Познавате ли това състояние на душата? Тя крещи, ти се задушаваш. Заспиваш недоволен,  събуждаш се с нежелание, с горчив налеп в гърлото. Надяваш се, че е временно. Очакваш да премине, но вместо това кризата се задълбочава. Приятелите ти се струват скучни, близките те дразнят с повод и без повод. Изкарваш си го на тях – това още повече нагнетява  болката в гърдите ти. Понякога се замисляш дали не трябва да потърсиш лекарска помощ, но вътрешния ти глас подсказва, че няма смисъл и ако се намесят докторите, ще стане още по-лошо.

Една сутрин се събуждаш и цялото ти същество крещи: „Бягай!...”

„Но къде?...Тук са близките ми! Тук е коренът ми, приятелите...Те са търпеливи с мен... Опитват се да ми помогнат...” А онзи глас не спира: „Бягай!...” И никакви доводи не могат да го заглушат. 

Подозирам, че всеки от вас познава този глас. Той ви е спохождал – понякога тих и колеблив, друг път – настойчив и мощен. С чувството, че диафрагмата ви е изтръгната и на нейно място зее коруба, колкото пещера, а там  гласът на сърцето ви се блъска като пленена птица от стена в стена, цялата в рани и кръв на обреченост.

Търсите причината в системата, в безпаричието, в намръщените лица по улиците?... Но нещо не се връзва: „Не, не е в това работата, не съм я окъсал до там, има къде-къде по зле от мен, а се забавляват като за последно...” 

Този глас, приятели,  прокуди много млади хора извън граница – да търсят късмета си. Други пък намериха спасение в дрогата, в купоните, в екстремните преживявания.

О, да! Те временно ще избягат от него, ще го приспят за известно време, за да стресне някоя нощ  съня им още по-отчайващ и подлудяващ...

Нека да спрем до тук с това мъчително описание на най-скритите ни терзания и да изречем на глас името на тази болка:  КОПНЕЖ. КОПНЕЖЪТ КЪМ ДРЕВНАТА НИ РОДИНА. И тази окървавена  птица в гърдите ни може да бъде утешена единствено в обятията на нашия баща – Бог! Бог, Който няма конкретно име, нито визия. Бог, Който до този момент  може би умишлено сте избягвали, и най-малката идея за Него е пораждала протест и отрицание. Бог, за Който често не смеете да споделите с родителите си, защото ще започнат да се споглеждат тревожно; с приятелите си, защото ще ви се изсмеят.

Къде е проблемът – във вас ли е, в тях ли е?...

Но ние можем само да ви кажем, че вашето състояние означава единствено, че сте надраснали средата си. Имате нужда от нови приятели, с които спокойно да споделите и рамо до рамо да се опитате да запълните празнината в диафрагмата.  Кои да бъдат те, къде да ги търсите – попитайте сърцето си! Нека то бъде вашия съветник. Помолете се тихо  – със сигурност ще бъдете чути: „Почукайте, ще ви се отвори! Повикайте – ще ви се отговори! Попитайте – ще получите най-добрия съвет!”  

Защото, повярвайте, нашите братя от Йерархията на Светлината  трепетно очакват от вас да ги потърсите. За да ви хванат като малки деца за ръка и да ви поведат към един друг нов свят – където е вашия истински дом и ви очаква вашето истинско семейство. ..

А ние можем да бъдем вашите нови приятели. Ако с отворено сърце прекрачите вратата на нашия център, ще почувствате  чистото поле на хората, които са го избрали за свой духовен остров - далече от суетата, надпреварата, страха, завистта и злобата.

Ако вземете  решение, помнете че ние ви очакваме! 

Приятели от Лекториум Розикруцианум.

http://www.lectorium-rosicrucianum.bg/