяваме смъртта, когато сме на духовния Път:

1. Физическа смърт. Всеки от нас я е преживявал между 200 и 250 пъти. Ние сме експерти по отношение на нея.
2. Смърт на желанията. Започва да се случва при второто посвещение и умира напълно при третото.
3. Смърт на негативното его и/или личността. Това става на по напредналите етапи от еволюцията на ПД, обикновено при третото посвещение.
4. Втора смърт. Окултен термин, под който се разбира изгарянето на каузалното или духовното тяло при четвъртото посвещение. При това посвещение ние умираме за тялото на душата и за самата душа (природния й аспект), която се слива отново с монадата.
5. Преживяваме смъртта отново при деветото посвещение. При него си тръгваме или умираме за самото космическо физическо ниво. Целият контакт с физическото ниво е изживян и ние се придвижваме към по-висши космически нива.
6. Смърт на етерното, астралното и менталното тяло. Умираме за етерното си тяло във всяка инкарнация, умираме за астралното и менталното си тяло след всеки етап на духовната еволюция.

 Из „Ръководство по извисяване”  от Джошуа Дейвид Стоун

Мисля, че е крайно време да заговорим по този деликатен въпрос. Необходима е спешно широка платформа за обучение, тъй като ни очакват трудни дни и все повече хора ще си отиват. Те имат право да знаят, как да посрещнат това свое събитие, ако желаят да продължат своята еволюция като божествено дете.

знам само, че нищо и никой не си отива завинаги...

Поздрави и на двете

С.

изборът на музика е чудесен!
Freyja

С.

Законът за запазване на енергията е универсален закон. Енергията само се променя от един вид в друг, от форма - във форма. Но тя е вечна. Енергийните единици могат да съществуват едновременно на много места, в много форми и на огромни разстояния и в различно (линейно) време. Едни и същи, те могат да присъстват в черния дроб на днешен индивид, в бойния меч на войн от Средновековието, в тревичка сред пустинята и т.н. Тези твърдения тепърва ще се доказват, но и Квантовите закони доказват безспорно, че всички сме едно...