Има ли смисъл да тичам след автобуса, след като вече съм го хванала?

- Питаш ме, като си постигнала 3-то Посвещение и си излязла  от Колелото на живота,  дали има смисъл да продължиш със същия хъс духовните практики, които си прлагала досега и да полагаш усилие да работиш в полза на другите, особено когато не получаваш благодарност и удовлетворение? Добре, ти си вече "в автобуса" и аз съм ти го заявявал многократно. Огледай се. Има ли някой около теб, когото познаваш?  Някой измежду тези, които ти подлагаха крак? Много от тях си мислят, че са в него, но виждаш ли ги? Отвреме-навреме мяркаш беглите им силуети в огледалото за обратно виждане – задъхани с изплезени езици и изкривени от завист физиономии. Едва различими от праха, който ги обгръща. А ти седиш до шофьора и си говориш с него. Има ли смисъл, питаш?... Да. Винаги има смисъл да правиш добро на другите.
Когато правиш някому добро, не е нужно да му казваш, той ако е умен ще разбере и може би ще ти отговори с добро. Но не очаквай напремено награда за доброто. Ако този човек не е разбрал или не е оценил доброто, което си му направила, не се съмнявай, че ще ти се отговори с добро, но от другаде, по друг начин.
Направеното добро винаги намира отклик, но вие не винаги разбирате, че когато ви се случи нещо хубаво, то е в резултат на някое добро, което сте извършили. Дори ако сте хванали с два пръста  мравката, която ви е ощипиала и сте я оставили жива настрани – пощадили сте живота й, защото тя от невежество ви е полазила, изучавайки чудния свят на вашето тяло.

ЗА вас с любов коментира Джуал Кхул, а записа ЛАУ/ 31.08.2018

ха ха..кой бус, ма мила

Този автобус не минава през вашия квартал, мила. "Ма" някога и от там ще мине... В следващия живот, може би...

мила самоделке саморасла....и ла ла ла...
мисля че интернет и специално спиралата
са хакнали тотално и двете ти.полукълба
/мозъчни…а не задни..
този духовен път/ както ти се натискаш
да ми обясняваш и натрапваш по 25 пъти на ден
аз лично.съм го започнала преди около 20 год.
имала съм време и желание.. акъл и лудост
да го извървя до края... после обратно
после още веднъж... и още веднъж..и.. така...
докато стигна дотук...да.наблюдавам
твоят самодеен читалищен състав ката вечер..
забелязвам някаква мъчителна невроза..
и перманентен когнитивен дисонанс у.теб...
които мира не ти дават ни денем и нощем...
губиш си времето сестро
макар и да се правиш на Светла...
просто се въртиш в кръг…като скучаещ.хамстер…
еее... искам бе…
но как да ти имам доверие...
след целия този цирк тук 12 год…
моето рацио отрича напълно.. твоето емоцио..
или както галено го наричам.. комоцио….
покой ти желая...