Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01.2016 13:40 - ИЗКУСТВОТО – ФОРМУЛА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 757 Коментари: 0 Гласове:
1



Ирина Войнова, СЪЛЗИ НА ОГЪНЯ „Госпожа Поезия” / ИК „Знаци”2015

Думи за поемата „За словоядците, Месията и Шехерезада”

Както политиците безпардонно убиват своя народ, както учителите допускат деградацията на нашите деца, както лесовъдите са съучастници в унищожаването на горите и нашата природа, така и поетите - с най-точните и остри оръжия, са в състояние да убият Поетичното изкуство. Те и само те – с нашето знание, с нашето съгласие, с нашето безразличие, и ако щете с нашето участие – извършват това. Заявявам това не за да защитя поемата – тя ще се защити сама, ако й е дошло времето. Всеки ще разбере и ще вземе от нея толкова повече, колкото по-напред е в Пътя.

Изкуството не се вмества в граници, рамки, цвят и критика.

Критикът е човек и като всички хора има ограничен спектър от сетива, има своя индивидуална вибрационна микросистема, която влиза или не влиза  в симбиоза с обекта /т.с.произведението/. Това, което той има в повече от останалите, е познание за областта, в която се очаква да бъде специалист.

Но тук е момента да се попитаме, какво представлява въобще познанието на индивида. Не е ли то продукт на онова програмиране, заложено като правила, норми, закони, морал и т.н. и които в по-малка или в по-голяма степен ни превръщат в биологични роботи. Хомо сапиенс днес е съвършена електронна схема, която се задейства от външните влияния. И в частност – Авторът, е само резонатор на културното съзвучие и на чувствените и инстинктивни приливи и отливи на човечеството, наречени „стилове”, но аз ще ги изведа до по-ежедневната дума „мода”.

Идеите, мненията и чувствата, които изразяваме в своите произведения, отдавна са изгубили своята дълбока божествено-човешка същност. Дори и тогава когато сме максимално искрени в творбите си и сме изразили най-съкровените си тайни.

Защото най-висшата илюзия на хомо сапиенса е илюзията за свобода.

Хомо сапиенса  разбира само онова, което желае да разбере или което му е удобно, като изцяло отрича онова, което противоречи на заложените в мозъка  му правила, навици и поведение. Като прибавим към това суетата и гордостта, които замъгляват още повече неговото съзнание и са най-честите съпътстващи  автора качества, може да си представим какво изкуство поднасяме на „бедния” читател. Може да си представим в каква посока  интелектуалният елит – хората на изкуството, водят човечеството или както доскоро се изразяваха нашите водачи „народните маси”.

Защо да се питаме тогава, защо не ни четат. Защо с години стоят нашите поетични книги по рафтовете на книжарниците? И нека не се крием зад грижата за оцеляване – Изкуството може да бъде формула за оцеляване. Но хората на изкуството и в частност - поетите, сами убиват Поезията, като я изстрелват на светлинни години от възприятията на своите читатели.

Но в каква посока? – питам аз.

И не са ли нашите деца мишени за нейния бумеранг?

Галина  Многоречна/10.01.2016 г.   



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2515895
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031