Приложение към Част І-ва, Глава I-ва на „ДЕМАСКИРАНЕ” от Ян ван Райкенборг

¹Гностично братство, Универсално братство на Светлината:
Божествена йерархия от Първоначалното Царство, образувана от същества, които не са участвали в грехопадението и такива, които са се върнали в Царството. Нейните освобождаващи импулси и нейните пратеници работят през всички времена и навсякъде по света, за да помогнат на хората да преоткрият божественото си призвание.

²Гностично царство, Царство Небесно, Другото царство, Обещана земя, Ново царство:
Божественият порядък, Първоначалната жизнена сфера на човечеството, от която то е било изгонено поради космическа катастрофа, известна като падение. Заложеният в основата на всеки човек стремеж към освобождение или спасение, призивът и действието на всички пратеници на Универсалната братска верига във всички времена, насочени към завръщане в тази истинска жизнена сфера на човечеството. Много е важно да не се бърка Царството Небесно с мястото за пребиваване на мъртвите в отвъдния свят, което напълно погрешно се нарича Небесно Царство в ортодоксалните църкви. Така наречената небесна област, в която пребивават мъртвите, също е преходна, както и нашата материална сфера, населена с така наречените живи. Тя е само един преход към ново раждане в постоянната прикованост към колелото на раждане и смърт.

 ³Класически розенкройцери:
Така се нарича едно от трите действащи в момента розенкройцерски общества, Орден на Розата и Кръста, оглавен от датчанина Макс Хайндел през 1911 със седалище Калифорния.

 ⁴Диалектична природа, природен порядък, диалектика:
Сегашното жизнено поле на човечеството, в което всяко нещо се проявявя само свързано със своята противоположност. Ден и нощ, светлина и тъмнина, радост и болка, младост и старост, добро и зло, живот и смърт са неразривно свързани помежду си, следвайки едно след друго и пораждайки се едно от друго. Чрез този основен закон всичко земно е подложено на постоянно изменение и разрушаване, раждане, разцвет и умиране. Поради това нашата жизнена сфера е област на преходност, на болка, страдание, разпад, болести и смърт. Погледнато от по-висша гледна точка, законът на диалектиката е същевременно и закон на Божията милост. Чрез непрекъснатия разпад и обновление се предотвратява пълната кристализация на човека, т.е. неговото окончателно унищожение. Чрез този закон той, т.е. микрокосмосът, получава все нови и нови възможности за изява, а с това и шанс да намери смисъла на своя живот и чрез трансфигурация да тръгне по Пътя на завръщането.

 ⁵Еони:
Йерархическа група на господарите на времето и пространството. Върховна метафизическа формация, произлязла от падналото човечество, злоупотребяваща с всички сили на диалектичната природа и човечеството и подтикваща го към антибожествени действия за осъществяване на своите низки цели. За сметка на неизразимото страдание на човечеството тези същности получиха освобождение от колелото на диалектиката, освобождение, което те могат да запазят само чрез себеутвърждение, увеличавайки и поддържайки до безкрайност страданията на света. В своята съвкупност те биват наричани още диалектична йерархия или господарите на този свят.

 ⁶Чужденец на земята, ефесянин, граничен жител:
Търсещият човек, който върви по пътя на доброто, стремейки се към истинско издигане и пречистване на живота в тази жизнена плоскост. Рано или късно той ще открие, че този път води до определен връх или граница, която земният човек не е в състояние да премине. Търсещият, който е достигнал до тази граница, се нарича в Библията ефесянин. Такъв човек стои пред избор: или да се освободи от ограниченията на диалектиката чрез фундаментална жизнена промяна, или да остане прикован за въртящото се колело на раждане и смърт, изпитвайки болка от неизбежната, закономерна гибел.

 ⁷Пистис София
Стар гностичен ръкопис, за автор на който се смята Валентин. Там се описват подробно борбите на Пистис София (Знание-Мъдрост) Душата, търсеща Гносиса, срещу господството на природните еони, нейното падение и нейното възкачване във висшите сфери на Първоначалното Царство.