Думи за поемата „За словоядците, Месията и Шехерезада”
Както политиците безпардонно убиват своя народ, както учителите допускат деградацията на нашите деца, както лесовъдите са съучастници в унищожаването на горите и нашата природа, така и поетите - с най-точните и остри оръжия, са в състояние да убият Поетичното изкуство. Те и само те – с нашето знание, с нашето съгласие, с нашето безразличие, и ако щете с нашето участие – извършват това. Заявявам това не за да защитя поемата – тя ще се защити сама, ако й е дошло времето. Всеки ще разбере и ще вземе от нея толкова повече, колкото по-напред е в Пътя.
Изкуството не се вмества в граници, рамки, цвят и критика.
Критикът е човек и като всички хора има ограничен спектър от сетива, има своя индивидуална вибрационна микросистема, която влиза или не влиза в симбиоза с обекта /т.с.произведението/. Това, което той има в повече от останалите, е познание за областта, в която се очаква да бъде специалист.
Но тук е момента да се попитаме, какво представлява въобще познанието на индивида. Не е ли то продукт на онова програмиране, заложено като правила, норми, закони, морал и т.н. и които в по-малка или в по-голяма степен ни превръщат в биологични роботи. Хомо сапиенс днес е съвършена електронна схема, която се задейства от външните влияния. И в частност – Авторът, е само резонатор на културното съзвучие и на чувствените и инстинктивни приливи и отливи на човечеството, наречени „стилове”, но аз ще ги изведа до по-ежедневната дума „мода”.
Идеите, мненията и чувствата, които изразяваме в своите произведения, отдавна са изгубили своята дълбока божествено-човешка същност. Дори и тогава когато сме максимално искрени в творбите си и сме изразили най-съкровените си тайни.
Защото най-висшата илюзия на хомо сапиенса е илюзията за свобода.
Хомо сапиенса разбира само онова, което желае да разбере или което му е удобно, като изцяло отрича онова, което противоречи на заложените в мозъка му правила, навици и поведение. Като прибавим към това суетата и гордостта, които замъгляват още повече неговото съзнание и са най-честите съпътстващи автора качества, може да си представим какво изкуство поднасяме на „бедния” читател. Може да си представим в каква посока интелектуалният елит – хората на изкуството, водят човечеството или както доскоро се изразяваха нашите водачи „народните маси”.
Защо да се питаме тогава, защо не ни четат. Защо с години стоят нашите поетични книги по рафтовете на книжарниците? И нека не се крием зад грижата за оцеляване – Изкуството може да бъде формула за оцеляване. Но хората на изкуството и в частност - поетите, сами убиват Поезията, като я изстрелват на светлинни години от възприятията на своите читатели.
Но в каква посока? – питам аз.
И не са ли нашите деца мишени за нейния бумеранг?
Галина Многоречна/10.01.2016 г.2. galatceq
3. rebellion
4. За възстановяване на трепетното отношение към Словото на Истината
5. alexmunro
6. universalnite000
7. Lectorium Rosicrucianum
8. minchomin
9. otkrovenia.spiralata
10. savremennik
11. taidzi
12. Философия на ежедневието
13. zlatolin
14. zahariada
15. delianaangel
16. lucecita.blog.bg/М