ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ОТМАНЛИ
(моята райска градина)
Нека носим още срама по челото,
рани от тръни, следи от теглото;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича клюката, отвека,
нека е трагично името ни; нека
Отманли славен и роден Бургас
в миналото наше фърлят срам и мраз;
нека да сочат с присмехи обидни
лехите обрасли и пришките стидни
по ръцете още от спомена стар;
нека таз градина да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и чувства на обич голяма плоди;
защото в полите на Странджа- планината,
що небето синьо крепи с рамената,
има една вила с покрив остър връх,
с градина прекрасна, но със кървав мъх
от безсмъртния подвиг паметник огромен;
защото жив ще бъде вечно този спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта история като слънце грей,
едно име ново, голямо антично,
като Светла Йерархия славно, безгранично,
що отговор дава и измива срама,
и на клеветата строшава зъба.
О, Малка Шамбала! *
Цял ден младата дружина
как градината брани. Горската долина
трепетно повтаря на битката рева.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път
гъсти плевели лазят по урвата дива
и земята смучат и в семена я заливат.
Бурен подир бурен! Рояк след рояк!
Природата дива мощно избуяла пак
вика: "Растете! Растете, Тамо е рая!"
Групата откликва с друг вик: Ще им видим края!
И с лопати, мотики – клони и дървье;
дружината наша, потна и кървава,
рушка и отблъсква, без сигнал, без ред,
всеки гледа само да бъде напред
и гърди геройски на пек да изложи,
и един плевел повеч мъртъв да положи.
Мотики отекват. Бурени реват,
тръните драскат, но падат и мрат; 
от корени яки, изтръгнати вехнат 
дали ще пораснат семената техни;
колко тръни покриват този редут,
не сещат ни жега, косачка и труд.
Щурмът е отчаян, отпорът е лют.
Цял ден се борят, но помощ не иде,
от никъде взорът надежда не види
и братски орли не прииждат към тях -
има тежка умора, но без обида, злоба и страх. 
Последният напън вече е настал.
И тогава Лау – с глас на генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте Шамбала с лаврови венци!
на вашата сила Джуал Кхул повери
градинта, вилата и сам себе дори!"
При тез думи силни дружината горда
нападна геройски зелената орда
с корени дълбоки! О, геройски час!
Всеки намери мотика тогаз,
лопати не стигат, но волята трае,
сапът се чупи - гърдите остаят
и сладката радост в умора да мрът
сред вилната зона, в тоз славен кът,
с една смърт юнашка и с една победа:
"Отманлий целий сега нази гледа,
тука е скрито: но Джуал ще съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Всяка ръка - помощ, всяка душа - плам.
Тръни и плевели изчезнаха там.

Като ангели бели в зелений рояк,
скубят, изтръгват треволяка пак!
И бурени тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели,
и въздуха цепят със безмълвен вик.
Боят се обръща в подвиг и щик,
героите наши като скали твърди
тръните срещат с оголени гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
изпотени харно, изнемощели веч...
Но бурени нови като орда дивашка
мори, изтощава орляка юнашки...
Още миг - ще изчезне последния трън,
но празник настана с трясък и гръм
и с аромат на хляб току-що изпечен
на нашите герои за слава наречен.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес щом Отманли буря зафаща,
спомня тоз ден юнски и ще препраща
славата му дивна като някой ек
от вила към вила и от век на век!

*Малка Шамбала е името на вилата, където на 18 юни всяка година има бригада за плевене в градината. Според лунния календар на тази дата оскубаните плевели не поникват никога повече. (б.а.)
18 ЮНИ 2016