КЪДЕ СЕ КЪСА ВРЪЗКАТА НИ С БОГ? ДОКАТО НЕ НАМЕРИМ ОТГОВОРА НА ТОЗИ ВЪПРОС И НЕ ГО НЕУТРАЛИЗИРАМЕ, ХАОСЪТ ЩЕ ПРОДЪЛЖАВА.  ТОВА Е МОЯТА ВЕРСИЯ. Ирина Войнова

Ако човек няма време и не може да прочете цялата библия, която въпреки промените, правени в нея, носи изключително много мъдрост и познание, то поне трябва да познава гл. 5, 6 и 7 – от Евангелието на Матей. В словото на Исус Христос, произнесено на Хълма, се съдържат законите, морала, препоръките - пълния наръчник за поведение с всички необходими и достатъчни условия, които човек трябва да познава, и прилагайки ги в живота си, да осъществи възнесение. Матей е записал единствената молитва – пряко дадена от Господ Исус Христос на хората, и там недвусмислен е посочен начина, по който да се молим, ако искаме да бъдем чути от Бог и от нашите по-големи братя и сестри от Йерархията на Светлината.

Според по-горе цитираното евангелие, молитвата дадена ни преди 2 000 години от нашия създател чрез Исус е дословно следната:

„Отче наш, Който си на небесата,
да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не въвеждай ни в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата, и славата до вековете. Амин.

Молитвата така, както е дадена в библията, ни държи на разстояние от времето, когато тя ще се сбъдне. „Да бъде” има пожелателен характер и означава да се случи в бъдеще, а не сега, днес, в момента. „Да дойде”означава, че тук и сега то липсва. Повтаряйки тази молитва ние ежедневно отправяме желанията си към един следващ момент или ден, който в края на краищата може и да не се случи в настоящия ни живот, тъй като нашия миг, минута, час, година, не съответстват по времетраене на другите измерения. Както знаем времето като категория, каквото го познаваме и използваме, е създадено от хората. То се определя от специфичните особености на нашата планета: въртенето около оста – определят часовете на денонощието, а около Слънцето – броя на дните в годината. Както посочват източниците – мерките за време, отнесени към Мултивселената са съвсем различни: Според някои източници Космическият Ден или т.н. „Ден” в живота на Брахма (Бог) се равнява на четири милиарда триста и двадесет милиона години, а една Нощ – на още толкова. Едно денонощие в живота на Брахма е осем милиарда и шестстотин и четиридесет милиона години, а една Година на Брахма е три милиона и десет милиарда години.

Ако не поискаме нещо да се случи Тук и Сега, а го отложим дори със секунда – рискуваме то да се случи в далечно бъдеще.

ЗАТОВА МОЛИТВАТА, СЪОТВЕТСТВАЩА НА НОВАТА ПАРАДИГМА Е:

Майко/Татко/ Бог, Който Си в мен и навсякъде!

Свято Е Твоето Име, вечно Е Твоето Царство, в Сила Е Твоята Воля – както в небесата, така и на земята. Хляба насъщен давай ни винаги и прощавай ни греховете толкова, колкото ние прощаваме на нашите длъжници. Ако сме в изкушение, избави ни от лукавия, защото Твое е Царството, Силата и Славата в цялото Великолепие.

Сега и завинаги! Амин!

В какво се изразява промяната, ако може да се нарече така, защото смисъла на тази свещена молитва не е накърнен ни най-малко. Но това, което тя носи в повече е в следното:

- Запазва единението (Майко/Татко/Бог, Всичко Което Е в мен и навсякъде), и конкретизира молещия се като индивидуална част от всичко съществуващо;

- Вкарва всичко съществуващо (Бог и Сътворението като Негова неделима част) в конкретния миг като миг от вечността, а не като миг или друг времеви отрязък от земния живот. „Свято Е Твоето име, вечно Е Твоето царство, в сила Е Твоята воля както в Небесата, така и на Земята”. Майката Баща Бог е Всичко Което Е, Всичко Което Е Било и Всичко Което ще Бъде.

- Адресира Силата и Волята Божия към Земята като към част от Небесата – ни повече, ни по-малко „Както в небесата, така и на земята”;

- Граматическата промяна на времето в глаголите: вместо „дай ни” с „давай ни”, „прости ни” с „прощавай ни”, се заменя еднократното действие с несвършващо действие и продължителност на Божията помощ, от която имаме нужда и като изхранване, и като духовно подхранване, тъй като хлябът е метафора на духовната подкрепа, която получаваме под формата на космическо излъчване;

- Много е съществен договора, който сключваме чрез израза „прощавай ни греховете толкова, колкото ние прощаваме на другите грешници”. Това условие присъства и в евангелската молитва, но там е завоалирано, при което много от хората не я разбират и заради това я пренебрегват. Замяната на „така както” с „толкова, колкото” е за да привлече вниманието към акта на прошката. Прошката е в основата на всичко. Ако ние не сме в състояние да прощаваме на другите за техните грешки и грехове, не би трябвало да очакваме, че ще бъдат простени нашите грешки и грехове, които волно или неволно в живота си и в ежедневието допускаме. Много хора не познават притчите на Исус, където на думата „длъжници”се дава друг по-широк смисъл от подразбиращия се днес. Длъжник е не само този, на когото сме заели пари, а всеки, който е нарушил по някакъв начин законите, правилата или нормите, с което внася дисхармония в живота на обществото. Щом очакваме Бог да ни прости, естествено е ние, като Негова неделима част, да можем да простим на „грешниците”, които ни заобикалят? В Евангелието ясно е казано :„Защото ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ни Отец ще прости на вас.” Кратко и ясно!

- Следващият израз „Ако сме в изкушение, избави ни от лукавия” включва изключения в нашето поведение. Щом сме „тук и сега”, значи имаме уроци за научаване, опитности за усвояване. Следователно ще се случва да грешим и най-често тези грешки са вследствие на изкушенията, които ни заобикалят. Но е важно това да не е нормално ежедневно поведение, а изключения. Затова е включена думата „ако” като извънредна ситуация – смисъл „може да се случи”.

- Включването на израза „в цялото великолепие” цели да покажем възторга от цялото съвършенство, с което е изграден нашия свят – природата и хармонията между всичко сътворено и които са предопределени да носят същата Слава на всеки, който осъзнава Бог в себе си.

- Със „Сега и завинаги” се подчертава сегашния момент като част от вечността. „Амин!” като утвърждение има своето точно и логично място в цялостната молитва.

С тази преведена на съвременен език молитва, ние даваме своя глас за съществуването на нашата планета в цялата й красота и величие, където достойното човешко поведение допринася за това, и обратното – съзнателното негативно поведение е причина за дисхармонията, за бедите и катаклизмите, които ни настигат.