Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.09.2015 18:25 - Факлоносци на средновековието
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1374 Коментари: 0 Гласове:
-1



Втора тема от "Четири беседи за богомилите"

ФАКЛОНОСЦИ  НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

         Българите направиха нещо за света чрез богомилите.
         Това, което изнесоха българите е принципа на свободата.
         П. Дънов

       Богомилството е вероятно първото сред най-оригиналните философски, теософски и окултни учения, което някога българите са дарили на света. То представлява цялостна обществено-етическа, религиозно-философска и езотерично-окултна доктрина, чиито принципи са оставили трайни следи в историята на Европа. Богомилството се явява връхна точка в развитието на редица нови идеи и влияния, предшестващи европейското Възраждане. Всъщност Богомилите са възродили под нова форма и обогатили със своята висока духовност древното дуалистично учение, отречено преди тях от християнската църква като езическо.

      Този своеобразен ренесанс в духовната сфера, който бил предшестван от вековно затъмнение и враждебно отношение към науката и прогреса, дал началото на по-късните реформаторски движения в Европа през XII и XIII век.

         Изследвайки богомилството, българските историци се позовават на два основни източника. Първият е писмо до цар Петър на Константинополския патриарх Теофилакт, който описва ереста като манихейство, смесено с павликянство. Подобно определение показва, че въпросният духовник не е бил запознат издълбоко с естеството на учението. Вторият е „Беседа против богомилите» на презвитер Козма. В настоящата беседа ще се позовем още на един колкото исторически, толкова и мистичен източник – книгата на Епископ Симеон за Богомилството и Богомилите, станала ни достояние чрез теософът Николай Райнов.      

Той, както и мнозина други са категорични, че основател на движението е митичният Боян Мага, зад чиято енигматична личност се крие вторият син на цар Симеон – Бениамин, и брат на Петър, възкачен на престола 927 г. след смъртта на баща си.

Бениамин - Боян Мага, както го нарича народът, е най-легендарната фигура в българската история. От своите съвременници той бил смятан за велик мистик и чародей, както и за родоначалник на българската народна медицина. Легендите разказват, че по време на учението си в Константинопол, той бил обучаван в Кабала от двама загадъчни посветени — сирийски Магове. Поради свръхестествените му умения е получил прозвището си. Смята се, че самият Боян лично е посветил първите Богомили в тайнствата на Кабала и изкуството да лекуват душата и тялото. Вероятно от Боян Мага поп Богомил приел своето първо посвещение в езотеричните тайнства, като впоследствие заедно са доразвили учението и са го превърнали в цялостно религиозно-мистична и социално-трансформираща система. Те поставили своето учение в непосредствена връзка с истинското апостолско християнско Слово и с четирите основни негови съставни части: Космогония – учението за Вселената, Христология - изучаваща живота на Исус Христос, Есхатология  -Учение за края на света и човешкия род, и Етика.

Богомил бил най-ревностният разпространител на това учение.Той е неговото видимо лице, а в сърцевината стоял Боян - принц Бениамин, братът на цар Петър. В тази двоица Боян е идеологът-архитект, а Богомил – строителят, който полагал ъгловите камъни на богомилската църква и организирал многобройните последователи в сплотени общини. Според някои изследователи, в своята богословска образованос, Богомил стоял по-напред от повечето духовни лица на своето време, дори и от учениците на Кирил и Методий. Макар че формално принадлежал към съсловието на по-низше духовенство, той бил изключително високо просветлен, притежавал могъщ ум и магнетична сила.

        Като начало на зараждането на богомилството е приета 928 г. Тогава патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира «Света Параскева» край Преслав. Там на 13 април същата г.от сирийски учители са ръкоположени първите апостоли – патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски. Сред тях е,  разбира се, и презвитер Йеремия - поп Богомил.

На това знаменателно за България, Европа и целия свят събитие Боян Мага, получава като завет от двамата посветени 22-те таблици на богомилското Таро. Предадено му е също и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие и «Легендата за Стефанит и Ихнилат».

Епископ Симеон  разказва следното за първите стъпки от възникването на Богомилството:

Още на следващата год. на 11 февруари Боян е разпратил първите апостоли на Богомилството:

Патриарх Стефан е изпратен във Венеция, където създава Първата богомилска църква, след което обикаля Рим, Дубровник, Флоренция и Малта, основава там църкви и оставя ученици.

Никита Странник се установява във Византия и като книгохранител на Константин 7 Багренородни, успява да привлече много привърженици от средите на аристокрацията.Пътува на Изток в империята и островите на Архипелага като основава църкви и общини.

Във Византия работи също и богомилът – малоазиец Василий Византиец, приятел на Боян от Магнаурската школа.Като епископ в Кипър, той създава не само там църква, но и още 3 църкви в Малта, където единствено е опазена солидната  богомилска книжнина.

            Няколко месеца след утвърждаването на Учението Теодор Преславец, епископ Средецки, обикаля Западна и Южна България и основава центрове в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. Наред с него работи Петър Осоговски, който посява богомилското семе в Северна и източна България. Преминава през Румъния, Карпатите и  Западна Русия. След като основава,  Доростолската църква, на която става епископ полага основите в Рига, Севастопол, Краков и Виена, където работи също и Симеон Антипа. Петър Осоговец създава църква и във Варшава, но проповядва с дълбока преданост също и по улици, площади, църкви, събрания.

            Богомилът Хамерон Дубровницки - учен и просветен от Александрия, става епископ в Дубровник и там работи, пише и преписва богомилски книги, за да бъдат в помощ на братята.

           Светомир Македонец – този богат и образован болярин, събужда за духовен живот хората из Македония. За следващите 30 години той създава църкви  в Далмация, Кьолн, Вреслав, Бруга, Бергама, Мадрид, Флоренция, Сиракуза, Пиза, Аргус, Верховиц / Южна Русия/ , Зиденец / Моравия/, в Брода/Северна Италия/, Вахия /Ирландия/, Макайя на о-в Цейлон, Алхабад /Индия/ и още десетки. Което звучи невероятно, но в Малта се пазят 493 негови писма до различни църкви, с които поучава, поощрява, увещава и мъмри провинили се ученици.

         Друг богомилски епископ е Симеон Антипа, епископ Краковски. Заедно с Боян и Богомил работи най-напред във вътрешността на  България, а после в Рига, Виена, Версавия. Многобройните копия на книги, намиращи се в Малта, човечеството дължи на него. Писател и художник, историк -  автор на единствената историческа книга за богомилското движение.              Между първите апостоли трябва да се спомене също Михаил Унгарец, приела кръщение на 16 год.възраст , която още през 928 г. Е изпратена от Боян в Унгария, където урежда църкви, проповядва и пише уникални и невероятно изящни изографисани книги и коментари. Нейни оригинални творби, а също и преписани от Симеон Антипа, и до днес са запазени в малтийските архиви.

Тези неуморни пилигрими пръснати по четирите краища на света, работят неуморно. Само понякога минават през България за наставления, литература и насоки.

Боян също не спира да пише. Познатите ни Богомилски легенди, са негово дело и те са предназначени за щирокия кръг от слушатели, подобно притчите, които Христос разказва по улици и тържища. Най добрите коментари на «Легендата за Стефанит и Ихнилат» са негови и се състоят от 12 книги и 800 страници. От нея са запазени седем екземпляра на старобългарски, намиращи се в частни колекции на Запад...

А в царските палати през това време е змийско леговище, в което интригите и задкулисните игри са ежедневие. Чрез съпругата на цар Петър, Мария-Ирене, и  Георги Сурсубула -негов чичо, Византия не спира да дърпа конците на властта и официалната православна църква, намесвайки се във всички държавни дела. Нарастващото движение на еретиците е основателна за нея причина. Боян се опитва да подкрепя брат си заради интересите на страната, но отказва многобройните предложения да седне на трона. Рядко се задържа в Преслав, повече пътува, посещава общини, проповядва в богомилските църкви. Предпочита духовните  пътища, макар и осеяни с тръни.  Много скоро започват и гоненията на богомилите. Презвитер Козма със своето слово против богомилите отключва вратата на мрачните подземия, наточва сабите на царските войници и запалва мангала за кладите. Сурсубула не спира да тъче нови интриги и заговори.Петър – слаб и безволев, се поддава. Една декемврийска нощ на 933 г. 17 души измежду най-видните  избрани и съвършени са затворени в тъмниците на Преслав. След триседмични нечовешки изтезания – те намират смъртта си преди да се завърне Боян, който тогава обикаля църквите в Кипър, Малта, Краков и Рига. В навечерието на неговото завръщане е заловен и Богомил, и освободен от Боян. Но кутията на Пандора е отворена. Следват векове на гонения ....

                   В продължение на пет века Богомилите кръстосвали надлъж и нашир България и Европа, носейки на гърба си по три торби — едната с хляб, втората с билки, а третата с инструменти. Благодарение на своето неуморно пилигримство,  новоманихейското дуалистично учение, доразвито и обогатено с нови идеи, се утвърждава като широко етично и демократично реформаторско движение. То намира благодатна почва в средновековна България едва век след приемане на християнската вяра от цар Борис І. Като широко социално-религиозно учение то изразява тежненията на недоволните от положението си народни маси. Има привърженици сред болярството и приближените до престола във Велико Търново. То е своебразен протест срещу феодалните порядки, високите данъци, лицемерието и охолния живот на висшето духовенство. Богомилството е също и духовна реакция срещу недъзите на българския държавен живот. Неговото разпространението през следващите векове е отзвук на всички по-остри социални, политически и духовни промени в българската действителност, които създават условия за активизиране на народното недоволство. Така през периода на византийската власт в българските земи (ХI–ХII в.) богомилските проповеди придобиват известна патриотична насоченост. Но при царуването на Борил, в началото на ХIII в. когато страната отново е доведена до състояние на политически упадък и икономическа разруха, богомилството засилва критиката си срещу централната власт и църквата. То до такава степен се разраства, че става заплаха за държавността и цар Борил се предприема свикване на църковен събор против богомолите през 1211 г в Търново. Издадена е заповед да се изловят по цялото царство всички проповедници и по-видните привърженици на “лъжливото” учение. От заловените някои се отрекли от изповяданото от тях учение; упоритите били наказани според църковните закони и над богомилското учение тържествено била произнесена анатема. Освен това по заповед на царя бил преведен от гръцки на славянски език „синодикът” — сборник закони против еретиците. След 1211 година са проведени още три църковни Събора, на които богомилите са подложени на гонения, охулвания, клевети, затваряния, изтезания и мъчения, завършващи със смърт. Кръстовете, на който доскоро са били разпъвани първите християни, са заменени с клади. Следвайки историческите обстоятелства, богомилското движение има свои върхове и спадове и различен характер в различните исторически епохи.
       Средновековните извори чертаят една доста подробна картина на разпространението на богомилството вън от пределите на българските земи.

В Мала Азия богомилите са наричани фундигиагити (от лат. Funda – торба).

         След анатемосване на богомилите и прогонването им от цар Петър под натиска на цариградската патриаршия, те търсят и намират убежище в близки и далечни земи. Тяхното учение намира бързо разпространение в съседните балкански земи, в буферната зона между православието и католицизма, както и в редица западноевропейски страни.
        През периода ХII – ХIV в. богомилството се  утвърждава в Сърбия, Босна, Румъния, Киевска Русия, Северна Италия и Южна Франция, а от там – в Германия, Англия, Унгария и др. Макар и определени исторически затъмнения, днес е несъстоятелно да се търси друга родина на богомилството, както правят някои изследователи на католицизма и православието     

       Преплувайки Дунав богомилите се установяват във Влашко, Молдова, Трансилвания, Русия. В Русия под тяхно влияние в средата на XIV и началото на XV в. се развива средновековното движение на стриголниците, особено изявено сред нисшия клир и монасите във Велики Новгород, Псков и Твер. Названието “стриголници” по всяка вероятност идва от особеното подстригване при посвещаване в тази вяра.
       Богомилски проповедници и техни последователи се насочват на запад от българската граница. Притегателен център за тях става планината Бабуна в Македония, откъдето получават името “бабунисти”. Известно е също покровителственото отношение на цар Самуил към богомилите, който ги защитава от притесненията на местните феодали. В отговор на това много Богомили се включват  в Самуиловата войска. При превземането от Самуил на обширни области от Западните Балкани – земите на Албания, Черна гора, Босна, Далмация, включително до Задар (Зара) на Адриатическо (Синьо) море и до земите на унгарския крал, заедно с войската те пристигат и се заселват в новите земи.

        Особено трайно и дълбоко е въздействието на богомилската ерес в Южна Франция и Северна Италия през посочения период, където се приспособява към местните дуалистични учения. Така напр. с присъщите си оригинални елементи учението на катарите е силно повлияно в идейно и организационно отношение от богомилството. Пренасянето на богомилските апокрифи в Западна Европа става една от причините за наименованиете  българи да е синоним на “еретици-дуалисти” и на България - “страна на еретици”.

        Всъщност в това мрачно пред-ренесансово време България става символ на богомилското учение. На много места еретиците били наричани "българи" независимо от националността им. Известно е, че богомилите в Северна Италия са известни като патарени, а тези в Южна Франция – катари, албигойци или бугри. Кьолн е важен богомилско- албигойски  център. В Бавария се сформират и започват работа около 40 центъра, в които има специални училища. По-късно, през ХIV век, Европа е изпълнена с мистични движения, водещи началото си от един и същ извор - богомилското учение. В този век Християн Розенкройц основава мистичното братство на розенкройцерите. Твърди се, че е отгледан и възпитан от българин богомил, оцелял от ганенията.

Богомилските и павликянски водачи от България и Византия се ползвали с изключителен авторитет на Запад. Кръстосвайки Европа те давали напътствия на своите последователи и разрешавали спорове между тях.

         Във всички важни събори в европейските страни участват и пратеници на българската богомилска църква. Така напр.през 1167 г. в манастира св. Филикс дьо Кармен край Тулуза се провежда т.н.Албигойски събор с участие на френски и италиански епископи и привърженици на тази вяра и няма да сме далече от истината ако кажем че намеренията на форума са били да се основе нещо като еретичен интернационал. От Константинопол пристига богомилският “папа” – българинът Никита. Дискутирани се основни теологични въпроси на богомилското учение. Върховният богомилски йерарх отстоявал позициите на твърдите привърженици на учението, което било възприето от участниците в събора.До нас е достигнал документ наречен «Харта на Никита», където недвусмислено е упомената Българската тайна църква.  Там също е споменато че лично от него са ръкоположени в сан и утешение епископите на повечето западни църкви.

Но по-подробно за богомилското движение в Западна Европа предстои да се разгледа в специална беседа, посветена на това грандиозно дело. Избивани и изгаряни, те като птицата феникс възкръсвали от пепелищата.

        В Северна Италия последователите на Боян и Богомил оцелели като скрито учение и така в нелегалност успели да се запазят. По-късно благодарение на тях Северна Италия станала родина на европейския Ренесанс.

        За разпространение на учението и пренасяне на свещените богомилски книги в страните от Западна Европа определена роля играят и самите кръстоносци. След превземането на Константинопол в резултат на Четвъртия кръстоносен поход и установяването на Латинската империя (1204-1261), стотици кръстоносци живеят продължително по българските земи. Ролята на кръстоносните походи за разпространение на богомилското учение и неговото влияние върху Орденът на тамплиерите предстои да бъде обект на специално изследване от бъдещите непредубедени историци.

За да опишем историята на богомилското движение ние се обръщаме към незначителното, което е успяло да оцелее по нашите земи, но повече към онова, което е съхранено по света и носещо безспорен печат на Богомилите.
       Голяма част от техните свещените книги, преследвани и яростно унищожавани и от католицизма, и от православието, оцеляват предимно в преводи на чужди езици – латински, гръцки, френски и др. Тайната книга на българските богомили (т.н. Йоаново евангелие). познаваме в превод на латински.  Катарският требник, запазен в препис на провансалски език, в който са изредени практикуваните обреди от богомилите, включително приемане на слушатели или т.н. «оглашени» и издигането им във «вярващи» и «съвършени».

Особено място сред материалната богомилска култура в периода от 12-ти до 15-ти век заемат каменните надгробни паметници, които надживяват историческите превратности. Понастоящем в Босна и Херцеговина  има над 65.000 каменни надгробия, пръснати в повече от 2.500 селища из цялата страна, в планинските и труднодостъпни райони на Централна и Източна Босна, в долините на Херцеговина и Далмация, както и по адриатическите острови. Богомилски надгробия освен в Босна се срещат и в Хърватия, Сърбия и Черна гора. /За жалост у нас са запазени само в Трънско/. Богомилските надгробия – тази изключително богата средновековна скулптурна галерия на открито – са обявени за световно културно наследство и са поставени под закрилата на ЮНЕСКО.

       Каменната книга на босненските богомили, писана на кирилица, от която са разчетени и публикувани стотици, представлява щедър епистоларен шедьовър.Надгробията са известни с различни наименования: “стечак” (мн.ч. – “стечци”), камен, кам, мрамор, белег, знаменье. Те имат няколко характерни форми: плоча, стела, “сандък” и саркофаг, наподобяващ паралелопипед с контурите на малък каменен дом. Въпреки отричането на кръста от богомилското учение, в редица случаи той присъства във формата на розетка и се използва като християнски символ без да се свързва с библейския постулат за разпятието на Иисус Христос.
         Издялани са от масивен камък с различна твърдост, докаран от най-близките планини, понякога отстоящи на десетки километри от мястото на погребението. Изсичането на каменните грамади от планинската снага, извозването им до мястото за поклонение напомнят египетски труд. Тази сложна инженерна задача се изпълнява от цялото общество, като се използват реалностите на онази епоха. Каменните грамади, понякога до 30 тона тежки, са транспортирани върху път от наредени един до друг обли стволове.

Причината да бъдат опазени до днес е следната. В Босна богомилството се установява като официална държавна религия. Стефан Котроманич, босненски бан и крал от 1377 година, потомък на прочута династия,  успява да  утвърди политическата независимост на Босна. Бракът му  с Доротея Българска - дъщеря на цар Иван Срацимир, му носи политическа стабилност, но и го превръща във верен привърженик на богомилското учение. Така Босненската църква се наложила като важен фактор в държавата. Каменните книги и архивите от тези земи ни разказват за богомилското учение и богомилските общини там, но то не е било по-различно и в други райони, където не са били подложени на гонения. Начело стоял Дьед (Великият Дьед), който участвал и в светските дела на царството. Богомилското духовенство осъществявало съдебната власт, за което Дьед бил подпомаган от 12-членен Съвет на старейшините. В богомилската йерархия след Дьед следват гости, старци и стройници. Великият дьед и Великият гост участвали във висши държавни церемонии, те издавали грамоти на босненските банове и крале. Такава грамота през 1323 г. получил Стьепан II Котроманич.

          В следващите векове богомилската църква, макар и в немилост, запазва  своето място за цялата богомилска общност в Босна.

         По българските земи Богомилите имат също своя стройна организация, която се състои от малки общини, начело със старейшини. Те се обединяват в по-големи общини, ръководени от  “дедец”. През ХII и ХIII в. водещи са богомилската община “България” в Преслав и Търново, “Драговичия” (по името на славянското племе драговичи) в Южна България, а по-късно и община “Македония”.
         С тази организация богомилите постигат широкото разпространение на своето учение. Животът на богомилите е съсредоточен изцяло в техните общини, които наподобяват раннохристиянските братства. Греховете си опрощават взаимно един на друг. Жените наравно с мъжете участват при извършването на богомилския обред. В ранния период от развитието на богомилството неговите ученици се наричат апостоли. Според Петър Димков „богомилите са били истински християни (каквито са били християните от първи до трети век). Строго се придържали към седемте тайнства: Кръщение, Миропомазване, Причещение, Брак, Свещенство, Елеосвещенство, Покаяние. Практикуват се следните ритуали по време на богослужение: общо молитвено събрание, взаимна изповед, посвещаване в различни степени – оглашени, верни и съвършени.

Оглашените не участват в религиозните обреди на богомилските братства и от тях не се изисква да спазват строгия аскетичен живот. Те са били смятани за привърженици на учението, без да са навлезли в неговите дълбочини и същност. Били запознавани с най-важното, че официалната църква се е отклонила от изначалното евангелско християнство, че не живее и не служи така, както го е изисквал Христос.

          За да премине в следващата степен “верен”, оглашеният приемал по-въздържателен и скромен живот и след подготвителен период, минавал на изповед и очистване. Чак тогава следвал ритуалът за приемането му при верните, който се явявал като второ и вече “истинско кръщение” и се извършвало не с поливане с вода, а с поставяне на евангелието върху главата му, с четене на свещените текстове, завършвайки с молитвата “Отче наш”. Верните се задоволяват да изповядват основните възгледи и се стремят да нагаждат живота си към философията на учението. Те съставляват основната част на богомилските братства.

         Пълната аскеза е присъща на третата, най-важна група от богомилите, а именно – съвършените. Те се отказват от  всичко материално и  всъщност са главните проповедници на учението. От тази категория се избира и самият управител на богомилската община, а неговите помощници са 12 апостоли, избрани измежду съвършенните. За да премине в тази степен на“съвършен” кандидатът се изолирал в строг пост и молитва, дълго изучавал основите на космогоничните и есхатологични богомилски теории, и чак след съответната проверка и доказано поведение, преминавал през ритуала на второто истинско кръщение, при което всички присъстващи пеели хвалебствени молитвени химни.

 

     Ето какво още разказва за живота и правилата в общините Епископ Симеон, в своята книга: “Основното разделяне на степени у първото християнство бе запазено: оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната верност, но предаността им към заветите на учителите не бе изпитана още. Те се водеха от някой верен, онзи, що ги е взел върху себе си и който отговаря за тях, но само докато са оглашени, а не на вечни времена. Негова беше великата заслуга, че е привел към Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. Негова беше голяма награда - помощта на Двама Пастири,  която му се оказваше, понеже искрено и живо служи на Бога. За да влезе в стадия на избраничество, верният трябва да доведе поне трима оглашени и да ги настави и "огласи" със звуците на учението. При огласяването се довеждаше оглашения и верният - неговият духовен баща - го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен.
Когато постигаше първата добродетел - Тайната - и Кръстителят разбереше, че той може да бъде доверен и че не ще измени на словото, въвеждаше го в събранието на верните, дето епископът му приемаше клетвата, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше легендите на архиепископ Боян.
От тогава той посещаваше събранията, слушаше богослужението и се приобщаваше към Тайните.
Силно израслите в Духовната работа «верни» биваха приемани в степента "избрани". Избраните се наричаха още "презвитери". Те даваха особено строга клетва, носеха печат върху лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събранията и извършваха богослужение.
Те се ръкополагаха с общи, от всички съвършени и избрани, произнасяни молитви; за да им се съобщат висшите дарове на Духа Светаго, слагаха им на главата гностичното евангелие от Йоана, четяха от него известни места и всички казваха "Амин".
Богослужението се състоеше в четене на Писанието, на книгите на Богомилството, проповед и молитва. Събранията свършваха с "вечери на любовта", дето епископ ломеше хлеб и всички пиеха от една чаша вино. Чашата се пазеше в олтара и с нея в тържествените дни се извършваха литургии. В литургията се преосъществяваше хляб и вино с магични молитви и жестове и се даваше на верни, избрани и съвършени.
Съвършените бяха епископи и апостоли на Богомилството. Те носеха черни раса,

малък кръст на гърдите и пръстен от желязо на левия показалец. Те бяха усамотени, малко се събираха с външни и се явяваха на събранията с покривала от черен плат. При откриване на събранията, верни и избрани искаха благословението им и те го даваха с молитва, нечуто произнесена.
Между богомилите бракът не се желаеше особено, но не беше никому забранен; даже епископи имаше жени. Препоръчваше се живот безбрачен за онзи, който искаше с особена ревност да служи на делото....»

В българската историография съществуват крайно различни оценки относно ролята и мястото на богомилството в обществения и духовния живот на средновековна България. Изследователи, които наблягат върху социалната същност на богомилството, го определят като ярка изява на борбата срещу съществуващите феодални порядки в България. В този смисъл те считат, че то е най-висшата рожба на българския гений през Средновековието. Други определят богомилството като един от основните фактори за дестабилизацията на българското средновековно общество и обявяват еретиците за рушители на народностното и верското единство.Проф. Георги Бакалов обяснява тези полюсни оценки спрямо едно и също явление с това, че те са белязани от субективни пристрастия и идеологически позиции, които невинаги държат сметка на особеностите в ценностната система на средновековния човек. Богомилството не е първопричина, а последица от разложението, обхванало българското общество.

Когато България пада под турско робство, според някои исторически сведения народът възприема себе си като наказан от Бога.

През "най-тъмните" векове Бог е изпратил Своите "факлоносци" по българските земи.  Но пълната истина все още предстои да бъде разкрита. Може би...

Не може да се отрече,  че  учението на богомилите донася в Европа СЪМНЕНИЕТО, което е движещата сила на ТЪРСЕНЕТО, раждащо ОПИТА и ПОЗНАНИЕТО. В техните идеи на първо място е човекът, а не догмата, което всъщност е основа на ХУМАНИЗМА.




Тагове:   богомили,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2511686
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031