Прочетен: 1369 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 22.03.2021 12:02
Нека проучим произхода на убиването с камъни: „Но Мойсей каза: Не е добре да жертваме на Господа онова, което е гнусота за египтяните. Ако жертваме пред очите им онова, което е гнусота за тях, няма ли да ни избият с камъни?“ Изх. 8:26
Убиването с камъни е египетска практика. Така те се отнасяли с провинилите се срещу боговете им; а животните, които евреите щели да жертват, били обект на поклонение за египтяните.
Израилтяните възприели египетската практиката „убивани с камъни“ и това се вижда от опасенията на Моисей: „Тогава Мойсей извика към Господа и каза: Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни!“ Изх. 17:4
Когато Халев и Исус Навин казали на народа, че могат да завладеят Ханаанската земя, реакцията на хората била да ги убият с камъни: „Ако Господ има благоволение към нас, Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде... Само не въставайте против Господа и не се страхувайте от народа на земята! Господ е с нас; не се бойте от тях! Но цялото общество каза да ги убият с камъни…“ Числа 14:8-10. И ако Бог не се бил намесил, щели да го направят.
Защо Бог е допуснал египетската практика за убиване с камъни в законите на Израил? „Защото не вършиха правилата Ми, отхвърлиха наредбите Ми, оскверниха съботите Ми и очите им бяха към идолите на бащите им. Затова и Аз им дадох наредби, които не бяха добри, и правила, чрез които нямаше да живеят;“ Ез. 20:24-25
Тези постановления за убиване с камъни били наказания, които не са добри. Но те били в съответствие със собствените им идеи да преценяват престъпленията и със собственото им мислене, възприето от египтяните.
Има един много важен принцип, изразен от Исус: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери“ Мат. 7:1-2. – хората да бъдат съдени според тяхната собствена присъда.
В притчата за талантите Исус обяснява: „…боях се от теб, понеже си строг човек: взимаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял. Господарят му каза: От устата ти ще те съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек…“ Лука 19:21-22.
Израилтяните избрали да вярват, че Бог е една строга личност, че е искал да ги убие в пустинята и безмилостно осъдили Моисей да го убият с камъни. Не показали никаква милост в техния съд, затова този съдебен процес бил обърнат обратно към тях. Бог не е за подиграване – Израилтяните посели това семе и те пожънали жетвата. Смъртната присъда в пустинята дошла от собствената им уста, според собствените им вярвания за Бога.
Израилтяните многократно изразявали своите страхове, че Бог ще ги убие в пустинята: „И казаха на Мойсей: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо ни направи това и ни изведе от Египет?“ Изх. 14:11.
„Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и ядяхме хляб до насита; защото ни доведохте в тази пустиня, за да ни изморите от глад!“ Изх.16:3.
„Израилтяните роптаеха против Мойсей и Аарон, и цялото общество им говореше: Да бяхме измрели в египетската земя или в тази пустиня да бяхме измрели! И защо ни води Господ в тази земя да паднем от меч и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не беше ли по-добре за нас да се върнем в Египет?“ Числа 14:2-3
Те показват едно недоверие в Бога и съмнение в любовта Му към тях. Затова били съдени според собствената им вяра, че Господ ги е довел в пустинята, за да ги убие: „Господ говори още на Мойсей и Аарон: Докога ще търпя това зло общество, което роптае против Мен? Чух роптанията им против Мен. Кажи им: Жив съм Аз, Господ — наистина ще ви направя така, както вие говорихте в ушите Ми! Труповете ви ще паднат в тази пустиня… преброените между вас, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене...“ Числа14:26-29.
Фарисеите също били ограничени от собствената си съдебна система, която предците им приели от египтяните. Когато попитаха Исус с каква власт говори на народа, Той им отговори с въпрос: „Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? А те разсъждаваха помежду си: Ако речем: От небето – ще каже: Защо не го повярвахте? Но ако речем: От хората – целият народ ще ни убие с камъни…“ Лука 20:4-7.
Става ясно, че макар израилтяните да били напуснали Египет, Египет не ги бил напуснал. Фарисеите живеели в един свят на осъждане, гняв и отмъщение. Този дух в тях показвал как възприемат характера на Бога.
Целта на Закона от Синай е да доведе хората до убеждение за грях и да може Бог да им покаже милост: „А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;“ Римл. 5:20. Нашият небесен Баща позволил да бъде добавено наказание към Неговия закон, единствено с цел да се покаже милост към онези, които я поискат. Той очаква от нас да се смирим, да се покаем, да поискаме милост и да ни прости.
Писанията казват за Божия характер: „Господ мина пред него и провъзгласи: Господ, Господ, Бог състрадателен и милостив, дълготърпелив и многомилостив, и истинен…“ Изх. 34:6.
„Славете Господа, защото е благ, защото Неговата милост е вечна!“ Пс. 107:1.
Божието желание е винаги да показва милост. Милостта приключва само тогава, когато хората отказват да вярват в нея. Те са тези, които прекъсват милостта, защото искат да вярват, че Бог е като тях, че желае да ги осъди и унищожи, когато не са Му угодни. Ако това беше вярно, тогава не би могло да се каже, че милостта на Бога е вечна.
Който съди безмилостно, не получава милост, защото самият той определя това. Затова човекът, който хулел Бога и не се покаял, бил убит с камъни: „И синът на израилтянката похули Името на Господа и Го прокле. Доведоха го при Мойсей... И Господ говори на Мойсей: Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, да сложат ръцете си на главата му и цялото общество да го убие с камъни“ Левит 24:11-14.
Господ издал смъртната присъда, която самият Израил възприел от египтяните. Нашият Баща искал този човек да бъде убеден, че грехът му е оскърбителен и заслужава смърт, но единствено с цел той да поиска милост и Бог да му я даде. Това се вижда от думите на самия Законодател: „Искайте и ще ви се даде…“, казва Исус; и още: „Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости“ Мат. 12:31.
Исус казва, че всеки грях може да бъде простен, с изключение на един – богохулството срещу Светия Дух. Светият Дух работи върху съвестта ни, умолява ни да се покаем и да искаме милост. Когато един човек постоянно отказва да слуша този глас, който го моли да се покае, той няма да иска милост и затова ще бъде съден според наказанията, които е измислил собствения му народ. Човекът от Левит 24-та глава – само да би помолил за милост и тя щяла да му се даде. За съжаление той похулил Светия Дух, който го умолявал, заглушил гласа и затова умрял според собствената си вяра, че Бог не би му простил. Подобно на Каин, който извика: „Нечестието ми е по-голямо, отколкото може да бъде простено“.
Кой от нас би взел камъни да замерва с тях децата си до смърт заради греховете им, за които не са се покаяли и да ги превърне в кървава маса по земята? Тази мисъл е толкова ужасна, че не може да се опише с думи. Колко хора са си отишли в гроба мразейки този Бог, за който са си мислели, че желае хората да бъдат убивани с камъни! Много християни днес благодарят на Бога, че нещата са се променили в Новия завет, но това никак не променя факта, че те все още вярват, че Бог в Стария завет е изисквал точно това от израилтяните. Исус казал, че не е дошъл да премахне която и да е част от закона. И законът остава, но нашият Баща никога не е желал да умъртви някого. Той желае за всеки единствено милост.
Моля се да отворите сърцето си за нашия небесен Баща. Той ни обича и никога не е искал да ни нарани или умъртви заради греховете ни. Иска само да видим, че нашите грехове ни унищожават, и че винаги можем да молим за милост.
Като знаете, че Бог не ви е ядосан и че ви обича, тичайте към Него, изповядайте всичките си грехове и знайте, че Той ще ви ги прости – всичките. За съжаление онези, които отхвърлят истината, че Бог ги обича и винаги желае да покаже милост, няма да я получат, защото вярват в един Бог, който не показва милост към грешниците и затова се отказват от надеждата за прощение.
„Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа, не приеха съвета ми и презряха изобличението, затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици. Глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпление и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие“ Пр. 1:29-32.
„Слушайте Словото на Бога и вярвайте в това, което казва… Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост“ Ер.31:3Следва продължение
Поздрави!
„Слушайте Словото на Бога и вярвайте в това, което казва… Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост“ Ер.31:3
Поздрави за публикациите!
Ако прочетеш статията, ще разбереш защо.
„Слушайте Словото на Бога и вярвайте в това, което казва… Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост“ Ер.31:3
Поздрави за публикациите!
Наказанието е имало и възпитателна цел. На много места в Библията след указване на наказанието, се казва: "Другите като видят това, ще се убоят и занапред няма да вършат това зло".
Панацея
Панацея
2. Лале ли си, зюмбюл ли си, гюл ли си
3. AMENO
4. Усмихни се
5. 23 Псалм
6. 7 цвята
7. една сълза
8. Животе, мой!
9. Довиждане
10. Библията - ф.
11. Отец на всички
12. сбогуване с всички
13. Благодаря Ти, Гсподи
14. Добрият пастир
15. Учени за вярата си
16. Шуберт
17. Демис Русос
18. Бог да пази България
19. Шопен
20. класич. китара
21. Сиртаки
22. Тиха нощ
23. защо ми е толкова мъчно за фреди...
24. ФЕЯ след земетресението
25. Джери Франклин
26. сервиз за лаптопи