Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04 11:51 - Нови послания на Учителите от Духовната Йерархия чрез Джуал Кхул - 4
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 375 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ДЕНЯТ НА ВЕЛИКАТА ИСТИНА - ХРИСТИЯНСТВО ИЛИ ПАВЛИЯНСТВО?

Човечеството има право да знае повече. За себе си, за своите създатели, за своите духовни водачи от Шамбала. За своето бъдеще – в съответствие на Божествения План и еволюцията на Земята. Готови сме да ви предоставим знания, които ще ви превърнат в равностойни участници в изграждането на Новото Време – т.нар. Златна Епоха. Знания, които ще ви направят свободни.

                                                                                                           Учителят Джуал Кхул

           Преди 2 000 години един от учениците на Санат Кумара, Христос Майтрея, влезе със своето съзнание в специално избран за тази цел човек, Исус евреина.  Отдавна не е тайна, че Исус  и Христос са две различни същности. Открит е древен ръкопис с биографията на Исус Назарянине. Документът съдържа ключова фраза, илюстрираща този факт. Това са думите, с които Христос се обръща към един от учениците си часове преди предателството: "Ти ще бъдеш над всички тях, защото ти ще предадеш  в жертва човека, в когото аз съм облечен." От този пасаж е ясно, че "Аз" и "човека, в когото "аз" към облечен -  са две различни същности.
Но какво се случи? След Голгота, мисията на Христос се срина. Повечето от евреите не разпознаха в Исус Божия пратеник (дългоочаквания от тях Месия). За тях той бе поредния измамник и го разпънаха. Според Закона на Кармата последва наказание за тях: Разрушение на Втория Храм, прогонването на евреите от родината им, разселването им по цялата земя - от столетия те са принудени да живеят в една враждебна среда, и най-накрая - Холокоста по време на Втората световна война. Така че тогавашната мисия на Христос чрез евреина Исус, не беше само за демонстрация на съвършения живот, или за доказване на възкресението, както много хора мислят, а беше един неуспешет опит да се спасят евреите.

В индуистко-будисткия Изток светлината сияе отдавна. Там още по времето на Исус, за най-изостаналия селянин е било очевидно онова, което е абсолютно непостижимо да си представят евреите, християнияните и мюсюлманите, а имено кой е човекът Исус, и за Неговото осеняване от Христос. И че човешките души се прераждат живот след живот.
Първоначалната мисия на Исус-Христос/Майтрея е била срутена, но тя даде впечатляващи резултати. Възникна християнската религия..  Обаче, би било по-правилно да я наречем не християнство, а павлианство, тъй като реално нейният автор е Апостол Павел.

Именно Павел (Савел, Сеул), този енергичен еврейски интелектуалец от Тарса, въведе в зараждащата религия заблудите, присъщи за неговите родни (еврейски) религиозни традиции. Както знаем, Павел никога не е виждал Исус и само веднъж е чул глас от небето, който е бил укорителен. С това, всъщност, се изчерпва цялото му откровение. Така че съчиненията на Павел, които лежат в основата на християнството, са плод на собствените му измислици, а не са продиктувани от „горе”.  Павел провъзгласи фантастичната идея, че цялата мисия на Исус е изразена в смъртта му на кръста, така че чрез проливането на кръвта си, Исус да освободи хората от техните грехове. За две хиляди години, християните не осъзнаха, че нито в Проповедта на планината и в молитвата "Отче наш", нито в притчите на неговото учение, има нещо подобно, казано от Исус!

От Павел произхожда ужасяващото твърдение, че поради греха на Адам, всички хора, по своята същност, са обект на Божия гняв (Ефесяни 2: 8), и изгубени безвъзвратно (Римляни 5:18, 1 Коринтяни 15:18), защото всички са грешни (Римляни 3: 9, Галатяни 3:22, Колосяни 2:14). И че Бог е осъдил всички хора (Римляни 5:18). Павел е този, който изкриви и изврати „благата вест” на Исус и прогтозира за човечеството тъмно и страшно бъдеще, от което само той, Павел, може да посочи изход. И този изход - спасението на човечеството, е чрез жертвената смърт на Христос. (Римляни 5:18, Колосяни 2:14). Ужасяващото в доктрината за спасение на Павел е неговата позиция, че човек не може да постигне спасението си чрез злощастен живот, нито чрез работа върху себе си, нито с някаква промяна в начина си на живот. (Римляни 3:24, 9:16, 1 Коринтяни 01:29, Галатяни 2:16). Според Павел, спасението на човека зависи само и единствено от Божията милост и Божията благодат. (Ефесяни 2: 8-9). Според Павел, човек може да бъде спасен единствено чрез един прост акт на кръщение, след което той  ще се превърне в напълно ново създание. Всяка претенция на човека, да си помогне със собствени усилия, се разглежда като подценяване на жертвата на Исус, и като безполезен опит. Напротив, всеки човек, без значение колко добър и примерен живот води, би трябвало да се счита за паднал, ако не приеме жертвата на кръста като лично спасение. А това може да стане само чрез храмово покръстване от свещеник.
Повечето християни все още са твърдо убедени, че уникалността и величието на християнството се основава именно на учението за спасение чрез покръстване. А факт е, че тази чудовищна измислица на Павел противоречи на всичко, казано от Исус. Исус не е създал всички тези тромави и по същество нечовешки доктрини. Той е живял така както е учил. С толерантност, загриженост за благото на другите (хора и животни), щедрост, себеотрицание в помощ на ближния – това е пътят към съвършенството, което Исус е показвал с примера си. В основата на неговото учение лежи разбирането, че ако сте толкова загрижени за спасението си, не правете зло на ближния и се отнасяйте с него, както бихте искали те да се отнасят с вас самите. С една дума, Исус е учил: "Обичай ближния си както себе си." Това е цялата му философия...

Интересно е да зададем въпроса: Какъв е бил мотивът на Павел, когато е създал тази доктрина за спасение чрез покръстване. Чувство за вина или нещо повече! Преди да приеме християнството през първите си години, Павел (тогава Саул) е бил жесток, фанатичен гонител на християните. Той лично е отговорен за живота на много християни. Не е трудно да си представим какво е човек да живее с такава тежка вина след като е преминал на страната на християните. Това е непоносима мъка! Нещо е трябвало да направи. Но какво? В учението на Исус за това няма напътствия. Там се казва да не се прави зло на ближния... А как да постъпи ако вече е направил зло? Къде е изходът? В древноеврейската "изкупителна жертва" ли е!

Древните евреи имали обичай да убиват козел с камъни. Те вярвали, че така прехвърлят греховете си на козела. Козел, защото това животно за тях не е  било толкова полезно. Нямали против да го пожертват. Например, ако убият и ограбят съседа си, а после отнемат живота на невинното животно  – с тях ще е всичко наред. Такова поведение може да бъде простено на примитивните пастири, но не и за останалите...
Много проповедници на новата религия бързо схванали каква благословия и полза съдържа Павловата доктрина. Каква безусловна власт им дава над хората и колко е лесно да бъде засенчено учението на самия Исус.

Тази идея на далновидните проповедници бързо пуска корен: Само послушните овце в нашето стадо, ако станат членове на нашата църква, може да се надяват на спасение. Всички други са обречени на вечни мъки в ада! Впечатляващо, нали?  Така всички ще тичат да се кръщават и да кръщават децата се при тях.

А сега ще кажем няколко думи и за това загадъчно кръщение. Гръцката дума "кръщение" се превежда буквално "лов на патици" – така се нарича ритуала за символично пречистване във вода. Той идва в Древна Юдея (Израел) от Индия, където все още широко е разпространено къпането в река Ганг. Тази церемония е пренесена и в юдаизма. Още преди да влезе християнството, Йоан Кръстител е кръстил Исус в р. Йордан. Павел използва кръщението на Исус и го превръща в ритуал за всички, които желаят да се присъединят към новата вяра.

Знае се, че по време на кръщението съзнанието на Исус се свърза със съзнанието на Христос (Майтрея). След това видимо Исус става друг човек. Павел си въобразил, че ако нарече тази процедура "тайнство” и я въведе масово, по този начин всеки кръстен ще се свърже с божествения дух. Тази негова глупава арогантност струва доста скъпо на човечеството.
Така че, първите християнски духовници бързо усетили колко мощен инструмент за заробване е доктрината на Павел. Ето защо тя широко се е разпространила сред първите християнски общности. Обикновените вярващи не са възразили, щом разбрали, че това развързва ръцете им. В края на краищата, учението за спасение по този начин негласно им позволявало да вършат всички видове престъпления. Достатъчно е след това нарушителят да заяви, че вярва в Христос като в Спасител - нещо подобно на Козела като изкупителна жертва, и така ще му бъде простено.
Но не всички ранни християни са се поддали на изкушението на Павел. "Възражения" в ранното християнство са имали гностическите движения (гнозис означово знание). Тяхната основна идея е познаването на Бога в себе си. Първият най-последователен противник на Павел е тогавашния глава на Ерусалимската Църква, апостол Яков, един от четиримата братя на Исус. (Тримата му други братя са Йосиф, Юда и Симон). Но под натиска на Павел съпротивата на Яков била скоро разбита. Всички, които се противопоставяли на учението на Павел, са били заклеймявани като еретици. Най-ранните биографии на Исус (евангелията), които са противоречали на идеите на Павел, били унищожени навсякъде и заместени с неговите (на Павел) собствени версии. Отначало последователите на Павел съчинили напълно произволна концепция за божествения произход на Исус. И това не било достатъчно, та добавили и идеята за непорочното зачатие. Очевидно, с цел да примирят божествения произход на Исус с присъствието на неговите все още живи родители и братя. Узаконените от църквата четири евангелия са резултат от тотална цензура и тази работа е завършена от последователите на Павел в края на 2-ри век. Сравнително неотдавна (през 1945 г.) беше открит пълния текст на най-ранната съществуваща биографии на Исус - "Евангелието от Тома". Този ръкопис принадлежи към периода преди пренаписването на четирите Евангелия, и затова може да се счита за най-надежден. Там не се споменава изобщо, че Исус Христос - Божият Син, е с непорочно зачатие или за доктрината на Павел за спасение. Въпреки, че "Евангелието на Тома" е вече публикувано с научна цел, Ватиканът ревниво пази стадото си от тази смъртоносна информация.

Триумфът на Привържениците на Павел е през 325 година. Тогава на I-ия Вселенски събор на християнската църква, проведен в Никея, идеите на Павел (човекът, който не бе виждал изобщо Исус), по указание на император Константин, са били узаконени, а разказите на онези, които съпътствали Исус през целия си живот, били обявени за ерес. След Никейския събор, печелившата страна декларира всеобща война с всяко несъгласие. Тя започва преследване на тези, които се осмеляват да се съмняват в Павловата доктрина. Така наречените еретици в началото били само прогонвани от родните им места, а по-късно е започнала тяхната пряка физическа ликвидация.

Истинската история на християнската църква не е история на святост и благочестие. Преди всичко е история на безмилостно преследване и унищожение на инакомислещите. Да си припомним и българският принос – богомилите и тяхното жестоко преследване и прогонване. И тази кървава вакханалия на "светата църква" продължила 1000 години, докато последните от еретиците – богомили, катари, албигойци, торбеши  - не са били избити до крак на Балканите и в Западна Европа до XIV век.

Преследвани са също и всички привърженици на теорията за прераждането. Религиозният  учен Йероним съобщава, че концепцията за „колелото на прераждането” е била общоизвестна сред първите християни. Изненадващо е, че позоваването на теорията за прераждането  и Закона на кармата, присъстват дори в така внимателно цензурираният вариант на Новия завет. Никейската цензура, очевидно, допуска разсеяност. Например, когато  Исус е попитан дали той не е Илия т.е. дали  е бил в предишната си инкарнация Илия.
(Йоан 01:21). На друго място, самият Исус казва, че Йоан Кръстител е прероденият Илия (Матей 11: 10-14). Има и други доказателства в това отношение. Всички духовници и до днес, обаче, упорито настояват, че това са погрешни тълкувания.

Църковните теолози от онова време (привържениците на Павел) са имали сериозни възражения срещу теорията за прераждането, защото така се оневиняват евреите заради жертвената смърт на Исус.

Учението за спасение е плод на Павел, а самият Исус никога не е учил на нещо подобно. По този начин хората са били насърчавани да пренебрегват добре известните Универсални закони - Законът на прераждането и Законът за Кармата. Но Църквата  също така яростно е отричала и че Земята се върти около Слънцето,  твърдейки обратното.
На II-рия събор в Константинопол, проведен през 553 г., последователите на Павел отхвърлили окончателно учението на Ориген  за "предварителното съществуване" на душата и за  нейното превъплъщение. Според Прокопий, доктрината за прераждането била игнорирана под влиянието на Теодора, съпругата на тогавашния византийски император Юстиниан I. Тя разумно и обосновано е знаела, че следващия път няма да е императрица, а това хич не й допадало. Разбирате ли колко е нелепо всичко това?

Ще дадем от Енциклопедия Британика един цитат от Постановлението на  II-ри Вселенски събор: Който се придържа към митичната доктрина за съществуване на душата и за нейното прераждане – да бъде анатемосан ". Но според Закона за Кармата, проклятието се връща подобно бумеранг върху всички онези, които омърсиха моралното учение на Христос, в чиято основа лежи  Божията заповед: НЕ ПРИЧИНЯВАЙ ВРЕДА НА БЛИЖНИЯ!

С вас бяхме:

 

      Група Старши Учители от Планетарната Йерархия на Светлината.

 




Гласувай:
0
0



1. samorasla - За ужас на проповедниците:
16.04 12:47
Инструктирани сме да ви кажем, че този, който някога е бил апостол Павел, след това в IV век, стана светец Илларион. След това, в XVI век, той се появи като италианския философ и поет Джордано Бруно, чиято католическа църква изгори на клада, защото отрече църковните догми и идеята за прераждането. Сега отново се нарича Иларион, и заема позицията на Чохан V –ти Лъч – Лъча на Конкретното Знание или Науката. В същия V-ти Лъч, между другото, е и Майка Мария (Дева Мария, Богородица ) и нейният Божествен съпруг е Архангел Рафаил.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1582142
Постинги: 281
Коментари: 1234
Гласове: 685
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031