Постинг
17.01.2018 16:59 -
Горгопотамос или едно по -различно място.
Тази история е малко по различна ,защото мястото до което щяхме да пътуваме бе такова , а самото изживяване подсказваше ,че щеше да бъде страхотно изпълнено с адреналин. Мястото се казва Горгопотамос намира се в Гърция , близо до град Ламиа , до едноименното китно селце сгушено в стръмните склонове на планината. Ние се бяхме насочили към каньона , чийто край излизаше на селцето доло , а началото си водеше от над 1000 метра височина по-нагоре ,а със своята кратка дължина от няма и 5 километра подсказваше , че ще има доста рапели.
В една хубава октомврийска утрин тръгнахме аз и още четирима ентусиасти към гръцко . Бяхме се подготвили и не спряхме до крайната си точка в края на деня , като се насочихме горе към началото на каьона за да сме в добра изходна позиция за сутринта , за да тръггнем по навреме . Макар за повечето хора 5 километра да не са дължина , то се смяташе за добро темпо ако се мине за 16 часа .
Сутринта бе обещаваша , времето бе слънчево и ясно с лек мирис на море носещ се сред вятъра гойто леко галеше средиземноморските борове наоколо. Още в самото начало започна със стръмно спускане и не след дълго пред нас се изпречи първия водопад от около 30 тина метра . Насочихме се към мястото на закрепването прекарахме въжето през халката и един по един се заспускахме надолу . Водата се усещаше ,че бе хладна , но през неопрена се усещаше само приятно гъделичкане .Макар и да беше малко с височината водата набираше сила , а с бученето си вдъхвваше допълнително респект , а адреналина се покачваше след всеки пад все повече и повече не знам дали от това или студа бях настръхнал , но на такова място човек винаги има сила за една усмивка ;) . "Пътят" все така продължава;е интересното е , че бе някак си равно . тоест равно равно и изведнъж бам водопаад и още , докато започва да се стъмва и дойде момента ,, в който да отворим торбите и да си направим един бивак с изглед към горния водопад . настроението бе страхотно до момента , в който не видях , че багажа ми е мокър от цялото това пускане суркане , гмуркане и плуване с него . Но бързо събрахме дърва и скоро запращя огън в огнището . Топлината , меката светлина , ромонът на водата някак си опияняваше и се бях потопил в обстановката. Така мина вечерта хапнахме и бързо заспахме , защото ни очкваше интресен ден .
Сутринта бе обещаваща далеч горе измежду скалите се виждаше небе , но пътят за нас бе надолу . На 100 метра от лагера идваше ред на най високия водопад в района със свойте 85 метра бе внушителна гледка отгоре и бе трудно да се обхване с фотоапарата А гледката бе поразяваща !
Последваха още няколко водопадаДокато каньона не се вкопа дълбоко в скалите и небето едва се виждаше . Все едно попаднахме във воден лабиринт водопадите бяха рядкост и тук таме имаше само някоя пързалка по която се спускахме . Докато накрая напред някъде се мерна светлина , което означаваше че нашето приключение бе пред своя край .
Направих последните си крачки със смесени чувства . Някак си се радввах ,че бях преминал през това изпитание и се радвах , че идваше неговия край , но щеше да ми липсва постоянната тръпка ,"какво се крие зад завоя" и прекрасните форми които бе изваяла природата за хиляди години , което кара човек само смирено да наведе глава !
Поздрави и до скоро !
В една хубава октомврийска утрин тръгнахме аз и още четирима ентусиасти към гръцко . Бяхме се подготвили и не спряхме до крайната си точка в края на деня , като се насочихме горе към началото на каьона за да сме в добра изходна позиция за сутринта , за да тръггнем по навреме . Макар за повечето хора 5 километра да не са дължина , то се смяташе за добро темпо ако се мине за 16 часа .
Сутринта бе обещаваша , времето бе слънчево и ясно с лек мирис на море носещ се сред вятъра гойто леко галеше средиземноморските борове наоколо. Още в самото начало започна със стръмно спускане и не след дълго пред нас се изпречи първия водопад от около 30 тина метра . Насочихме се към мястото на закрепването прекарахме въжето през халката и един по един се заспускахме надолу . Водата се усещаше ,че бе хладна , но през неопрена се усещаше само приятно гъделичкане .Макар и да беше малко с височината водата набираше сила , а с бученето си вдъхвваше допълнително респект , а адреналина се покачваше след всеки пад все повече и повече не знам дали от това или студа бях настръхнал , но на такова място човек винаги има сила за една усмивка ;) . "Пътят" все така продължава;е интересното е , че бе някак си равно . тоест равно равно и изведнъж бам водопаад и още , докато започва да се стъмва и дойде момента ,, в който да отворим торбите и да си направим един бивак с изглед към горния водопад . настроението бе страхотно до момента , в който не видях , че багажа ми е мокър от цялото това пускане суркане , гмуркане и плуване с него . Но бързо събрахме дърва и скоро запращя огън в огнището . Топлината , меката светлина , ромонът на водата някак си опияняваше и се бях потопил в обстановката. Така мина вечерта хапнахме и бързо заспахме , защото ни очкваше интресен ден .
Сутринта бе обещаваща далеч горе измежду скалите се виждаше небе , но пътят за нас бе надолу . На 100 метра от лагера идваше ред на най високия водопад в района със свойте 85 метра бе внушителна гледка отгоре и бе трудно да се обхване с фотоапарата А гледката бе поразяваща !
Последваха още няколко водопадаДокато каньона не се вкопа дълбоко в скалите и небето едва се виждаше . Все едно попаднахме във воден лабиринт водопадите бяха рядкост и тук таме имаше само някоя пързалка по която се спускахме . Докато накрая напред някъде се мерна светлина , което означаваше че нашето приключение бе пред своя край .
Направих последните си крачки със смесени чувства . Някак си се радввах ,че бях преминал през това изпитание и се радвах , че идваше неговия край , но щеше да ми липсва постоянната тръпка ,"какво се крие зад завоя" и прекрасните форми които бе изваяла природата за хиляди години , което кара човек само смирено да наведе глава !
Поздрави и до скоро !
Следващ постинг
Предишен постинг