ІІІ. ЧЕТИРИ ОТКАЗА

1. Отказ от своеволията.

Вие имате, или по-скоро изглежда, че имате, два аза: по-низшият аз, който обикновено ви ръководи користно, и по-висшият аз, който е готов да ви използва божествено. Трябва да подчините по-низшата си страна, като се въздържате от недобрите действия, към които сте подтикнати, но не като ги потискате, а трансформирайки ги така, че по-висшият аз да може да поеме ръководството на живота ви.

2. Отказ от усещането за изолираност.

Всички ние, разпръснати из целия свят, сме клетки в тялото на човечеството. Не сте отделени от другите хора, които са ваши събратя, и не можете да намерите хармония само за себе си. До нея може да достигнете, когато осъзнаете единството на всичко и заработите за доброто на всички. .

3. Отказ от привьрзаностите.

Само когато се освободите от привързаностите, можете да станете наистина свободен. Материалните вещи са тук, за да бъдат използвани, и ако не можете да се освободите от нещо, което вече е надживяло полезността си, то започва да ви притежава. Можете да живеете в хармония с другите само когато не смятате, че ги притежавате, и не се опитвате да командвате живота им.

4. Отказ от всички отрицателни чувства.

Работете върху изоставянето на отрицателните чувства. Ако живеете в настоящето, което всъщност е единственият момент, с който разполагате, ще откриете, че не сте толкова податливи на тревогите. Ако осъзнаете, че онези, които извършват лоши дела, са психически болни, чувството ви на гняв ще се превърне в чувство на състрадание. Ако разберете, че всичките ви вътрешни наранявания са причинени от собствените ви неправилни действия или от собствените ви погрешни реакции, или от неподходящото ви бездействие, тогава вече ще спрете да си причинявате страдания.

Пийс Пилгрим: ПЪТ КЪМ ВЪТРЕШНИЯ МИР