(само за гностично напреднали)

...Всички хора от този свят са получили душите си от силата на архонтите и еоните.

Но силата, която е във вас, е от мен. Защото вашите души принадлежат на Висшето...

В гл.5 от  Евангелието на Пистис София  Христос, говорейки на учениците си,  дава отговор на  2 много съществени въпроса:

1.Кои са еоните и архонтите?

2.Всички хора на земята ли носят божествени искри?

И двата въпроса са с повишена трудност и отговорите може да бъдат разбрани само ако сте прочели предните ми постинги. Тук ще се опитам да отговоря на първия въпрос с помощта на великолепните коментари на Ян ван Райкенборг.

Кои са еоните? Сили от диалектичната йерархия, подхранващи се с умствената и емоционална енергия на хората. Тласкайки ги към религиозност, наука и окултизъм, те имитират за тях освободителен път към завръщане към първоначалното им божествено състояние, но всъщност единствено осигуряват своето паразитно съществуване.

Кои са архонтите? Архонтите са властващите над еоните сили. Това са господстващи и водещи сили и власти в универсума на смъртта. При това те не съществуват само в огледалната сфера. Те също владеят слънчевата система, зодиакалната система и още други могъщи формации във ВСЕЛЕНАТА НА СМЪРТТА.

Когато след падението си, Адамитското човечество било прогонено от първоначалния божествен универсум, за неговите нужди бил сътворен един напълно нов, един диалектичен универсум – това е т.н. материален свят с по-ниска честотна вибрация. Неговите природни закони и природни сили трябвало напълно да се нагодят към толкова много променената природа на Адамитското човечество. Освен това Адамитското човечество било подразделено на безброй групи и формации, и свързано със също така безброй звездни групи. Всяка група получила водач, един расов бог, един господар. Тези богове, тези владетели в Пистис София са наречени архонтите на еоните.

Тези расови богове нямат задачата, нито способността да отведат обратно към Първоначалния Живот подчинените им същности. Те притежават само стремежа да „опитомят” и култивират своите системи, и по този начин да направят творенията си приемливи за Гносиса.

Проклятието на архонтите, а също и тяхната болка е, че всички тези подчинени им същности, един ден, чрез трансфигурация ще се изплъзнат от тяхното водачество. Когато говорим за архонтите на еоните, определено не бива да си мислите, че тези сили са пример за лошотия, че са някаква вселенска измет. Не, в много отношения те олицетворяват големи добродетели в границите на диалектично постижимото. Тяхен ресор са научните постижения, технологиите, културата, изкуството, медицината и преди всичко икономиката. Архонтите и еоните също търпят развитие, натрупват своите опитности.

Но то се отразява по различен начин в сравнение с Адамитското човечество. Когато един Адамитски човек е достигнал състоянието на ефесянин – тоест е научил своите уроци тук на земята, в него се събужда един дълбок копнеж за завръщане в Първоначалната си Родина и желание да остави зад себе това пленничество на материалния свят. Архонтите не познават копнежа, защото те са космократори, създатели на природата на смъртта. Те трябва да продължат своята работа, докато последното паднало същество ЧРЕЗ СВОБОДЕН ИЗБОР се освободи от тяхното влияние и тази вселена може да бъде премахната, преминавайки в по-високо измерение.

Чрез архонтите и всички същности, които са получили душите си от тях, е могло да се разгърне едно много високо културно развитие на Земята. Резултат на техните внушения са  братство и човеколюбие - доброта, истина и справедливост. Те поддържат един девахан, едно най-висше небе, изпълнено с красота и щастие, макар че всичко това няма нищо общо с истинското освобождение. С една дума, те са авторите на холографската вселена, в която ние, хората, като кукли на конци  играем своята роля на сцената на илюзиите.

Но онзи, който постави крака си на Пътя на трансфигурацията и желае душата му да бъде обновена, който осъзнал своето диалектично състояние, потърси спасение, той задължително обръща поглед към Универсалното Учение и Христовата спасителна изява. Друг път няма.

Останалото е специфично Мойсеево и семитско проявление. Нищо против семитския народ, защото много юдеи са трансфигуристи. Има се в предвид, че семитската раса, дължи своето развитие на архонтите на еоните, както и всички други раси. Ръководещият бог на семитската раса със сигурност не е бил “Абсолютът”, “Всевишният”, а един от безбройните архонти, който за по-дълго или за по-кратко време е бил натоварен с ръководството на нашата планета. Доказателства за това се намират във Второзаконието 32, в петата книга на Мойсей, която обикновено се нарича песента на Мойсей. Стихове 8 и 9 гласят:

Когато всевишният раздели народите и разпръсна човешките деца, тогава постави граници между народите според броя на децата на Израил [семитската раса]. Защото частта на господа е негов народ, Иаков е негово наследство.

Следователно този “господ” не е “Всевишният”, “Абсолютът”, а богът на всички израилски племена, Йехова. Ясно е, че под едно такова свръхчовешко ръководство всички тези семити не се въздържали от засвидетелстване на благодарността си:

Защото аз [Мойсей] ще възхваля името господне. Въздайте славата единствено на нашия бог. (5. Мойсей 32/3)Сам господ го [Иаков] водеше, и нямаше чужд бог с него. (5. Мойсей 32/12)

Бог Отец – Всевишният, е Абсолютът, а не Йехова, както и днес ни внушават ортодоксалната църква. В нашия диалектичен свят на живот и смърт,  всеки архонт може да стане по-велик чрез послушанието на „стадото” му. И той се гневи, когато то се противопоставя на волята му, а става толкова по-мощен, колкото повече го храним със своите жертвоприношения от страх и кръв.

Тук се сещам за една легенда, която Джон Бейнс включва в книгата си „Звездният човек”за това как Мойсей се свързва с архонта от природния универсум Йехова. На стр.23 той пише следното:

...”Преданието поддържано от великите херметически учители, твърди, че в съдбовен момент от историята на човечеството един силен диаболичен Архангел, ако можем да се изразим така, успял да преодолее окултните защити на планетата и да проникне в атмосферата, като придизвикал голямо безредие... Както сочат херметическите летописи, пряката макар, и неволна причина за тази катастрофа, която и до днес има отражение върху нас, е Мойсей...

Най-силното му желание било да освободи народа си от робство и да го поведе към Обетованата земя. Воден от това желание и съзнавайки съществуването на могъщите сили, които се научил да управлява, Мойсей стигнал до дръзка идея: да сключи договор или магическо споразумение с един ангел – божествено същество, което да му даде сила и помощ от небето, за да спаси народа си... Ангелът се съгласил на всичко и обещал да му помогне, в замяна на което поискал най-строго подчинение. Представил се като Й. и пожелал в знак на сключения съюз всички негови последователи ритуално да се подлагат на хирургическа операция с леко кръвопускане. Всеки мъж, който се подложел на нея, щял да стане син Й. Пролятата кръв запечатвала договора...

По-късно Й. - окултната сила на Мойсей, внезапно променил похватите си и започнал да предявява странни искания, които имали общ знаменател – кръвопролитие. Мойсей изпаднал в ужас и започнал да разбира каква грешка е направил, защото осъзнал, че “божествения ангел” всъщност е “ангел на мрака”, пълната противоположност на сияйната сила, която се опитал да призове...

Представете си отчаянието на Мойсей, когато разбрал какво нещастие  и какви страдания донесъл на хората, на които искал да помогне. С течение на времето станало ясно,че нищо не може да повлияе на Й., тъй като той бил изпълнен с неизмерима злоба. Щом се уверил в това Мойсей събрал мъдреците на своя народ и ги посветил във великата тайна на Месията. Със средствата на магическите ритуали, тези мъже можели да създадат един бог и така да осъществят тайната на божественото чудо с надеждата, че този бог може да ги освободи и спаси света от разрушителните сили на Й.

Щом извършил това посвещаване, Мойсей се изкачил на планината Нево и никой повече не го е видял жив”...

Като допълнение към това ще спомена (от себе си), че така още стотици години пр Хр.се е родил сценария с идването на Божия син, който да изчисти Авгиевия обор на семитите.

Мойсей е един йерофант на Йеховистките мистерии. Според диалектичните мащаби Мойсей може би е бил много велик човек, но очевидно и несъмнено е с архонтска душа, което приема всичко и зачита словото на своя бог Йехова, който му казва: (5. Мойсей 32/39)

Вижте сега, че това съм самият аз,и няма бог освен мен. Аз мога да убивам и съживявам. Аз мога да наранявам и изцелявам, и няма никой, който да спасява от моята ръка.

Ясно е казано в Библията, че семитската раса е била подразделена на дванайсет племена, които били наречени на дванайсетте сина на Яков. Те образували „частта на господа”. Какво изобщо е произлязло от тази “част на господа”, вие знаете. Когато номадските племена на старите семити нахлули в Ханаан, те избили всички живеещи там народи и окрали тяхното имущество. Според заръката на техния бог, никой не бивало да остане жив. Когато неколцина хуманисти сред семитите оставяли някои хора живи, по-късно това им се вменявало като тежък грях от техния бог.

И по-късно, когато семитския народ преуспял в открадната от него земя, унищожавайки една великолепна и възвишена египетска култура, те продължили да изпълняват своята смъртоносна роля. При това най-лошото било племето Дан, което имало проблеми с установените си граници и завзело едно съседно царство, избило населението и си го присвоило в името на Йехова*. (Името “Дан” означава съдия или справедливост. Е, това е диалектиката!)

Няма нужда да се жалваме, защото всички хора на този свят са получили душите си от силата на еоните. А ръководните фигури на тази планета са покорните и верни слуги на еоните. “Око за око и зъб за зъб”, този прастар Мойсеев закон, получен от ръката на неговия бог Йехова и досега е действащ.

Всички хора на този свят са потомци на старите раси. В тях дълбаят и кипят мрачни внушения. Те се пораждат в подсъзнанието ни от директните излъчвания на еоните и архонтите. Затова трябва да се разбере, че за хората има само едно решение: да се втурнем презглава в процеса на спасение, така че един ден да може да се каже и за нас: “Силата, която е във вас, е от Мен, Господ Исус, и вашите души принадлежат към първоначалното Царство.”

Ще завърша постинга си отново с апел:
Човечество, събуди се! Да демаскираме злото, което ни държи в плен. То не е всесилно. Съществуват вселенски закони, които ни гарантират свободна воля. Всеки от нас държи ключа за спасение в сърцето си. Да разкъсаме оковите на мракобесието и незнанието, в което ни държат тъпите архонти и еони. Откъдето и да произлизат душите ни, нека ги отвоюваме от мрака и се превърнем в деца на Светлината.  Думата „евангелие” означава блага вест. Евангелието на Пистис София е най-благата вест, достигнала до хората, защото в него не са бъркали с мръсни ръце компилаторите на библията.

Приятели, събудете се!  

 

1 http://www.youtube.com/watch?v=djl3hw0Sjbc&feature=related
2 http://www.youtube.com/watch?v=GfKDtyUwZc0&feature=related
3 http://www.youtube.com/watch?v=pfWvCFuWL9U&feature=related
4 http://www.youtube.com/watch?v=GfKDtyUwZc0&feature=related
5 http://www.youtube.com/watch?v=PJcaVx5yeO0&feature=related
6 http://www.youtube.com/watch?v=kDPZVQsTyOQ&feature=related
....
и т.н. до серия 50

аз си мислех че ехова е нашият бог и баба така мисли, и мама. Питах ги и те ми се скараха като им прочетах квото пише тука

реално няма добро и зло в истинския смисъл на думата ... имаме само и само силови взаимодействия и битка на живот и на смърт ... когато вълкът яде агнето, за него този акт е живот, но за агнето е смърт ... тоест злото е относително, но когато човек избива безцелно живи същества това подлежи на наказание от вечността ... убиваш толкова патки, всъщност само една, колкото да нахраниш себе си или семейството си ако имаш такова иначе може да се задавиш в истинския смисъл на думата ...