Изкуството е бита карта. У нас то винаги е било крехко, колебливо и много комплексирано. Затова толкова бързо и без особена съпротива бе натикано в деветата дупка на кавала, откъдето удобно от време навреме се изважда за да обслужи нечии събудени страсти.  И причината е не защото няма пари (наистина ги няма, но за какво ли има?...), а защото интелигенцията от комунистическо време, а и днес все още е дамгосана като враг:  Човекът на изкуството, наравно с чиновника, е онзи, който с дългите си чисти пръстета и без труд иска да бръкне в джоба на работника и да живее на негов гръб. Но чиновника, натоварен с правомощието да ни върти на шиш колкото си иска, от обект на презрение,  е превърнат  в обект на привидно почитание и сервилничене. А поета, актьора, оперния певец, художника... за какъв дявол са ни притрябвали, може спокойно да си живеем и без тях, нали?..

         Такива са днешните взаимоотношения  между народа  и изнеженото съсловие на изкуството, взаимоотношения, внедрявани от много десетилетия и подклаждани непрекъснато. Но природата не търпи празно пространство – в ежедневието ни нахлу и трайно се загнезди змията на псевдоизкуството:

          Коя музика е по-страшна за младежите днес. Хард-а или чалгата? Хард-а буквално убива цели нервни огнища, кастрира емоционалността, изостря агресията. Чалгата  - точно обратно: измива съзнанието, възбужда примитивизма, излинява ума.

          В живописта и поезията се наложиха модерните форми и изразни средства. Прекаленото им интелектуализиране отблъсна интелигентния потребител, срути критериите и внесе значителен принос в размиването на ценностната система.

          Скулптората от хилядолетно изкуство се превърна в почти еднодневна демонстрация: утвърждаващите се фестивали на ледени, пясъчни и био-фигури налагат едно различно отношение към времето - обезценяване и привикване с неговата мимолетност.

            Порнографията, нахлула в театъра, идейните (по-точно без-идейни) внушения на това древно изкуство, го превърнаха днес в халтура и игра на думи.

            Липсата на дълбочина в съвременния български роман – едни и същи сюжети или екстравагантни хрумвания, плуващи в сос от празнота и пустош в съответствие с духовно-душевната празнота на авторите им.

            Документалната проза пък най-често е опит за пренаписване на историята или елегантен начин за разчистване на сметки, изопачаване или неглижиране на събития и факти...

             Къде са посланията? Къде е най-осезаемият белег, който превръща едно произведение на изкуството в шедьовър и го окичва с ореола на вечност? Вярно е, че нищо ново няма под небето. Но вярата и надеждата, любовта и милосърдието са безсмъртните атрибути на Божествената Истина, която е неизчерпаема. Когато присъства в изкуството, тя винаги ще има шанс да стигне до някого и да бъде чута. А една събудена душа в нейно име струва повече от стотици сладко спящи...

          Тези размисли провокираха в мен група тийнеджъри – симпатични и интелигентни на вид, които полегнали на плажа, слушаха в блажена нега: „Искам да ти дам но малко е голям...”

мога да се съглася само с началото и края. Все пак изкуството е тема за индивидуалностите. Подценяването на съвременните форми на изкуството, в това число виртуалните и преходните във времето е наприемливо за мен, стига да са заложени критериите във всеки от нас. Новите начини на изразяване не обезсмислят класическите. Изкуството умира без динамика. Само недостигът на часове в училище е достатъчен да даде ефекта на плажа. Освен това поверието, че някои музикални стилове били вредни намирам продиктувано от слаби нерви единствено. Който каквото желае - това нека си слуша. И дори да звучи пресилено, съм убедена, че бунтът в изкуството е единственият жизнен двигател. Събитията, които го следват са политическа пяна и борба за хляб. Едно и също през цялата история.

стига ми да си съгласна с началото и края. Пишеш:"Изкуството умира без динамика" - права си, но умира, защото ежедневно го убиват. Колкото до бунта на изкуството - бих го сравнила с напалмовите пожари във виетнамските джунгли за да се справят с партизаните, спомняте ли си?
Последствията са тотални!!! И невъзвратими!!!
Кой спечели от войната там, а? Същите, които днес печелят от шоу-бизнеса - лицето на днешното изкуство.

така, както казваш, значи да погребваме изкуството и да му сложим кръст.
"Колкото до бунта на изкуството - бих го сравнила с напалмовите пожари във виетнамските джунгли за да се справят с партизаните, спомняте ли си?
Последствията са тотални!!! И невъзвратими!!!"

А с това не съм съгласна, учител по изкуство съм, работа ми е да се интересувам, няма връзка, наистина. Бих се радвала да поговорим още, но сега ме чака нещо...

няма да погребваме изкуството. Погрешно си ме разбрала, аз съм "за" изкуството, но страшно ме боли, наблюдавайки неговата мутация.

wreme e da wikame katafalkata
otdawha ministrite mu iskopaha yamata
Wse niama pari za nego