МОНАДА, ДУША И ЛИЧНОСТ

В началото Великият Източник създал от себе си това, което в езотеричните учения  се нарича монади - отделни частици от себе си. Най-голямата мистерия на сътворението се крие във факта, че тези частици от Великия източник, са индивидуални, и в същото време не се различават от Източника, така както искрите не се различават от породата на техния огън, а вълните - от океана.

В метафизиката монадата се нарича „Аз съм присъствието” или дух. Тя е в основата на всеки отделен човек и живо същество, неговия Божествен Аз.

Човек се ражда на Земята защото неговата монада или духовна искра има свободна воля, и в някакъв момент тя е решила да получи опитности в живота на по-платен план отколкото е светът на Великия Източник. Със силата на своето съзнание Монадата създава дванадесет Души. Можете да си я представите като пламък, който произвежда дванадесет огнени езици. В края на всеки език се намира  отделна  душа. Всяка душа е представител на монадата, от която произлиза, един вид "клон" на главно учреждение. Душата е Висшия "Аз" на човека, неговия свръхсъзнателен ум.

По този начин Източникът е създал безкраен брой монади или духовни искри, а след това всяка Монада е създала дванадесет души, които да трупат опит в по-плътните измерения на Вселената. Но образуването на души на монадите е само първата стъпка от този процес. Всяка душа, която иска да получи житейски опит в още по-плътната материална част на вселената, е създава  дванадесет личности или разширения на душата, които са се въплътили в най-гъстата равнина на съществуване. Всеки човек на Земята представлява разширение на душата, така както всяка душа е разширение на по-великото съзнание - монадата. А всяка монада е разширение на още по-велико съзнание - Бог, Източникът на цялото Творение.
Така всеки човек на земята има "духовно семейство" - единадесет други разширения на една и съща душа. Тези единадесет разширения могат да бъдат въплътени както на Земята, така и на други планети от безкрайната Вселена. Някои от тях в даден момент може да не бъдат въплътени  във физическия план, а на по-фините планове на съществуване.
Освен това, всяка личност е включена в по-голямо "монадно семейството", което лесно всеки може да изчисли, че е от 144 членове.
На Земята действат около 60 млрд. монади. Ако умножим това число на 144, получаваме броя на разширенията на душите, или личностите, участващи в процеса на еволюцията на Земята.                                                                                            

ДУША
Има много начини за дефиниране и разбиране на душата. Да започнем с това - например, може да се каже, че душата е посредник между индивида, въплътен на земята и Монадата или Духа на небето. За всички човешки въплъщения до четвърто посвещение душата служи като наставник и учител на личността. Обаче в четвърто посвещение тялото на душата или каузалното тяло, мистериозно изгаря и душата се връща нагоре към монадата, и нейната мисия и функция за целия сбор от превъплъщения в продължение на векове, свършва. Монадата (Духът) сега се превръща в наставник и учител на душата.
Материята е средство за изразяване на душата на физически план, така както на по-високо духовно ниво душата е средство за изразяване на Духа.. Душата не е дух, нито материя: тя е посредникът между двете. Тя е свързващото звено между Бога и формата. Душата е един от аспектите на Христос.

Душата е също качеството, което всяка форма проявява. Тя носи онова неуловимо качество, което отличава един елемент от друг. В света на растенията тя определя дали ще се появи на земята цвете или морков. Същата функция тя изпълнява и в животинския свят.

Всичко, което е създадено, има душа. Съзнателната душа на човека е във връзка с душите на всички други неща. Тя е неразделна част от универсалната вселенска душа.

Процесът на контакт с душата започва, когато стремящият се ученик получава първите душевни впечатления; след това душата все повече и повече започва да поема контрола на тройнствената личност. Накрая, пълната идентификация с душата се постига при трето посвещение, което се нарича сливане с душата.
Интересното е, че душата или Висшият Аз всъщност отделя много малко внимание на въплътената личност дотогава, докато въплътената личност не започне да обръща внимание на духовните проблеми. Дотогава душата е заета с медитация и други въпроси, свързани със служенето. Но веднага след като въплътеният човек започне да се интересува от важни духовни въпроси, душата започва да играе много активна роля. Същото може да се каже и за връзката на душата и монадата. Монадата не обръща много внимание на душата, до третото посвещение, след което започва да осъществява монадическият контакт.

Душата може да бъде дефинирана и като привличаща сила за сътворената физическа вселена, тя държи заедно всички форми, така че Бог да може да проявява и изразява Себе си чрез тях. Физическото, емоционално и ментално тяло, които съставляват личността, са един вид "облекло" на душата. В процеса на духовната еволюция, те стават облекло на  монадата.

Душата може да бъде описана като дете на Отец-Бог и Майката-Земя, което идва на Земята, за да разкрие същността на Бог, който е Любов. Душата също може да бъде описана като принцип на разумността, която обитава всички форми. В човешкото царство, този принцип се проявява като способност на човека да мисли, способност да анализира, да различава и да се самоосъзнава.

Душата или Висшият Аз, както и личността, постоянно се развива и е в процес на учене и растеж. Не всички души са на еднакво ниво на еволюция. Един от основните фактори, които определят развитието на душата е дванадесетте разширения на душата да осъществяват физически въплъщения.
Някои вярват, че душата е перфектна. Не е така. Тя просто се развива по-високо от въплътената личност, и продължава да се развива по-нататък. Същото може да се каже за монадата, която се развива на свой план. Не всички монади са на едно и също ниво на еволюция. Някои са се развили повече, отколкото други. Това, отново до голяма степен зависи доколко редовно и често дванадесетте души, и техните сто четиридесет и четири разширения се въплъщават във физически тела. Тук е важно да се отбележи, че хората като личности зависят от ръководството на техните души и монади, както също Монадата и нейните души зависят много от хората на физически пран.
Работата на всеки стремящи се ученик се състои в това да се научи да гледа на себе си като на душа, а по-късно, в процеса на Посвещенията - да вижда себе си като монада, дух, или Бог във въплъщение. За да се постигне напълно това осъзнаване, от съществено значение да се научим да виждаме това в другите. Това, което виждаме в другите е огледален образ на това, което ние виждаме в себе си.
Превод от руски: ЛАУ
(ПРОДЪЛЖЕНИЕ)