Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2015 22:01 - Синур между история и легенда
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1390 Коментари: 1 Гласове:
2



Трета тема от "Четири беседи за богомилите"

СИНУР МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДИ

             Няма по-загадъчни личности в българската история от тeзи на богомилите. Споменът за тях витае като някаква скъпа национална тайна, а образите им предизвикват почти мистичен респект. Среднощните им загадъчни сенки пресичат въображението ни, оставяйки ни още по жадни и неспокойни, с усещането за неизплатен дълг, за недовършена работа. Затова ли отново и отново тревожим техните духове с надеждата за исторически свидетелства.

           Известен е опитът на големия български изкуствовед, философ и писател,  Николай Райнов, да проучи и популяризира историята на богомилското учение, което той счита за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. През 1933 г., благодарение на широките си международни контакти, проф. Николай Райнов успява да осъществи посещение на о-в Малта. Там е първоначалното седалище на Рицарите на Малтийския орден, в чиито подземни хранилища се съхраняват древни архиви. Н. Райнов, заедно с проф. Мавров и Никола Трифонов, са имали възможност да се запознаят с богомилската книжнина, която се пази там. За съжаление, тези проучвания не са публикувани, но са споделени с други познавачи на богомилството, между които и Петър Димков. Неотдавна част от тях станаха достояние на публичното пространство чрез ръкописа „Богомилство и богомили”, на който е записано най-отгоре: „Тази книга е предназначена за всички вътрешни”. Ето какво отбелязва проф.Н.Райнов още в първите й страници:

 

         На Симеон Антипа дължим единствената книга по история на богомилското движение, наречена «История на Милостта Божия», 270 листа, голям пергамент, дето се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка: разгледани са 32 години на движението, от 928 г. нататък.

        Наред с това, той даде и опит за системно изтегляне на цялото богомилско предание "Теория на Милостта Божия", две книги, 149 листа, обгръщаща мистериите, догмите и ритуалите на първото богомилство. По ценността на тия две книги не може не само да се спори, а и да се говори.

        Те са единствени книги, писани от вътрешен и то в ранния период на първата богомилска църква. Те се пазят в Малта на почетно място. Там намирам запазени в оригинал и другите книги на Симеон, които ще изброя.

       Всъщност споменатия ръкопис «Богомилство и богомили» обединява двете книги на Епископ Симеон, преработени на сравнително съвременен и достъпен език и отчасти коментирани от Н.Райнов.

Не мога да устоя на вътрешния  си глас, който настоява да ви направя съпричастни към този текст, разтърсил ме от първия прочит и който ме кара непрекъснато да се връщам към него и да откривам нови хоризонти на възторг и коленопреклоност. Подбрала съм онези откъси, които ще ни разкрият историята на богомилското движение и ще свалят отчасти булото на неговия водач и стратег Боян Мага. И така:

        Малко история.

        Симеон бе умрял на 27 май 927 година. От първия си брак той остави един син, Михаил, когото покалугери. А от сестрата на Георги Сурсубула остави Петър, Иван, Бенеамин - Боян и една дъщеря, на която името, неизвестно на историците, е Зоя.

        За 20-годишния Петър бе нежелателен престолът, но той го прие като необходимост.

        Един летописец от 10в. пише подробно за императорската школа у Византия, дето са се възпитавали наследниците на престола. Понеже тъкмо тогава, още от Симеонови дни, между Преслав и Византия имаше връзки на приятелство, ако не на интимност, един от българските наследници, Бенеамин - Боян, беше изпратен там да учи.

        Поставен в двора на хитрите ромеи, между тънките сплитания на античния ум и на византийската сръчност, посред паметниците на великото онова изкуство, за което подробно разказва /тогаавашния император/ Константин VII Багренородни  в своята летопис, ние можем да си представим впечатленията, които е трябвало да оформят ранните търсения на необикновения юноша.

       В тая среда от изкуство, форма и начертание, дето го бе поставил нарочният каприз на една национална съдба, Боян живя няколко години. В тази школа на ромейските наследници той срещна две лица, които трябваше да играят своята роля в идните събития: Мария, внучка на арменеца Роман Лакапин – /наместник на непълнолетния император/ , която също се учеше там и един от главните възпитатели на императорската школа - Николай Мистик, канонист, литератор и философ, чието име е влязло в историята.

        Тези две лица - княгиня Мария и Николай Мистик - ясно очертават фона на оная странна школа, дето чудните събития трябва да се заченат и да родят между двата набелязани полюса: тънката измамна красота на чара и  дълбоката трескава бръчка на мисълта.

        Нека се спрем и видим впечатлението, което младият Боян-Бинеамин  можеше да остави върху тия две лица, защото то е характерно: Мария го обикна, а Николай Мистик се уплаши от него. Една неразбрана връзка тежеше върху тия трима души, не за дълго събрани там. Пословичната хубавица предложи на магьосника своите стръвни милувки и измамните чарове на една змийска снага, които той студено отблъсна, както отхвърли и умело скованата сухо-догматична лъжемъдрост, която му бе предложена от патриарха на тогавашната ученост.

        По това време Петър беше цар, но и неговото царуване не бе завидно: кротък и слабодушен, безволев и лек, той избягваше външния шум и не можеше да гледа кръв.

        За скрепване на връзката с Византия, Сурсубул го ожени за Мария... Залог за мир бе този брак и Мария бе наречена Ирене(мир)...

        Мария - Ирене, дъщерята на Христофор, донесе в преславския двор източната нега и византийския разкош.

        Даже и след близката смърт на Роман Лакапин, тя често отиваше във Византия под предлог, че вмекчава политическите отношения, за да раздухва подземни вражди, да предава чутото и станалото в Преслав и да получава наставления и нареждания за управлението на България. А най- вече да види Боян...

       През зимата на 927 година Боян, седемнадесет годишен, се върна в Преслав. Това се налагаше от нуждите на управлението...

        И почва животът на Боян посред други дворцови интриги, сплетни, хитрости, груби коварства: Византия бе пренесена у Преслав, и хитрата царица не допускаше чиста намеса и желание за правдива управа.

        Старата любов бликна: Мария следи Боян навред и жадува неговите милувки. Но студен е Боян - и онова, което говорят за мраморната колона,не е легенда.

        "Върви, не доближавай! Иди си: прегърни тия мрамори - те биха те прегърнали, защото аз съм по-студен от тях."

        Каква е работата на Боян, този странен младеж, който още на 16-годишната си възраст знаеше ключовете на Великото Дело?

       Исторически е известно, че през ония времена българските пазари във Византия са били широки и богати... Византия тогава бе средище на три търговски пътя: за Венеция и Запад, за Преслав и Север, за Сирия и Изток.

        Дълги кервани сновяха, за да разнасят плодовете и придобивките на три култури в епохата, за която говорим като византийско влияние.

        По тия пазари виждаха Бояна често да се губи и да стои по дълги дни в широките подземия на един склад за коприна и платове, после да излиза от там с двама Непознати, заметнати с покривала.Те го дирят в двореца. Нощем се губят някъде, пак ги виждат във Византия, винаги заедно, винаги мълчаливи и скритом разговарящи.

         ... На два пъти те напускат Византия, отиват с някаква гемия на Изток.

        Един ден Боян се връща сам, върху ръката му блести пръстен с оникс и изумруд, а на лицето му има черно покривало.

        Но време е този волен монах да се върне в Преслав и да облече мантията на царски съветник. Когато Боян отива в Столицата, Непознатите дохождат няколко пъти там.

       Един ден Боян посещава стареца патриарх Стефан и измолва от него манастира «Света Параскева» за свое усамотение и молитва. За личността на този патриарх се знае малко. Но неговите кратки дни са вече дни на вътрешен ученик, на "приет и заклет".

      След това Стефан живее само една година и умира на 11 юли 929 г. - на 74 - годишна възраст във Венеция, дето пет месеци е вече  епископствал, оставяйки патриаршеския си трон за трудната работа на прост богомилски епископ.

        Неговите ученици в Дубровник, Рим и Венеция запомниха чистата фигура на побелелия старец. В Малта, в голямото книгохранилище на Храма на Слънцето се пазят до днес 29 листа голям пергамент, под надслов "Слово на чудесата", писани и рисувани от самия него със синя боя, окръжена с орнаментална рамка - лилии и птици.

       И така обител "Света Параскева" става център на новото Учение и там се групират онези неизвестни хора, които ще играят в историята на света една роля неблагодарна, лишена от сладостта на признанието, но  велика, чиста и пълна със строга святост.

        Там виждаме фигурите на първите ученици; там външните дават страшна клетва, за да приемат послушание и робство - "да бъдат като трупове".

        Там дохождат и двамата Непознати сирийци, които само със знаци на ръцете си говорят и чиито лица никой не вижда, а гласовете им никой не помни да е слушал кога и да било...

        Истинската дата на основаване на Богомилското общество трябва да се търси през 928 г. , когато патриарх Стефан отстъпи на Боян манастира "Св. Параскева".

       Този манастир не съществува вече.

        Може би, след време ще бъде разровено мястото на северо-запад от сегашния град Преслав, дето се крият подземните коридори на манастира. И днес се знае, от малцина, една пещера далеч от Преслав, дето лежи входът в коридорите.

       Три подземни коридора,пресичани от потоци и урви, разкриват неравната повърхнина на един път. След 2-3 часа уморителен бавен ход се стига до някогашния храм. Храмът има за основа квадрат. Трите страни на  квадрата - северната, южната и западната - държат малки квадратни продължения, а източната има триъгълен олтар.

        И тъй, цялата основа дава кръст.

        Под олтара има малка зала за вътрешни събрания, квадратна страна 2 метра.

        Там се влиза през стълба, чиято врата е в лявата стена на олтара.

        Там за първи път, една нощ на 12 април същата година, Боян среща презвитер Йеремия - Богомил, когото извиква чрез патриарх Стефан и му съобщава, че двама сириици на другата вечер ще пристигнат.

        На 13 април двамата Непознати се явяват в подземната зала на манастира.Там намират Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василии Византиец и Гаврил Лесновски (името на седмия не е споменато).

        Двамата Непознати приемат клетвата на седмината, дават на Боян онези 22 таблици, които езотеризмът нарича Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и Първообраза на Йоановото Евангелие.

        Те слагат върху олтара на подземната зала едно старо изваяние на Петолъчна Звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знакове на дванадесетте часа, което изваяние обладава голема магична сила. Сега то се пази в Малта, в Ристилището на Меча. После сирийците благославят присъстващите и си отиват. Това е тяхното последно дохождане в България.

        От тогава до днес те не са минавали през страната.

        Така, постепенно, почват онези дни, които принадлежат на Богомилството и на богомилите...

        Но Един е казал някога : "Вземете Моето иго на себе си, защото моето бреме е леко и приятно е игото ми!"

        И те го взеха...

        Цар Петър се сбираше с двама тогавашни църковници - презвитер Козма и патриарх Данаил. Последният бе сменил патриарх Стефан след неговата смърт. Патриархът бе користолюбец, упорит и разпуснат. А презвитер Козма бе ученолюбив и жадуваше да знае. Строго привързан към догмата на православната вяра, жив църковник, добър ритор, той мечтаеше да стигне патриаршеството.

        Веднъж, според "Историята" на Симеон Антипа,  Петър извикал Боян и му съобщил, че ще остави короната, за да се покалугери. Боян да приеме царството.

        Боян му казал, че до потира на жрец се стига през царската корона, и лошият цар не може да стане добър жрец. Че той, Боян, не би приел царската корона, защото е цар на друга държава, земна корона не може да носи. И упрекнал брат си , че се води по ума и думата на патриарси и презвитери, които служат на умрял бог посмъртна служба. Упреците се отнасяли и до Петър лично, като цар : данъците тежели на народа, царят минавал своите нощи в бледни мечтания, а дните си - в компромиси. Разкошът, тлението, разпътството подтискали дворец и болярство: сама царицата разнасяла дъха на разлагане...

                 В 928 г. , както летописец Кедрин говори, възстанаха боляри, за да свалят от преславсия престол Петър и да покачат брат му Иван. Предложението бе направено първо на Боян, но той го отхвърли, като ги посъветва да не вдигат бунт, а да премахнат лошия ред в двора, като ограничат Георги Сурсубула и царица Мария, махнат раздорите и пречистят разтленните нрави.

       Болярите не го послушаха, вдигнаха бунта формално, повдигнаха източните области, но на време още Боян бе заявил на Петър за кроежите в двора. Иван бе уловен, изтезаван от Сурсубула, затворен в тъмница и подстриган за калугер.Болярите бяха предадени на ужасна смърт.

       Втори заговор се замисля, сега от самия Сурсубул, в полза на Боян. Според Симеон Антипа, Боян отказва рязко и вдига една завеса, за да види Сурсубул Петър, който всичко е чул. Но царят е слаб, не може да въведе ред и няма смелост да залови и накаже виновника, защото се бои от Византия и не иска да печели враг в лицето на своята жена.

       Но народът узнава за това и недоволствата започват.

       Боян с покривало на лице обикаля из цяла България и избира ученици. Народът се събира жадно да слуша думите, които говорят за правда, за величие в живота и търпелива кротост.

       Богомилите са много, неизброими, те са вече половината църква, и техните сухи, бледи като вощеница лица , светещи от бдение и пост очи, сухи ръце привличат вниманието. Те говорят тихо, мерно, никога не се карат и не спорят, кротки са, но изобличават всяка неправда, казват истината всекиму в лицето, проповядват, без да дирят многобройни слушатели - чисто, без корист и умисъл.

        И народът отива на тълпи подир тия неизвестни апостоли, които дават само една гаранция за истинност на своята доктрина : че тя ги е научила да живеят чисто. Те говорят на народна реч, без хитрословие, разбрано; думите им са прости, сравненията - взети от близката природа и ежедневния живот.

        И народът разбира , че да се живее чисто не е мъчно - доста е да се живее естествено...

        Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца дом търговски; как се изменят словата на правдата в слова на корист и суетно лихоимство.

        И народът върви - и готви основите на онова Велико Разрушение, което ще остави в душата мълчалива пустиня, а в живота - пепел и руини.

        Към ноември, 928 г. Боян бе написал своите легенди. Те влизат всички в новото издание, българско изложение, приспособено за ВЪНШНИ.  В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски, коптски и староегипетски думи, необходими елементи на магичната реч./сравнявала съм ги лично в съдържанието и те са в същия ред какъвто са публикувани от николай райнов през ... г.под псевдоним.

        Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите "Предания за Стефанит и Ихнилат", които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика : Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, окована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените.

        От тази чудна по език и съдържание книга има отпечатани на ръчна преса със старобългарски букви само седем екземпляра, малко фолио.

      Те се намират у седмината учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 г...

      Богомил диктува на Симеон Антипа и той написа "Правила за Аскеза и Усамотение",три книги, 208 листа, сега пазени в Малта.

        Тогава тъкмо и св. Гавриил Лесковски изпрати в два преписа своите две книги:"За Пътищата на Прозрението", чиста мистика, напомняща есенианските книги.

    След това нищо не бе писано от богомилски учител или ученик.

 

    През тия години се говореше вече за легендите. Богомилите се събираха, молитвустваха заедно и, по тоя начин, вниманието на хората бе  привлечено върху съответните ученици и учители.

        Презвитер Козма бе чул нещо от болярите, искаше да узнае по сигурен път "новото" и затова една вечер отиде в манастира св .Параскева. Но на вътрешната врата човек с покривало го спря и му забрани да влезе. На въпроса защо те се крият, ако не са престъпници, човекът не отговори нищо, само го отстрани и затвори вратата след него.

        Обиден, презвитерът се яви при патриарха и го упрекна, че позволява да се обръщат манастирите в нечестиви сборища, дето забулени хора разпътсват, сквернодействат и се кощунят със светостта на местата.

        Патриарх Даниил поиска от Петър стражи и ги отпрати там. Но на вратата излезе самият Боян , сне си покривалото и заяви, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан  за лично усамотение и там никой няма право да влиза. Стражата засрамено се оттегли. Патриарх  Даниил разбра, че сам Боян закриляше "еретиците", но не посмя да настоява и млъкна.

        Тези събития дадоха на Козма храна за много подозрения; той не можеше да отиде при Боян и да му иска уяснение по това, защото сам Боян, при един предишен спор, му беше забранил да се среща с него или да иска свиждане.

        И тогава именно почнаха острите нападки върху богомили и богомилство - такива, каквито ги знаем от " Обличителните слова" на Козма.

        Важността на тия "изобличения" лежи другаде: дворът знаеше вече , кой е духовният родоначалник на "еретиците" и че в покоите на  Боян се събират нощем ония, които възстават срещу власт и империя.

        Това силно разклащаше доверието на цар, патриарх и дворянство към Бояна. И богомилите можеха да се видят в опасност. Половината боляри бяха вече богомилски оглашени, но рано беше още да се разчита на  подкрепата им. Учението можеше да се спре насред пътя си.

        През зимата на 929 г. избухна нов бунт: Михаил свали расото, събра много метежници и се отправи към Преслав. Но, по чудо сякаш, още  в началото на бунта, Михаил умря от внезапен удар

        Симеон Антипа,като говори за този случай, указва за Боян като за истински спасител на държавата, без да уяснява повече. Сигурно той взема внезапната смърт на Михаил като изходна точка на своята мисъл. Във всеки случяй, държавата бе спасена, а бунтът - пресечен.

       Но честолюбивите устреми на Сурсубула не се прекратиха с тия  народни изпити.

        Боян, както говори и Симеон Антипа, често водеше разговор със Сурсубула за ромеите и за истинската роля на Мария в двора.Макар силно обидно за Сурсубула лично, той ясно разбира истината и съзнава, че с услужване на византийския дворец малко ще спечели. Но той схваща страшната сила на Боян , като водач на мирски тълпи, долавя, че народът  е силно привързан към него и че той именно е нужното лице.

        Сурсубул му разкрива нашироко своите планове, така зле постигнати в предишните бунтове, и настоява Боян да приеме короната. Последният му говори, че няма нужда от Сурсубуловата ръка за това: той винаги може да го стори. Малко неразбрано му говори той за победите на "божия народ", за идните дни на сигурна, светла слава, но решително отказва да вземе участие в заговорите и не иска корона.

       През тия времена именно Козма и Даниил упорито говорят пред Петър, че Боян е богомил и ,че богомилите именно са причинители на народните разорения, метежи и бунтове.

        Това здраво се  втълпява в главата на царя и той извиква Боян, за да го пита по тези въпроси. Боян е в Доростол и не може да дойде.

       Тогава, по настояване на двамата църковници, царят извиква Богомил и отправя към него въпросите: той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр.

        Богомил не отговаря на тия въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството.

        Той говори, че онези потулени духовници, с които общува царят, са позор за Христовото царство и плевели на Божията нива.

        Петър разбра, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт и заговарят против короната.

         Напусто са думите му - остри, прекалено строги. Богомил не открива нищо от учението. "Ние сме християни - казва той - ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях"...

       Понеже, близо една година след това, Богомилското общество беше формирано, трябва да отбележа онова, което е характерно в учението: култ и ритуал в това общество.

        Както е знайно и на историците от тогавашните летописи, както и сам Козма отбелязва, Йеремия, или , както е записан от Симеон Антипа в "Историята" - архиепископ Богомил, водачът на движението, не се ценеше формално от църквата и до самата си смърт остана презвитер на външната църква.

        Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се  като него християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация.

        Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са огпашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга , че е привел към Христа една изгубена



Тагове:   богомили,


Гласувай:
2



1. samorasla - Кои са двамата непознати? - Алтотас и Вотан.
12.01.2016 16:15
Четвърта беседа за богомилите има предимно снимков характер и няма да бъде публикувана в блога.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2511603
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031