(Първа тема от "Четири беседи за богомилите")

НевянаКонстантинова
БЛЯН ЗА БОГОМИЛИТЕ

Живеете незнайни.
Дух свят ли ви окриля?
О вие, всеотдайни
души на богомили!

Божествени скрижали
на своя род дарили,
а той ...не ви пожали,
пресвети богомили.

В тъмата накъде ли
се лутате без сили,
а нямате предели –
души на богомили.

Все благото за други,
за други отредили,
не дирите заслуги –
души на богомили.

Искрица да припалне –
къде ли сте се скрили?...
О, души страдални –
души на богомили!

Щом се свят засрива –
тук пак сте се родили...
О, души все живи –
души на богомили!...

Сред нас сте пак сияещи
в Рила – новокрили,
о, души ухаещи –
души на богомили.

Мисиите нови
отново преоткрили,
о, души Христови –
души на богомили.

Кротки и смирени
сред мрачините гнили,
в дух непримирени –
души на богомили.

С обич заискряла
от Бога святост пили,
о, души-кристали –
родни богомили!

Сред тиня, злъч, омраза
– бедни, неунили –
излъчвате все радост...
О, вие, богомили!

В метежно смразно време,
в бури замълнили,
съдбовното ви бреме
е Дух на богомили.

В СВЕТЛИНАТА НА КЛАДИТЕ
Не съществува трезв ум, който ще отрече делото на Орфей, Богомилите и Учителя Петър Дънов. Тук не става въпрос за празна гордост или национално самоизтъкване, а за факти и дадености, които по-скоро трябва да будят неудобство поради това, че като българи не използваме тези сили, точно обратно – неглижираме ги и ги потъпкваме. Тези сили съществуват, те са реално присъстващи, тази енергия блика от всяко кътче българско, от всеки камък.. Наше задължение е да използваме разумно тази енергия, да я впрегнем в работа, защото само ако стъпим на този древен корен, ние можем да изградим здрав фундамент за нашия бъдещ духовен храм, от който толкова много се нуждаем.

Богомилството e изключителен феномен в европейската история. То е една много дълбока форма на гностично християнство.Но нека да припомним що е гностицизъм. Гностицизма се заражда през І век, като се развива и придобива самостоятелни духовни характеристики през ІІ век, когато Маркион основава гностичната световна църква, позоваваща се на двата природни порядъка. Но Римската църква отказва да последва Маркион. Тя знае, че ако сътворението и спасението "бъдат разделени, тя ще се окаже лишена от основата на своето влияние върху уредбата на този свят". В своята същност гностичните течения се опитват да съчетаят в едно източните религиозни възгледи, гръцката философия, юдейската кабалистика и новохристиянските идеи. Вниманието на гностиците е фокусирано върху следните въпроси:
- Откъде идва злото?
- Откъде произлиза материята?
- Как се е съчетал Духът с материята?
- Как може да се освободи Духът от материята?
Според отговорите, които предлагат, гностицизма се разделя на две основни течения: александрийски и сирийски. Най-общо техните отговори звучат така:
- Бог е добър и всемогъщ. От него се отделят духовни същества, изначална божествена същност – Еони;
- Материята е проявление на тази Божествена същност, така твърдят александрийските гностици, а според сирийските - тя не е проявление на Божествената доброта, а е отделно царство на тъмнината и злото;
- Има паднал от небето ангел, който е подчинен на Бога, според александрийците, а според сирийските гностици, съществува изначално зло, което се противи на Бога. То е създало видимия свят и тялото на човека;
- Христос е върховен Еон. Той е дошъл на земята, според някои в плът, като всички останали хора, според други -с ефирно тяло. Неговата мисия е да покаже на хората, как да преодолеят материята и плътското си тяло. Тук мненията на двете гностични течения се покриват.
Те са единодушни по въпроса, че индивидуалното човешко същество носи в себе си искра на божествено съзнание, която му дава шанс да стане отново част от божественото поле на живота. За постигането на това се създават под различна форма школи, в които на пробудените за познание хора – търсачите, се помага да получат просветление по пътя към първоначалния живот. За този Път се споменава на различни места в писмените свидетелства на универсалната мъдрост, а също и в Новия Завет.
Ортодоксалната църква е водила безпощадна борба с гностицизма. Независимо от това, той се проявявал периодично и закономерно в различни превъплъщения. България не е подмината от неговото присъствие. Нашите друмища освен за богомилите, крият спомени за манихеи, месалиани и павликяни. Нека с по няколко изречения си припомним за тях, търсейки корените на богомилското учение.
Манихейството се развива през втората половина на ІІІ в. и е представител на Сирийския дуалистичен гностицизъм. То е смес от християнство, будизъм и персианство. Осезателна също е духовната връзка с древната иранска религия на Заратустра, а също и с есеите, тъй като неговия основател Мани се е израснал в една от късните есейски общини. Учението на Мани е за пътя, по който човек може да търси и да намери собствената си душевно-духовна светлина и за победата на доброто над злото чрез кротост и безрезервна любов.
Това учение и последователите му били жестоко преследвани от властите, Мани е заловен и публично екзекутиран, но въпреки това то бързо се е разпространило извън пределите на Персия, достигайки Италия, Испания, Франция. На изток стига до Китай.
Месалианството също представя Сирийския гностицизъм и застъпва абсолютен дуализъм. Основано от монаси, то се е появило през ІV в. в Сирия и Мала Азия. В неговото учение е развито повече практическата страна, отколкото догмата. Месалианите, наричани още евхити или пневматици, са поставяли ударението върху посвещението. Те отричали светите тайнства, според тях само молитвата може да спаси човек - законите и каноните нямат значение. Твърдели, че в тях действа Светия Дух и отдавайки се на съзерцание, били убедени, че виждат Божественото. Характерно за тях е, че пренебрегвали труда, защото убивал духовния живот, затова тяхното учение не се насърчавало от народа. Павликянството е християнско религиозно движение, появило се през 7 век в Армения. За негов основател се счита Константин Мананали, създал първата арменска павликянска общност около 660 година и осъден на смърт като еретик от византийския император Константин IV Погонат. Павликянството също изповядва "краен дуализъм". То извежда доктрината си, както и своето име, от антиохийския патриарх Павел от Самосата, а не от Апостол Павел, както се споменава в някои източници. Павликянството не признавало Стария Завет, части от Новия Завет, религиозните и църковните култове и служби, почитането на икони и реликви. Те отричали кръста като християнски символ. В България павликяните навлизат пред 755 г., когато по заповед на император Константин Компроним голяма част от тях били преселени в Тракия, за да пазят Балканът от набези от север. Същото е направил и император Иван Цимисхи през 970 г. и множество арменски проповедници надошли по нашите земи, най-вече в Пловдивско, установявайки се трайно там.

Така че по времето на цар Борис и проведената от него христианизация на българския народ, в родината ни бродели разнородни представители на гностицизма. Разпространяваните от тях идеи се сблъсквали с наложеното от властта православие, с неговата църковна схоластика и формализъм, внесени като модел от Византия. И от този хаос покълнали семената на българското богомилство, което скоро избуяло и дало плодове, нужни да заситят гладните за духовна храна човеци.
Богомилството е тясно свързано с българската история, понеже то е траело почти пет века (10-14 век). До скоро за негов основател се считаше Поп Богомил, но според Петър Дънов, потвърдено вече и от съвременни историци, негов родител е Бениамин, най-малкия син на цар Симеон, известен с името Боян Магът. Освещаването се е извършило от манихейски посветени в светлината на древните религиозни традиции на 13 април 928 г. в подземията на църквата “Света Параскева” край Преслав.

И така, в най-тъмната част на средните векове, когато в цяла Европа човешката личност е била подтисната, богомилите са издигнали факела на едно реформаторско учение за премахване на неправдите, за издигането на потъпканата човешка личност. Епохално е неговото влияние и върху духовния живот. Богомилите са притежавали силно чувство за свобода и са се противопоставяли на феодалните структури, експлоатиращи хората. Те знаели, че истинското прозрение се ражда само от абсолютната вътрешна свобода, която е източник на безусловна любов към всички природни създания. Духовната им просветеност и житейският им път се е различавал контрастно от този на църковната и държавна власт и това привличало бедни и богати, селяни и висши кръгове, мъже и жени. Богомилството бързо се разпространява и в другите страни на Балканския полуостров: във Византия, Сърбия, Босна, Херцеговина, Далмация, а после преминава и по-далеч: в Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и пр. Навсякъде то занася лъчите на новите идеи. Както и да са наричани в различните страни: богомили, катари, патарени, албигойци, българи, бугри, за център на движението се считала България - от нашите земи тръгвали пратеници във всички посоки, дето имало богомилско движение, за да подкрепяват и просветляват...

Хари Салман, философ от Холандия, казва в своя беседа от 1997 г. в София следното: “През 10-ти век България е духовният център на Европа, където се е родил Духът, за да се разпространи в другите страни – Босна, Италия, чак до Франция. Но кръстоносните походи на Инквизицията унищожили тези богомилски духовни средища. Каква ли е била причината за това отрицателно отношение? – Богомилските общини искали да реализират принципа на християнството – без богатство, без йеархични структури, в директна връзка с ранното християнство. И общини на братство се създавали навред, а те се оказвали опасни за официалната църква”. В историята всяко ново движение, всяка нова идея среща противодействието на реакцията. Най-идейните, най-будните хора в България, борците за нова култура на общочовешко братство, борците против войната и всяко насилие, борците за свободната човешка мисъл, братя за страдащите и угнетените, тия, които с най-голямо самоотричане са разпръсквали светлината в България и чужбина, са били систематично избивани, обезобразявани, пращани на кладите, прогонвани.

Но може ли да бъде угасен Светилника на Гносиса? Неговият вечно жив пламък огрява с великолепието си земи и народи, но когато условията не позволяват, той се скрива. Ако хиляди тела са били изгорени на кладите, то техните души са влезли в Братството на Светлината, в Универсалната верига на Братствата, които извършват освободителната работа през всички времена. Това е братството на великите гении на човечеството, на Великите души, които вследствие на дълга еволюция в сегашната и миналите вселени, са достигнали до най-голямо развитие на любовта, мъдростта, знанието, силата, благородството, закона за жертвата и самоотричането. Всемирното Братство на Светлината стои зад всички явления в природата и същевременно ръководи процесите на нашата планета, еволюцията на минералите, растенията, животните и специално осъзнаването на човечеството.
Все повече хора днес започват да разбират, или подозират дълбоко в себе си, че човечеството и светът се намират в едно паднало състояние, и че пътят на освобождението от него трябва да бъде извървян. Те правят опити да реализират това освобождение и да се свържат активно с божественото. Водени от копнеж за спасение, тези събудени души осъществяват вътрешна връзка с Универсалното Братство и срещат неговата подкрепа, неговата сила, помощ, знания, докато се сдобият с новите качества. И радостта, която човек усеща, вървейки по Пътя, показва, че той е вече във вътрешна връзка с тия напреднали същества.
Помощта, която оказва Всемирното Братство на търсещите, прилича на работата на градинаря, който не ограничава естеството на растението, което отглежда, а само му създава благоприятни условия, добра почва, влага, топлина, позволявайки му то да прояви свободно своята природа.
Ако проследим историята на човечеството и последователното раждане, цъфтеж и смяна на културите, ще видим навсякъде доказателства и следи за съществуването на тия Велики Гении на човечеството. Глобално тяхната помощ се изразява и в основаване на нови религии в различните части на света. Така в хилядолетията могат да се проследят 3 клона на развитие. И трите клона са просъществували дълго време в Египет и в Индия – като в Индия те са оставили повече философска наука, в Египет - повече научни данни.
Първият клон е наречен Египетски, там членовете му се наричат херметици; После работят в Персия, Асирия и Вавилон. По късно простират своята дейност и в Рим, Гърция и Тракия, където се наричат орфеисти. Първият клон е имал за цел да подготви условията, при които човечеството да развие съзнание за божественото учение – първоначалното християнство.
Вторият клон е Палестински. Възникнал в Индия, той се премества в Египет и оттам в Палестина. По-късно се придвижва към Западна Европа - Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света.
Третият клон също възниква и работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала Азия и след това в България, подбуждайки Богомилското движение. Заради своята мощ на вълната и отражението, което придизвиква в страни от 3 континента, той може да се нарече Богомилски или Български. Третият клон имал за цел да реализира божественото учение т.с. християнството.
Кога и как се заражда богомилството и кои са най-ярките му имена? Каква е тяхната космогония и космология, примерът и величието на техния живот, предстои да разгледаме в следващите ни срещи.
Сега само ще подчертаем историческия факт, признаван от учени от целия свят: България е вратата, през която е навлязло гностичното учение в Европа през средновековието. Така наречената “българска ерес” е събудила за живот десетки духовни движения като хусизма, Обществото на чешките братя, квакери, тамплиери... В чистите води на розенкройцерството непредубедените очи съзират елементи от богомилската космогония и теургия. Поради разбираеми причини, в колективната памет на хората систематично бива изтриван приноса на богомилите, с надеждата да бъде изтрита заедно с това паметта за първоначалния живот и божествения порядък, за което те са проповядвали. Но историческата истина за тези светли братя на падналото човечество извисява все по-мощен глас от подземията на Инквизицията, от заровените във влажните катакомби ръкописи, от пепелищата на кладите.

Съвременния интерес към духовността на манихеи, богомили, катари и албигойци не е случайно явление. Той е израз на историческия ритъм, чрез който тези движения се проявяват във времето. В духовен план това е инкарнационния ритъм на душите, които са били свързани с тях.

Тази поредица от лекции, която може да наречем “Беседа за богомилите”, е нашият отговор на“Беседата против богомилите” от Презвитер Козма. Но нашата цел не е да реабилитираме богомилите в историята – те нямат нужда от това, тяхното присъствие във веригата на Универсалното братство, отдавна свети като диамант върху божествения престол. Споменът за тях и тяхното знание е нужен на нас, днес и тук, за да подкрепи нашия Път и крехкото ни осъзнаване за Голямата истина. Мрачният дуализъм с противоположните си полюси, руши единството на Светлината. Не някога, в ония времена, а непрекъснато всеки ден. Законът на противоположностите ще ни преследва през времето и пространството, докато прозрем своето пленничество в света на материята и събудим в себе си силите да го преодолеем. Тогава светлината, в която е облечена Истината, ще започне да свети в нас и ние ще се освободим от илюзията на смъртта. Да се помолим за това, с думите на старата богомилска молитва:

“Пречисти ме, Боже мой.
Пречисти ме вътрешно и външно.
Пречисти тялото, душата и духа ми,
така че кълновете на светлината в мен да израстат
и да ме превърнат във факел.
Нека стана пламък, който променя всичко
в мен и около мен в светлина”