секти и организации изпъкват две основни посоки на мислене - едната обречена да загине, рано или късно, а другата - да укрепне и се развива, докато на свой ред даде живот на върховното (за нас) определение за истината, което ще удовлетворява идния век и ще води човека до високата кула на Замъка и към Хълма на Посвещението. Тези две линии са:

I. Онези, които гледат назад към миналото, които държат на старите начини, на старите теологии и реакционния отказ за откриване на истината. Това са хората, които признават авторитета, независимо дали на някой пророк, на Библията или на дадена теология. Това са тези, които

предпочитат подчинението на някой наложен авторитет пред самостоятелно избраното водачество на своята просветлена душа. Това са последователи на църкви и правителства, отличаващи се с чиста преданост и любов, ала отказващи да признаят божествената интелигентност, с която са надарени. Тяхната преданост, любовта им към Бога, тяхното взискателно, но погрешно направлявано съзнание, както и липсата на толерантност ги определят като предано отдадени.

Но те са заслепени от собствената си фанатичност и растежът им е ограничен от нея...

II. Втората група все още е малцинствена, но постоянно нарастваща. Това е тази вътрешна група от обичащи Бога -интелектуалните мистици, познаващите реалността, които не принадлежат на нито една религия или организация, но смятат себе си за членове на всемирната Църква, за „част един от друг”. Те са събрани от всички нации, раси и народи; те са хора от всички цветове и от всички мисловни школи, и все пак те говорят един език, учат се от едни и същи символи, следват един и същи път, отхвърлили са едни и същи несъществени неща и са достигнали до една и съща цялост от основни вярвания. Те се разбират едни други; те отдават еднаква преданост към духовните водачи на всички раси и използват всички Свещени книги с еднаква свобода.

Те формират невидимия източник на новия свят; те съставляват духовното ядро на бъдещата световна религия; те са обединяващият принцип, който в края на краищата ще спаси света...

Из "В СЛУЖБА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО" от Джуал Кхул - ТИБЕТЕЦА