СИНУР МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДА

І-ва част:  ДЕЛОТО 

 

           Известен е опитът на големия български изкуствовед, философ и писател,  Николай Райнов, да проучи и популяризира историята на богомилското учение, което той счита за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. През 1933 г., благодарение на широките си международни контакти, проф. Николай Райнов успява да осъществи посещение на о-в Малта. Там е първоначалното седалище на Рицарите на Малтийския орден, в чиито подземни хранилища се съхраняват древни архиви. Н. Райнов, заедно с проф. Мавров и Никола Трифонов, са имали възможност да се запознаят с богомилската книжнина, която се пази там. За съжаление, тези проучвания не са публикувани, но са споделени с други познавачи на богомилството, между които и Петър Димков. Неотдавна още една част от тях станаха достояние на публичното пространство чрез ръкописа „Богомилство и богомили”, на който е записано най-отгоре: „Тази книга е предназначена за всички вътрешни”. Ето какво отбелязва проф.Н.Райнов още в първите й страници:

 

         На Симеон Антипа дължим единствената книга по история на богомилското движение, наречена «История на Милостта Божия», 270 листа, голям пергамент, дето се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка: разгледани са 32 години на движението, от 928 г. нататък.

        Наред с това, той даде и опит за системно изтегляне на цялото богомилско предание "Теория на Милостта Божия", две книги, 149 листа, обгръщаща мистериите, догмите и ритуалите на първото богомилство. По ценността на тия две книги не може не само да се спори, а и да се говори.

        Те са единствени книги, писани от вътрешен и то в ранния период на първата богомилска църква. Те се пазят в Малта на почетно място. Там намирам запазени в оригинал и другите книги на Симеон, които ще изброя...

 

       Розпространяваният апокрифно  ръкопис «Богомилство и богомили» обединява двете книги на Епископ Симеон Антипа, преработени на сравнително съвременен и достъпен език и отчасти коментирани от проф.Н.Райнов с псевдоним Епископ Симеон.  Тук съм подбрала онези откъси, които разкриват историята на богомилското движение от неговото зараждане и ще свалят отчасти тайнственото було на неговия водач и стратег Боян Мага:

 

        Симеон бе умрял на 27 май 927 година. От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери. А от сестрата на Георги Сурсубула остави Петър, Иван, Бенеамин - Боян и една дъщеря, на която името, неизвестно на историците, е Зоя.

        За 20-годишния Петър бе нежелателен престолът, но той го прие като необходимост.

        Един летописец от 10в. пише подробно за императорската школа у Византия, дето са се възпитавали наследниците на престола. Понеже тъкмо тогава, още от Симеонови дни, между Преслав и Византия имаше връзки на приятелство, ако не на интимност, един от българските наследници, Бенеамин - Боян, беше изпратен там да учи.

        Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките сплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва /тогавашния император/ Константин VII Багренородни  в своята летопис, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да оформят ранните търсения на необикновения юноша.

       В тая среда от изкуство, форма и начертание, дето го бе поставил нарочният каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития: Мария, внучка на арменеца Роман Лакапин – /наместник на непълнолетния император/ , която също се учеше там и един от главните възпитатели на императорската школа - Николай Мистик, канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята.

        Тези две лица - княгиня Мария и Николай Мистик - ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да се заченат и да родят между двата набелязани полюса: тънката измамна красота на чара и  дълбоката трескава бръчка на мисълта.

        Нека се спрем и видим впечатлението, което младият Боян-Бинеамин  можеше да остави върху тия две лица, защото то е характерно: Мария го обикна, а Николай Мистик се уплаши от него. Една неразбрана връзка тежеше върху тия трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата сухо-догматична лъжемъдрост, която му бе предложена от патриарха на тогавашната ученост.

        По това време Петър беше цар, но и неговото царуване не бе завидно: кротък и слабодушен, безволев и лек, той избягваше външния шум и не можеше да гледа кръв.

        За скрепване на връзката с Византия, Сурсубул го ожени за Мария... Залог за мир бе този брак и Мария бе наречена Ирене(мир)...

        Мария - Ирене, дъщерята на Христофор, донесе в преславския двор източната нега и византийския разкош.

        Даже и след близката смърт на Роман Лакапин, тя често отиваше във Византия под предлог, че вмекчава политическите отношения, за да раздухва подземни вражди, да предава чутото и станалото в Преслав и да получава наставления и нареждания за управлението на България. А най- вече да види Боян...

       През зимата на 927 година Боян, седемнадесет годишен, се върна в Преслав. Това се налагаше от нуждите на управлението...

        И почва животът на Боян посред други дворцови интриги, сплетни, хитрости, груби коварства: Византия бе пренесена у Преслав, и хитрата царица не допускаше чиста намеса и желание за правдива управа.

        Старата любов бликна: Мария следи Боян навред и жадува неговите милувки. Но студен е Боян - и онова, което говорят за мраморната колона,не е легенда.

        "Върви, не доближавай! Иди си: прегърни тия мрамори - те биха те прегърнали, защото аз съм по-студен от тях."

        Каква е работата на Боян, този странен младеж, който още на 16-годишната си възраст знаеше ключовете на Великото Дело?

       Исторически е известно, че през ония времена българските пазари във Византия са били широки и богати... Византия тогава бе средище на три търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и Изток.

        Дълги кервани сновяха, за да разнасят плодовете и придобивките на три култури в епохата, за която говорим като византийско влияние.

        По тия пазари виждаха Бояна често да се губи и да стои по дълги дни в широките подземия на един склад за коприна и платове, после да излиза от там с двама Непознати, заметнати с покривала.Те го дирят в двореца. Нощем се губят някъде, пак ги виждат във Византия, винаги заедно, винаги мълчаливи и скритом разговарящи.

         ... На два пъти те напускат Византия, отиват с някаква гемия на Изток.

        Един ден Боян се връща сам, върху ръката му блести пръстен с оникс и изумруд, а на лицето му има черно покривало.

        Но време е този волен монах да се върне в Преслав и да облече мантията на царски съветник. Когато Боян отива в Столицата, Непознатите дохождат няколко пъти там.

       Един ден Боян посещава стареца патриарх Стефан и измолва от него манастира «Света Параскева» за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае малко. Но неговите кратки дни са вече дни на вътрешен ученик, на "приет и заклет".

      След това Стефан живее само една година и умира на 11 юли 929 г. - на 74 - годишна възраст във Венеция, дето пет месеци е вече  епископствал, оставяйки патриаршеския си трон за трудната работа на прост богомилски епископ.

        Неговите ученици в Дубровник, Рим и Венеция запомниха чистата фигура на побелелия старец. В Малта, в голямото книгохранилище на Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици.

       И така обител "Света Параскева" става център на новото Учение и там се групират онези неизвестни хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но  велика, чиста и пълна със строга святост.

        Там виждаме фигурите на първите ученици; там външните дават страшна клетва, за да приемат послушание и робство - "да бъдат като трупове".

        Там дохождат и двамата Непознати сирийци, които само със знаци на ръцете си говорят и чиито лица никой не вижда, а гласовете им никой не помни да е слушал кога и да било...

        Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г. , когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастира "Св. Параскева".

       Този манастир не съществува вече.

        Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите.

       Три подземни коридора,пресичани от потоци и урви, разкриват неравната повърхнина на един път. След 2-3 часа уморителен бавен ход се стига до някогашния храм. Храмът има за основа квадрат. Трите страни на  квадрата - северната, южната и западната - държат малки квадратни продължения, а източната има триъгълен олтар.

        И тъй, цялата основа дава кръст.

        Под олтара има малка зала за вътрешни събрания, квадратна страна 2 метра.

        Там се влиза през стълба, чиято врата е в лявата стена на олтара.

        Там за първи път, една нощ на 12 април същата година, Боян среща презвитер Йеремия - Богомил, когото извиква чрез патриарх Стефан и му съобщава, че двама сириици на другата вечер ще пристигнат.

        На 13 април двамата Непознати се явяват в подземната зала на манастира.Там намират Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василии Византиец и Гаврил Лесновски (името на седмия не е споменато).

        Двамата Непознати приемат клетвата на седмината, дават на Боян онези 22 таблици, които езотеризмът нарича Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

        Те слагат върху олтара на подземната зала едно старо изваяние на Петолъчна Звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знакове на дванадесетте часа, което изваяние обладава голема магична сила. Сега то се пази в Малта, в Ристилището на Меча. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно дохождане в България.

        От тогава до днес те не са минавали през страната.

        Така, постепенно, почват онези дни, които принадлежат на Богомилството и на богомилите...

        Но Един е казал някога : "Вземете Моето иго на себе си, защото моето бреме е леко и приятно е игото ми!"

        И те го взеха...

        Цар Петър се сбираше с двама тогавашни църковници - презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бе сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бе користолюбец, упорит и разпуснат. А презвитер Козма бе ученолюбив и жадуваше да знае. Строго привързан към догмата на православната вяра, жив църковник, добър ритор, той мечтаеше да стигне патриаршеството.

        Веднъж, според "Историята" на Симеон Антипа,  Петър извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери. Боян да приеме царството.

        Боян му казал, че до потира на жрец се стига през царската корона, и лошият цар не може да стане добър жрец. Че той, Боян, не би приел царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. И упрекнал брат си , че се води по ума и думата на патриарси и презвитери, които служат на умрял бог посмъртна служба. Упреците се отнасяли и до Петър лично, като цар : данъците тежели на народа, царят минавал своите нощи в бледни мечтания, а дните си - в компромиси. Разкошът, тлението, разпътството подтискали дворец и болярство: сама царицата разнасяла дъха на разлагане...

                 В 928 г. , както летописец Кедрин говори, възстанаха боляри, за да свалят от преславсия престол Петър и да покачат брат му Иван. Предложението бе направено първо на Боян, но той го отхвърли, като ги посъветва да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двора, като ограничат Георги Сурсубула и царица Мария, махнат раздорите и пречистят разтленните нрави.

       Болярите не го послушаха, вдигнаха бунта формално, повдигнаха източните области, но на време още Боян бе заявил на Петър за кроежите в двора. Иван бе уловен, изтезаван от Сурсубула, затворен в тъмница и подстриган за калугер.Болярите бяха предадени на ужасна смърт.

       Втори заговор се замисля, сега от самия Сурсубул, в полза на Боян. Според Симеон Антипа, Боян отказва рязко и вдига една завеса, за да види Сурсубул Петър, който всичко е чул. Но царят е слаб, не може да въведе ред и няма смелост да залови и накаже виновника, защото се бои от Византия и не иска да печели враг в лицето на своята жена.

       Но народът узнава за това и недоволствата започват.

       Боян с покривало на лице обикаля из цяла България и избира ученици. Народът се събира жадно да слуша думите, които говорят за правда, за величие в живота и търпелива кротост.

       Богомилите са много, неизброими, те са вече половината църква, и техните сухи, бледи като вощеница лица , светещи от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието. Те говорят тихо, мерно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели - чисто, без корист и умисъл.

        И народът отива на тълпи подир тия неизвестни апостоли, които дават само една гаранция за истинност на своята доктрина : че тя ги е научила да живеят чисто. Те говорят на народна реч, без хитрословие, разбрано; думите им са прости, сравненията - взети от близката природа и ежедневния живот.

        И народът разбира , че да се живее чисто не е мъчно - доста е да се живее естествено...

        Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца дом търговски; как се изменят словата на правдата в слова на корист и суетно лихоимство.

        И народът върви - и готви основите на онова Велико Разрушение, което ще остави в душата мълчалива пустиня, а в живота - пепел и руини.

        Към ноември, 928 г. Боян бе написал своите легенди. Те влизат всички в новото издание, българско изложение, приспособено за ВЪНШНИ.  В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски, коптски и староегипетски думи, необходими елементи на магичната реч./сравнявала съм ги лично в съдържанието и те са в същия ред какъвто са публикувани от николай райнов през ... г.под псевдоним.

        Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите "Предания за Стефанит и Ихнилат", които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика : Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, окована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените.

        От тази чудна по език и съдържание книга има отпечатани на ръчна преса със старобългарски букви само седем екземпляра, малко фолио.

      Те се намират у седмината учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 г...

      Богомил диктува на Симеон Антипа и той написа "Правила за Аскеза и Усамотение",три книги, 208 листа, сега пазени в Малта.

        Тогава тъкмо и св. Гавриил Лесковски изпрати в два преписа своите две книги:"За Пътищата на Прозрението", чиста мистика, напомняща есенианските книги.

    След това нищо не бе писано от богомилски учител или ученик.

 

(следва)

...и след него падаме под дълго робство...До ден днешен сме роби и...мръсен ориенталски клозет.

Преди да взема отношение по този чудесен постинг, отворих вашата страница и останах много учудена, че сте се захванли с някакъв претенциозен проект без да си дадете сметка за кого всъщност е предназначен Навярно това са градове за елита, когато реши да се пресели на друга планета след като унищожи човечеството.
Моите извинения към Саморасла, но просто не мога да се въздържа да не отбележа доколко шаблоните втълпени в главите на тълпата от ортодоксалната църква и наука са страшни. О, българино, докога ще слугуваш на своя истински поробител - вечната сатанинска власт.

Прочетах и другите постинги посветени на богомилите, благодаря ти за тях. Искам да допълня за богомилският епископ Василий Врач, който в името на вярата изгоря като факел през 1111 г.на площада на Константинопол. Предлагат му спасение, ако се разкае, но той отказва и смилено тръгва към огъня. Ана Комнина, дъщеря на императора разказва, че нито дим, нито миризма е имало, само бяра тънка ивица е просветнала между пламъците. Така този светъл човек се е присъединил към Универсалното братство на Светлината, където има място и за всички праведни и честни българи.

И аз съжалявам, че се намесвам с коментар не по постинга, а по коментара на г-жа Андреева, но не мога да се въздържа при това, което прочетох. Причината за тежката карма на робството, под което пада българския народ е именно изгонването на поп Богомил от тази земя!!

Богомилите са светците на България ! Благодаря , че писа за тях!

"Щастието почива върху нещастието, нещастието тлее под щастието. Кой е наясно кога те са във възход?" Лао Дзъ

МЕДИТАЦИЯ

Гледаме си в пъпа
с другарката ми тъпа…
Преминахме на медитация
в модерната цивилизация…
Сега хортуваме потайно
и се наслаждаваме омайно
на чорбаджийските строежи
след поредните грабежи;
на нови бели лимузини,
на дворци с басейни и градини…
Остап Бендер да яде ряпа
и вече да им сваля капа …

Добре си дошла, стига да си с отворено сърце и освободено съзнание. Има място за всички. Освен за духовна просвета, богомилите са милеели за бедните и отрудените, като са отричали алчността на богатите и лицемерието на църквата. Те са били за хармонични братски отношения между всички хора, което е още една причина да бъдат хулени гонени. И днес още официалната църква скърца със зъби щом чуе за тях.

И от мен добре дошла. Универсалното братство на Светлината очаква всички, които работят в посока на Доброто. Нека отговорим на трудностите, на бедността, на пошлостта в ежедневието ни със силата и стоицизма на богомилите. Никога не е било лесно да се устояват принципите на Красотата, Истината и Любовта. Нека не се оплакваме, а да се хванем за ръце и така да докажем нашето духовно единство.

Вие сте много чисти и непорочни.Но аз имам реална научно-техническа кауза,която защитавам. Всеки прави това,от което разбира.

"Никой не е добър, освен Отец..." Всички сме грешни, щом сме се родили тук на земята. Но ни се дава шанс да изчистим своята карма и да преодолеем природните закони, стига да отдадем сърцето си в служба на Светлината. Научно-техническите каузи не са ми по вкуса, но... моето уважение:

ИЛЮЗИЯ

Когато всеки миг излюпва многоточия
и всеки ъгъл на планетата е кланица,
през процепите тесни на наочниците
и през едва открехнатите страници,

дано проникне светлина и ни настигне
на Истината дръзката плесница,
че Свободата е обречена привидност
и всяка кауза кове сияйни белезници.

Французите не искат да признаят че учението на катарите произхожда от богомилите.Те смятат, че двете учения нямат нищо общо.

Повече за богомилите