„Истината за деня се разбира по-късно като част от една по-голяма истина.”Д.К.

„Няма окончателност при представянето на истината, тя се развива и нараства, за да удовлетвори растящите изисквания на човека за светлина”Д.К.

УЗРЯВАМ БАВНО като вик,

на педя от звука, на косъм от езика.

На телена ограда просвам истината –

платно избелвано и пребоядисвано.

Докоснато с ръка, следа остане ли,

след хората ще хвърля своя камък.

И нека като птица да осъмна

в гнездо, подпалено от мълния.

„Извършва се голямо оживление  и придвижване. Светът на хората кипи, откликвайки на притока на духовна енергия. Тя е породена от неосъзнатия и недоловим за слуха зов на самото човечество. За първи път в историята то призовава духовно.”Д.К.

ИЛЮЗИЯ

Когато всеки миг излюпва многоточия

и всеки ъгъл на планетата е кланица,

през процепите тесни на наочниците

и през едва открехнатите страници,

дано проникне светлина и ни настигне

на Истината дръзката плесница,

че Свободата е обречена привидност

и всяка кауза кове сияйни белезници.

Из "ПОСЛАНИЯ НА ТИБЕТЕЦА"
ИЛЮЗИЯ

Проблемът за Илюзията се крие във факта, че това е дейност на душата и резултат от умствения аспект на всички проявени души. Душата е тази, която е потопена в илюзията и която не успява да вижда с яснота, докато не дойде времето, когато тя ще се на­учи да влива светлината на душата в ума и в мозъка.
      Чрез медитация и чрез техниките за умствен контрол мислителите на света ще започнат да го изба­вят от илюзията. Оттук идва и нарасналият интерес към медитацията, като все повече се съзнава бремето на заслепението в света и следователно насъщната не­обходимост от правилно разбиране на начина на конт­рол на ума... Само интуицията може да разсее илюзи­ята и оттук следва нуждата от обучение за нейното развитие. Така и вие можете да подпомогнете тази все­обща кауза, като подложите себе си на това обучение.
         Илюзията е предимно умствено качество и е характерна за нагласата на ума на онези хора, които са повече интелектуални, отколкото емоционални. Те са надраснали заслепението по начина, по който то обик­новено се разбира. Тяхната грешка е в неправилното разбиране на идеите и мисъл-формите и погрешната им интерпретация.
       Днес илюзията е толкова силна, че дори и малцината, чиито умове са донякъде развити, са конт­ролирани от тези огромни илюзорни мисъл-форми, чи­ито корени са в живота на по-нисшата личност и в желанията на човешките маси.
       Последователят е жертва и, нека се надяваме, рушител на заслепението и илюзията и оттук произтича сложността на неговия проблем и на коварството на трудностите му. Той трябва също да има предвид, че всяко късче разпръс­нато заслепение и всяка разпозната и преодоляна илю­зия „проправя пътя" на онези, които го следват, и прави по-лесна пътеката на неговите събратя последо­ватели. Това е във висша степен Велико Служене и към този негов аспект привличам вниманието ви. Затова с тези инструкции се стремя да изясня този въпрос.
        Един от проблемите, стоящ пред аспиранта, е проблемът навреме да разпознае заслепението, когато то възникне, и да осъзнае заслепенията, които препреч­ват неговата пътека, и илюзиите, които изграждат сте­на между него и светлината. Не е малко, че сте разбрали, че заслепението и илюзията съществуват. Болшинството хора не осъзнават тяхното присъствие. Много добри хора не виждат това; те обожествяват тези заслепения и считат своите илюзии за ценни и трудно придобити притежания.
           Аспирантът успява да се свърже със своята душа, своето его, чрез правилно насочени усилия. Чрез медитация, добри намерения и правилни техники, съп­роводени от желанието да служи и да обича, той пос­тига съгласуване. Тогава той осъзнава резултатите от успешната си работа. Умът му е просветлен. Усещане за сила протича през неговите носители. Поне времен­но той осъзнава Плана. Нуждата на света и способ­ността на душата да откликне на тази нужда запълват съзнанието му. Неговата отдаденост, посветеност и правилни намерения увеличават насочения приток на духовна енергия. Той знае. Той обича. Той се стреми да служи и прави тези три неща сравнително успешно. В резултат на всичко това той все повече бива завла­дян от усещането за сила и от ролята, която трябва да играе в помощ на човечеството, отколкото с реализи­рането на съответното и подходящо чувство за мярка и за духовните стойности. Той надценява своя опит и самия себе си. Вместо да удвои своите усилия и по този начин да установи по-тесен контакт с царството на душите и да обича повече всички същества, той започ­ва да насочва вниманието на другите към себе си и към мисията, която той ще разработи, и към дове­рието, което, както изглежда, Учителят и дори плане-тарният Логос му оказват. Той говори за себе си; прави жестове и привлича вниманието, изисквайки признание. Правейки това, неговото съгласуване неизменно нама­лява, връзката му се влошава и той се присъединява към редиците на онези, които са се поддали на илюзи­ята на усетената сила. Тази форма на илюзия се среща все по-често сред последователите и сред онези, които са преминали през първите две посвещения. Днес в света има много хора, приели първото посвещение в предишен живот. В някой период на сегашния жизнен цикъл, с повторението и резюмирането на събитията от по-ранното развитие, те отново достигат до онова мяс­то в своята реализация, което са достигали и по-рано. Значението на тяхното постижение нахлува към тях, съпроводено от усещането за тяхната отговорност и тяхното знание. Отново те се надценяват, смятайки мисията си и себе си за неповторими сред хората и езотеричните и субективните им изисквания за призна­ние навлизат и развалят онова, което иначе би могло да бъде плодотворно служене. Всяко подчертаване на личността може съвсем лесно да изопачи чистата свет­лина на душата, когато тя се стреми да премине през по-нисшето себе. Всякакво усилие да се привлече внима­ние към мисията или към задачата, която личността е предприела, отклонява вниманието от тази мисия и зат­руднява човека при изпълнението на задачата му; води до отстъпление от изпълнението й, докато -настъпи моментът, когато последователят няма да е друго, освен един канал, през който да се лее любов и да сияе свет­лина. Това изливане и сияние трябва да бъде спонтанно и да не съдържа споменаване на личността.
          Илюзията е средство, чрез което ограниченото разбиране и материалното знание интерпретират исти­ната, забулващи и скриващи я зад облак от мисъл-форми. Тези мисъл-форми стават по-реални от истината, която прикриват, и впоследствие контролират дос­тъпа на човека към Действителността. 
        Илюзия... Светът на явленията не се отхвърля, но ние считаме, че умът го интерпретира неправилно и отказва да го види такъв, какъвто той е в действител­ност. Смятаме, че това погрешно тълкуване съставля­ва Великата Илюзия... Проблемът на Илюзията се на­мира във факта, че това е дейност на душата и е резултат на умствения  аспект на  всички  проявени души. Душата е тази, която е потопена в илюзията и която не успява да вижда с яснота, докато не дойде времето, когато тя ще се научи да влива светлината на душата в ума и в мозъка... Илюзията е предимно умст­вено качество и е характерна за нагласата на ума на онези хора, които са повече интелектуални, отколкото емоционални. Те са надраснали заслепението по начи­на, по който то обикновено се разбира. Тяхната грешка е в неправилното разбиране на идеите и мисъл-формите и погрешната им интерпретация. 
             Вие сте в процес на въплъщение; следвате избрания си път. Къщата, която изграждате, осветена ли е вече? Светла къща ли е? Или е тъмен затвор? Ако е светла, към светлината и топлината й ще привлечете всички околни и магнетичното притегляне на душата ви, чиято същност е светлината и любовта, ще спаси мнозина. Ако все още сте изолирана душа, ще трябва да преминете през всички ужаси на по-пълната изола­ция и самота, бродейки сам по тъмния път на душата. Но тази изолираност, тази самота и тази отделеност в тъмната нощ са все част от Великата Илюзия. Това обаче е илюзия, в която цялото човечество сега навли­за в подготовка за единство, свобода и избавление. Някои се губят в своята илюзия и не знаят каква е действителността и истината. Други вървят свободно в света на илюзията с цел да спасят и да повдигнат своите братя и ако вие не можете да сторите това, ще трябва да се научите да вървите по този начин.