Всеки ден трябва да бъде изживян като цяла година, в синхрон с единната вибрираща действителност. Много хора се опитват да забавят времето, страхувайки се от неизбежното. Други пък се опитват да го ускорят, възлагайки надежда в някои предстоящи събития. Робувайки на собствената си егоцентричност, ние се опитваме всячески да въздействаме върху естеството на нещата.

Научихме ли се кога да сеем и кога да жънем? Безспорно е въздействието, което Луната оказва върху живота на Земята. Счита се за особено благоприятно всяко ново начало да започва при растяща Луна, скоро след новолунието, а неговото завършване е най-добре да стане в дните на намаляваща Луна, малко преди новолунието. Най-често хората решават да променят живота си от първия ден на Нова година. Колко новолуния преминаха над главите ни? Колко Нови години задгърбихме?  Какво правихме? Поставихме ли първия камък на своето Ново начало?

Не?..

Нима не изживяваме своя благословен отрязък на земното си съществуване точно както едно животно в зоологическата градина, кръстосвайки напред-назад своята клетка?  Не подскачаме ли по нишките в паяжината на своя живот - от периферията към центъра и отново към края. Не щъкаме ли нагоре надолу по стълбата на битието си! Една стълба изкачваме предпазливо, оглеждайки се внимателно. Не! - в това няма смисъл! Следващата стълба покриваме с поразителна бързина. Не! - и в това няма смисъл! Третата стълба изкачваме като религиозна личност. Не е това, което търсим!.. Оплетените нишки ни вкарват от клопка в клопка. Изкачваме четвъртата стълба с всичкото умение, с всички придобити опитности. И какво от това? Без полза?... За Господ хиляда години са като един ден и всеки ден е като следващия.

“Дадох ви всеки ден да е като година”. Само когато човек стане съзнателен за реалния живот и го види ясно пред себе си, дори и само за миг, тогава той може истински да отпразнува своето Ново начало.

Безсмислено е да начеваме своето Ново начало като милосърдни благодетели или дълбоко религиозни човешки същества, вярвайки, че ще променим бъдещето. Ще си останем висящи на една от нишките на паяжината, всяка от които води до същия диалектичен център.

Новото начало има истинско и дълбоко значение само когато то изразява сбогуване с мрежата. Защото там, в сърцевината на мрежата ни очаква огромен кървавочервен паяк и независимо дали сме прилепени плътно или висим на тази мрежа, като религиозни или окултни личности, атеисти, материалисти или хуманисти, той винаги знае как да ни открие за да ни асимилира. И когато часът удари, отново ще поемем нагоре по следващата стълба, точно както животното в своята клетка към срещуположния ъгъл, надявайки се на приятно пътуване.

Така – до последен дъх. Докога?. Кървавочервеният паяк, слънцето на диалектиката, определя нашата посока на движение.

“Дадох ви всеки ден да е като година”. Във всеки ден може да сложим край на тази печална игра. Във всеки ден от годината може да празнуваме нашето действително Ново Начало чрез решение да последваме пътя на трансфигурацията.

Кървавочервения паяк и неговите слуги ще правят много опити да ни задържат в мрежата, но ако сме твърдо решени, тези опити няма да успеят.

Какво означава “да поемем трансфигуристичния път”?

Всеки следва някаква посока, всеки “принадлежи” към нещо. Църковни кули и молитвени домове никнат като гъби в забележително разнообразие по целия свят и така е било винаги. Има ли някакво значение за кървавочервения паяк дали те съществуват или не съществуват?

Колебаем се: “Ако приема тази покана, трябва да изгоря всичките си мостове зад мен”. Да. Ако промяната се отнася само до материалните неща - просто заменяме една стълба с друга. А решението да започнем трансфигурация - то трябва да е безусловно и окончателно. Не може „ей така, просто така да опитам”... защото то засяга физиката, психиката, душата...

Всяка клетка е един свят сам по себе си, с ядро, жизнено поле и липика. Заедно с други клетки, с други жизнени системи, клетката образува същество, орган, тяло. Докато тази клетка остава вярна на своята природа и докато другите клетки правят същото, органът и тялото, остават незасегнати.

Нашия микрокосмос също е една клетка с ядро. Ядрото е нашата личност и то също притежава жизнено поле и липика. Заедно с всички други микрокосмоси от същата тази природа, се образува чудовището на диалектичния световен порядък, голямото и многообразно тяло на тази природа. А в сърцето на това голямо тяло вибрира кървавочервеният паяк – природният бог, “князът на този свят”, както се изразява Библията.

Нашият микрокосмос е една клетка в големия, сложен организъм на кървавочервения паяк. Не само че висим и се борим в паяжината, но ние сме част от нея! Това ли е начина, по който желаем да изживеем остатъка от живота си? Не! – крещи цялото ми същество: Искам промяна!

“Дадох ви всеки ден да е като година”.  Всеки жив микрокосмос, като част от паяжината на паяка, има вродената способност да се освободи от своя затвор. Не посредством мистицизъм или окултизъм, а чрез трансфигуризъм. Това е един много експлозивен, динамичен процес. Той представлява освобождение, което трябва да се осъществи в “трепет и боязън”.

Осъзнавайки истинското значение на този освободителен процес, ние трябва да му се отдадем. Веднага щом приключи периода на размишление, вземем ли твърдото решение, настъпва момента, когато огромна сила започва да разцепва клетките отвътре.

Тази велика трансмутираща сила идва от  Универсалното братство на Светлината. Библията сочи този процес  за дело на Божията сила, според нея Светият Дух е този, който в сътрудничество с микрокосмоса причинява пълна промяна в природата ни. Квантовата наука дава друго обяснение – но то ще е предмет на бъдеща тема.

Колкото до промяната... да не чакаме новолунието. Всеки ден е подходящ за Новото начало. Всеки ден е подходящ да се освободим от хватката на червената смърт. Но този път е по-лесен, по-бърз, по-резултатен в група. Лекториум Розикруцианум е духовна школа, която се различава от всички други, по това, че нейната дейност е акцентирана върху  трансмутацията и трансфигурацията на личността.

“Дадох ви всеки ден да е като година”. Един ден всички ще извършим своята голяма микрокосмична революция. Кой ден? - решението е лично.

Използвани източници:
„Космическа революция” от Ян ван Райкенборг;
„Факторът Маи” от Хосе Аргуелес.
http://www.lectorium-rosicrucianum.bg/

Месец Декември свързваме с раждането на Спасителя в сърцата ни, раждането на оная Светлина, която ни отвежда на Пътя и ни води към истинската ни Бащина Родина. Дано суетата около празниците не заглуши вътрешния ни глас, който знае най-добре сърдечните ни търсения и е готов да отговори на тях.