Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2010 07:46 - УНИВЕРСАЛНО БРАТСТВО НА СВЕТЛИНАТА
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4004 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 12.09.2010 20:43


 МАНИ, КОЙТО ПРЪВ РАЗКЪСА ЗАВЕСАТА НА ТЪМНИНАТА

(само за гностици)

В ранните християнски векове центърът на вниманието е бил предимно в астралния свят, в който демоничните сили похищават Светлината от човешката душа. Затова манихеите – последователи на учението на Мани, се опитват да се освободят от всички желания. Те избягват да причиняват болка на хора, животни и растения за да не наранят космическия Светлинен кръст в тези творения, като елементи от Божествената душа. Поради това те често били възприемани за „побъркани, чужди на живота”, които трябва да се „преследват и изтребват”.

В космогонията на Мани особено място заема учението за Двата принципа – на Светлината и тъмнината. В „Китайски компендиум”- ръкопис, намерен през 1911 г. в Източен Тюркестан, Мани се обръща директно към търсещия мъдрост и му посочва, че фундаментално условие за човека да осъзнае Универсума и тогава в него могат да се изявят пространството и времето.

За Мани изявата на космоса от хаоса е логическа последица от съвместното действие на двата принципа, които първоначално са били разделени един от друг – принципите на Духа и материята, на светлината и тъмата. Според него светът е възникнал чрез инцидент, падение или нарушение. С това изказване Мани се противопоставя на традиционната теология, която вижда Сътворението като съвършено дело на Твореца, но този възглед обаче не предлага никакво обяснение за произхода на злото. Съвременните еволюционни теории, почиващи на дарвинизма също не са в състояние да поднесат задоволителен отговор. Според тях Сътворението на света и неговото развитие са от първоначалното нищо към Духа, който в един безкрайно далечен ден от бъдещето ще превърне злото в добро.

Мани не говори за подобна промяна или трансформация, а за завръщане към първоначалното божествено състояние, в което двата принципа не са били разделени. Официалната църква и християнските мистици осъждаха мирогледа на Мани и го определяха категорично като скандален. След като обаче днес много негови творби отново са намерени и изследвани, може да се установи, че Мани е изпреварил далече своето време и учението му е напълно гностическо.

За разлика от него, месианското учение, представя избавлението на човека или света в бъдещето, а не в живото днес. Eсеите напр. разчитат на завръщаното на един спасител, докато гностичното учение поставя избавлението на човека и човечеството в днешния ден. Гностикът знае, че той трябва да се освободи от влиянията и привързаностите си към света, ако желае да встъпи в Пътя на истинската трансфигурация. А привърженикът на месианското учение и  хуманистичната философия, иска да поправи света с надеждата, че от това ще възникне положителна промяна.

Историята показва, че двете учения са действащи и до днес.

В периоди на големи космически и интеркосмически промени, а днес човечеството, навлизайки в Ерата на Водолея, е в такъв период, от една страна звучи зовът:”Не отлагай повече!”, а от друга страна:”Спокойно, отложи за по-нататък!”. И двата импулса намират отзвук в хората. Всеки трябва да направи своя избор.

Пистис София посочва, как Гносисът се изявява в два силови потока. Единият тече надолу като пророчески ток, като Пистис - знание, вяра или идея. Другият се изкачва нагоре и посвещавава в мистериите. Това е София – мъдростта. В тази връзка Мани говори за зовящия и за отговарящия поток. Основателите на съвременната духовна школа на Златния Розенкройц също базират учението си на гностичните откровения, и според тях личното участие на човека стои в основата. Това е свободното зидарство за постигане на вътрешната прародина в човека.

Светлината и мрака, Доброто и злото, съществуват разделени едно от друго, но светлината е тази, която е предопределена за човечеството. Това е вълнуващ мит за саможертвата на светлината, за освобождението на светлинната душа и вътрешната алхимия, която Мани пресъздава в своето учение чрез символи, образи и думи.

Началото на този процес лежи в света на противоречията. Светлинната искра, ядрото на новосъздаващия се човек, трябва да се освободи чрез един троен алхимичен процес на разделяне, пречистване и съединение. Така се подготвят условията за спускането на Духа в душата. Един човек става истински Човек едва когато Духът се изяви в него. Мани представя този процес като изява на Божествения скитник или брата-близнак. Суфистът Ибн Ел Араби и Кришнамурти описват това като появата на вечния спътник. Хермес Трисмагистус говори за  Пимандър, а Ян Ван Райкенборг го нарича „среща с Другия”.

Човекът се представя като носител, в който един ден ще се изяви  универсалният дух. Планът за неговото развитие се спуска като искра от Божествения огън и прасубстанцията. Мани представя човека като „микрокосмос”, защото образът на цялата вселена е отпечатан в него. Ядрото на Божията изява той описва като пламтящото колело на живота. То притежава два полюса. Единият се намира приблизително на височината на сърцето. Това е женският или приемащият, изявяващ се полюс, който задвижва душата. Другият полюс е свързан с хипофизата в главата. Той е мъжкият, даващ импулс и преодоляващ полюс – Духът.

За Мани личността е дом на душата и може да се означи  като система от груби и финоматериални тела, взаимно обхващащи се и проникващи едно в друго: едно тяло от груба, осезаема от сетивата материя, едно етерно тяло, изградено от по-фина материя, и едно тяло на чувствата или желанията от астрална субстанция. После следва четвъртото – менталното или мисловното тяло, което често се обозначава като интелект. То се намира все още  в развитие и също принадлежи към материалните области на човека. Това четворно тяло на земния човек е частично отражение на съвършения, небесен човек. То се поддържа чрез пет флуида - силови потоци, които образуват заедно т.н. светлинна дреха. Тези флуиди са известни като:

-          Пламък на съзнанието;

-          Змийски огън;

-          Нервен флуид;

-          Вътрешна секреция;

-          Кръв.

От езотеричните традиции се знае, че от двете страни на гръбначния стълб, наричан „зушумна”, а според манихейската терминология „стълбове на похвалата”, човек притежава два канала на съзнанието.

Тези две разклонения на симпатикуса са известни като ида и пингала. Едното разклонение е соларно, мъжко творческо, а другото – лунарно, женско, възприемащо. Според индийската традиция през тези два канала в тялото се влива праната.

В манихейските текстове тези два канала на съзнанието се символизират чрез кораби на слънцето и луната, които пренасят в първоначалния свят освободените от материята светлинни частици. Ида и Пингала се пресичат върху „зушумна” и всяка от тези пресечни точки е една чакра. В главата са чакрите, свързани с пинеалната жлеза и хипофизата.

Чакрите са кръгообразни силови центрове. Те действат заедно с нервната система и жлезите с вътрешна секреция. Чрез непрекъснато въртеливо движение те приемат енергията, която е необходима за поддържане на определено жизнено състояние. Въртят се с различна скорост, но всички в еднаква посока. В човека, живеещ напълно от природата, те се въртят, погледнато отвътре – с посока отляво надясно. Колкото повече се задълбочава човек в душевно-духовните аспекти на живота, толкова по-динамични стават чакрите.

Новораждането на душата е един класически процес, който Мани описва като „повик на духа” и „отговор на душата в човека”. Тук се касае за низходящо и възходящо движение на светлината в змийския огън. По време на този процес се променя посоката на въртене на чакрите. Това показва, следователно, докъде е стигнал процеса на новораждането на душата. Щом чакрите се завъртят в противоположна посока, човекът се е преобразил. Това е изходната точка за седморното духовно развитие. Седмата и последна фаза е коронясването. Тогава духът се спуска в пинеалната жлеза и по-нататък – в средния стълб на гръбначния мозък. По този път истинският, духовен човек влиза в мистерията, в която Аз-ът се преодолява окончателно. Едва когато душата е напълно новосъздадена, тя се свързва с Духа. И започва трансфигурацията, пълната материална промяна. Новият човек е хванат за ръка от живия Дух и той напуска мрака, преодолявайки смъртта. Изгражда се новото мисловно тяло. В тази нова светлинна дреха Духът се изявява и човекът става Манас, един всезнаещ, в който се изявяват безкрайните Божествени възможности. Новият човек придобива три нови способности: блестящ разум, който вниква в дълбините на Божествената мъдрост; блестяща сетивност, която е в хармония „с тона на Божествения закон”, и силата на Любовта,. Това е истинският, съвършен човек, който сияе в блестящата одежда на новата душа.

Възстановява се единството Дух, душа, тяло.

Мани сочи че петте сили на човешката душа: съзнание, мислене, разбиране, идея и разсъждаване, се намират в различни части на тялото (кости, нерви, артерии, плът, кожа) и се владеят от духа на тъмата, който управлява в тялото. Но когато в човека се събуди споменът за неговия божествен произход, окованата душа започва да зове за помощ Светлинния Дух. И тогава той се отзовава.

Характерното за философията на гностиците е дуализма в сътворението и дуализма на човешкото същество. В учението на Мани материята е съзнателна и притежава интелигентност. Светлината и материята са в противоборство. Защо? Ето как живописно Мани разказва за него в Песента на перлата:

Властелинът на мрака, който не може да намери удовлетворение в себе си, е изпълнен със завист към царството на Светлината и се опитва със своите  поданици-демони да прекоси неговите граници. Бог, който управлява царството на светлината като първоизточник и извор на любовта, все пак не се бори, а принася саможертва. От него произлиза първото безсмъртно човешко същество, „силният син”, който се спуска в царството на мрака. Живата душа бива погълната от властелина на мрака.

В манихейския текст можем да прочетем, как светлината пропълзява във вътрешността му, и е уловена в материята, без да са повлияе от нея. От този момент нататък в царството на мрака присъства светлинен елемент, освобождаващ и целебен. Тъмнината е засегната от тази саможертва не чрез борба или чрез сила, а вътрешно.

Светлинните елементи като божествени искри, са пленени в природните материални човешки същества. Човешкото същество, изградено от тъмна материя, няма силата да освободи светлинния елемент със собствени сили, както и светлинната душа не може да го направи. Всъщност светлинната душа – задушена от тъмната материя – не знае дълго време за своя божествен произход. Тя се намира в „смъртен сън”. Целта е светлинната душа да се събуди, да се активират отново нейните пет душевни аспекта, наречени от Мани търпение, вяра, надежда, любов и мъдрост. Но те могат да се разгърнат само с помощ от Царството на светлината. Как едно човешко същество може да събуди светлинната душа? Мани пита: „Какво да направя, Боже, че да живея истински?” и отговаря така:

“Дай покой на ръцете си и се облечи в чистата истина. Пусни любовта в своето съзнание.И вярата в ума си. Усъвършенствай мислите си. Дай постоянство на своите решения и мъдрост на своите преценки…

Така ще живееш, о, душа.”

За Мани Баща на величието е Бог. Но Бог, Мъдрост и Любов са едно. В основата на учението на Мани е поставена саможертвата на любовта и че човешкото същество трябва да осъществи една цяла верига от саможертви. Така както чрез любовта си, Бащата на Величието, жертва първото човешко безсмъртно същество, Христос. Всичко, което се случва след това: създаването на света и всички природни царства, може да се разглежда като еманации, потоци или саможертви на Бащата-Бог. Така всяко човешко същество трябва да извърви своя спасителен път като поднесе също своята саможертва.

В манихейската Еклезия много се говори за процеса на събуждане на Дух-душата чрез освобождение от илюзиите. Мани говори за Духа на истината, който идва при човека, за да го освободи от света на заблудата. Той поставя пред хората на своето време едно огледало, за да ги накара да видят вселената и им показва двата порядъка: на Светлината и на тъмнината. Идеята за съществуването на две природи които се проникват, без да се смесват, е решаваща в учението на Мани и във всички течения, които се развиха от този гносис.  Хоризонтално насоченият човек винаги се е съпротивлявал на това и е преследвал привържениците на манихейския гностицизъм.

Новите открития в областта на теорията на относителността, на квантовата механика, на теориите за хаоса, достигат до схващането, че Универсумът e подложен на посочените от Мани противоречия. Съвременната наука е принудена в собствените си открития да признае допирните зони, противоречията и антагонизмите, в които изпада, когато изследва природните закони. За Мани обаче отговорът е стоял непоколебимо, защото той е черпил от друг извор.

“Аз виждам достъпа към Бог в моя дух”- казва той.

Едно такова откровение чувстват много хора от мига, когато освободените им души се свързват с Божия Дух. Този момент се означава като вътрешно просветление, наречено от манихеите и християнските гностици като вътрешния Христос. Но когато липсва такава вътрешна опитност, не е лесно за учения или духовно търсещия да вникне в истинското съдържание на текстовете на Мани.

„Господ ни се изявява чрез своя Дух, тогава Духът изследва всички неща, също и дълбините на Бога”е отбелязано в Коринтяни, гл.І.

Мани – диамантено звено в Гностичната верига:

Мани нарича себе си „апостол на Иисус Христос” Неговото евангелие може да бъде прието и осъзнато вътрешно. То предполага срещата с вътрешния Христос, чрез когото човек е в състояние да постигне истинско прозрение, висше познание и мъдрост.

Манихейството не е национална религия като юдаизма и индуизма, а в продължение на хилядолетие, то е било световна религия.Въпреки това до 20-ти век за него се знае само от непреки свидетелства, които произлизат главно от противници като Августин, чиито писания създават идеологичната основа за пораждане на инквизицията. Векове наред всеки, който е споменавал името Мани, е рискувал живота си. Авторът Ф.Декре пише:”Най-тежката съдба, която една схизматична или еретична група би могла да си придизвика, било да се смята за привърженик на тази проклета секта”. И въпреки това Мани има наследници. Съвременните историци днес признават богомилите и катарите като техни последователи. А човечеството вече познава тяхната трагична съдба, която не е по-различна от тази на манихеите.

Едва когато гностичните текстове от Наг Хамади (1945) и писмените документи на есеите от Кумран(1947) са открити и преведени, величавото дело на Мани стана достояние на хората.

Малко са онези, на които е известно, че Ян ван Райкенборг и Катароза ди Петри още преди  Втората световна война създадоха гностичното си учение на базата на учението на Мани. Свидетелство за това е издаването на тогавашното седмично списание „Licht van het Rozekruis” от Нидерландското  розенкройцерско общество, Орден на манихеите.  Така е била подготвена почвата за новото оживяване на гностицизма, обхванало днес целия свят.

Истинският гностик притежава вътрешно ръководство, посредством което той може да изживее и разпознае актуалността в учението на Мани като реалност в настоящето. Всеки, който се досеща за съществуването на една по-дълбока истина зад видимото, открива в Мани посланик, разпространител и изразител на Божествената истина. Словото по време на симпозиума за Мани, проведен на 7 май 2005г. в конферентния център Ренова в Билтховен, започва със следния цитат:”Ние сме дошли тук ... да вдишаме аромата на живата истина, която извира от първоначалния извор...”

Мани говори за този аромат в своите песни:

„Аз стигнах до портата на градината на живота;

Ароматът на дърветата се спусна към мен.”

„На бреговете на Ефрат един младеж седеше

И свиреше в аромата на живота, който го обгръщаше.”

В по-късна манихейска песен се казва:”Северният вятър, който ни докосва е Мани. Нека да вдигнем котва и да отпътуваме към страната на Светлината”. Да, Мани е пратеник на Светлината, гросмайстор на Гносиса и същевремено лечител, човек на изкуството, художник и надарен поет и писател. Невероятна многостранно развита личност. Неговият зов и днес се противопоставя на всички догми.  Мани е Учителят, който още в началото на 2-ри век открито и категорично възвести на човечеството освобождаващото послание на една всепроникваща, космическа църква на Светлината, която е по-близо от ръцете и краката на човека.

 

 

 




Гласувай:
4



1. анонимен - злото няма край
02.09.2010 19:07
Има ли спасение? България има много тежка карма и едва ли скоро ще може да я изчисти
цитирай
2. анонимен - стращно е
02.09.2010 19:11
Четъх написаното от вас за богомилите и много се натъжих. Тяхното време никак не е ласно, ама и нащото също е много трудно. Просвещението е важно, трябва да има много като вас да пишат е поучават
цитирай
3. анонимен - Приятел на портала
13.09.2010 15:31
Написаното за Манихейството ми припомня много подходящата за допълване на статията ти притча:

"В Ада обявили конкурс - какво да кажат на хората, за да ги отклонят от Божия път.
Надигнал се един бяс:
-Да кажем, че Сатаната не съществува.
-Нее, - отговорили останалите в хор - съществуването на Сатаната е очевидно.
-Да кажем, че Бог няма - предложил друг.
-Нее, все едно ще се досетят - отново не се съгласили останалите.

Победила фразата: "Има време, ще го направиш утре ..."

---
А истината е, че трябва да се работи сега, в Живото Днес!

Светъл ден!
цитирай
4. анонимен - ...
07.01.2011 12:25
Радвам се, че мога да те чета тук... :)
Здравей

Меги
цитирай
5. samorasla - Аз също се радвам, мила, но
07.01.2011 13:52
анонимен написа:
Радвам се, че мога да те чета тук... :)
Здравей

Меги

Аз също се радвам, мила, но освен да четеш, може да коментираш, да допълваш, да задаваш въпроси и да предлагаш нови теми.
Светъл ден (-:
цитирай
6. анонимен - opera mini скачать бесплатно
31.01.2012 21:08
9 сентября 2010 года вышла стабильная версия Opera Mini 5.1 (минуя 5.0) для платформ Windows Mobile 2003 SE, 5.x и 6.x (сенсорных и несенсорных) по прошествии шести месяцев после выхода бета-версии на этих ОС. Проблемы ввода, присутствовавшие в тестовой версии, были устранены. В дополнение функциям Opera Mini 5.1 для J2ME появились возможности назначения браузера основным обозревателем Интернета, работоспособности на устройствах с большими экранами, поддержки акселерометра (авторазворот экрана), улучшенного рендеринга страниц и шрифтов и расширенных настроек для опытных пользователей<>2]<>3]. http://newminiopera.ru/ opera mini для samsung
цитирай
7. fun1001 - (само за гностици)
20.11.2022 11:41



расла...многоо ))
страхотен текст, ще си го краадна,мила..()
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2515858
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031