Постинг
10.12.2013 11:55 -
МОЛИТВАТА „ОТЧЕ НАШ” В СВЕТЛИНАТА НА НОВАТА ПАРАДИГМА
Ако човек няма време и не може да прочете цялата библия, която въпреки промените, правени в нея, носи изключително много мъдрост и познание, то поне трябва да познава гл. 5, 6 и 7 – от Евангелието на Матей. В словото на Исус Христос, произнесено на хълма, се съдържат законите, морала, препоръките - пълния наръчник за поведение с всички необходими и достатъчни условия, които човек трябва да познава, и прилагайки ги в живота си, да осъществи възнесение. Матей е записал единствената молитва – пряко дадена от Господ Исус Христос на хората, и там недвусмислено се посочва начина, по който да се молим, ако искаме да бъдем чути от Бог и от нашите по-големи братя и сестри – Светлите сили.
Молитвата дадена ни преди 2 000 години от Бог чрез Исус е дословно следната:
„Отче наш, Който си на небесата,
да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не въвеждай ни в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата, и славата до вековете. Амин.”
МОЛИТВАТА, СЪОТВЕТСТВАЩА НА НОВАТА ПАРАДИГМА
Молитвата така, както е дадена в библията, ни държи на разстояние от времето, когато тя ще се сбъдне. „Да бъде”означава да се случи в бъдеще, а не сега, днес, в момента. „Да дойде”означава, че тук и сега то липсва. Повтаряйки тази молитва ние ежедневно отправяме желанията си към един следващ момент или ден, който в края на краищата може и да не се случи в настоящия ни живот, тъй като нашия миг, минута, час, година, не съответстват по времетраене на другите измерения. Както знаем времето като категория, каквото го познаваме и използваме, е създадено от хората. То се определя от специфичните особености на нашата планета: въртенето около оста – определят часовете на денонощието, а около Слънцето – броя на дните в годината. Както посочват източниците – мерките за време, отнесени към Мултивселената са съвсем различни: Според някои източници Космическият Ден или т.н. „Ден” в живота на Брахма (Бог) се равнява на четири милиарда триста и двадесет милиона години, а една Нощ – на още толкова. Едно денонощие в живота на Брахма е осем милиарда и шестстотин и четиридесет милиона години, а една Година на Брахма е три милиона и десет милиарда години.
Ако не поискаме нещо да се случи Тук и Сега, а го отложим дори със секунда – рискуваме то да се случи в далечно бъдеще.
ЗАТОВА МОЛИТВАТА, СЪОТВЕТСТВАЩА НА НОВАТА ПАРАДИГМА Е:
Отче наш, Който Си в мен и навсякъде!
Свято Е Твоето Име, вечно Е Твоето Царство, в Сила Е Твоята Воля –
както в небесата, така и на земята. Хляба насъщен давай ни винаги
и прощавай ни греховете толкова, колкото ние прощаваме на другите грешници. Ако сме в изкушение, избави ни от лукавия, защото Твое е Царството, Силата и Славата в цялото Великолепие.
Сега и завинаги! Амин!
В какво се изразява промяната, ако може да се нарече така, защото смисълът на тази свещена молитва не е нанакърнен ни най-малко. Но това, което тя носи в повече е в следното:
- Запазва единението (Отче наш, който си в мен и навсякъде), но конкретизира молещия се като индивидуална част от всичко съществуващо;
- Вкарва всичко съществуващо (Бог и Сътворението като Негова неделима част) в конкретния миг като миг от вечността, а не като миг или друг времеви отрязък от земния живот. „Свято Е Твоето име, вечно Е Твоето царство, в сила Е Твоята воля както в Небесата, така и на Земята”. Майката Баща Бог е Всичко Което Е, Всичко Което Е Било и Всичко Което ще Бъде.
- Адресира Силата и Волята Божия към Земята като към част от Небесата – ни повече, ни по-малко „Както в небесата, така и на земята”;
- Граматическата промяна на времето в глаголите: вместо „дай ни” с „давай ни”, „прости ни” с „прощавай ни”, се заменя еднократното действие с несвършващо действие и продължителност на Божията помощ, от която имаме нужда и като изхранване, и като духовно подхранване, тъй като хлябът е метафора на духовната подкрепа, която получаваме под формата на космическо излъчване;
- Много е съществен договора, който сключваме чрез израза „прощавай ни греховете толкова, колкото ние прощаваме на другите грешници”. Това условие присъства и в евангелската молитва, но там е завоалирано, при което много от хората не я разбират и заради това я пренебрегват. Замяната на „така както” с „толкова, колкото” е за да привлече вниманието към акта на прошката. Прошката е в основата на всичко. Ако ние не сме в състояние да прощаваме на другите за техните грешки и грехове, не би трябвало да очакваме, че ще бъдат простени нашите грешки и грехове, които волно или неволно в живота си и в ежедневието допускаме. Замяната на „нашите длъжници” с „другите грешници” е нужна, поради това че повечето хора не познават притчите на Исус, където на думата „длъжници”се дава друг по-широк смисъл от подразбиращия се днес. Длъжник е не само този, на когото сме заели пари, а и всеки, който е нарушил по някакъв начин законите, правилата или нормите. Щом очакваме Бог да ни прости, естествено е ние, като Негова част, да можем да простим на „грешниците”, които ни заобикалят? „Толкова-колкото!”... В Евангелието ясно е казано :„Защото ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ни Отец ще прости на вас.” Кратко и ясно!
- Следващият израз „Ако сме в изкушение, избави ни от лукавия” включва изключения в нашето поведение. Щом сме „тук и сега”, значи имаме уроци за научаване, опитности за усвояване. Следователно ще се случва да грешим и най-често тези грешки са вследствие на изкушенията, които ни заобикалят. Но е важно те да не са нормално ежедневно поведение, а по-скоро са изключения. Затова е включена думата „ако” като извънредна ситуация – смисъл „може да се случи”, затова е нормално Божият отговор да е еднократен – „избави ни”, а не „избавяй ни”.
- Включването на израза „в цялото великолепие” цели да покажем възторга от цялото съвършенство, с което е изграден нашия свят – природата и хармонията между всичко сътворено и които са предопределени да носят същата Слава, която носи Бог, като част от Него.
- Със „Сега и завинаги” се подчертава сегашния момент като част от вечността. „Амин!”, означава „Да бъде!”, и като утвърждение има своето точно и логично място в цялостната молитва.
С тази молитва ние даваме своя глас за съществуването на тази планета в цялата й красота и величие, където достойното човешко поведение допринася за това, и обратното – съзнателното негативно поведение е причина за дисхармонията, за бедите и катаклизмите, които ни настигат.
Молитвата дадена ни преди 2 000 години от Бог чрез Исус е дословно следната:
„Отче наш, Който си на небесата,
да се свети Твоето Име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята; дай ни днес ежедневния хляб и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници; и не въвеждай ни в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата, и славата до вековете. Амин.”
МОЛИТВАТА, СЪОТВЕТСТВАЩА НА НОВАТА ПАРАДИГМА
Молитвата така, както е дадена в библията, ни държи на разстояние от времето, когато тя ще се сбъдне. „Да бъде”означава да се случи в бъдеще, а не сега, днес, в момента. „Да дойде”означава, че тук и сега то липсва. Повтаряйки тази молитва ние ежедневно отправяме желанията си към един следващ момент или ден, който в края на краищата може и да не се случи в настоящия ни живот, тъй като нашия миг, минута, час, година, не съответстват по времетраене на другите измерения. Както знаем времето като категория, каквото го познаваме и използваме, е създадено от хората. То се определя от специфичните особености на нашата планета: въртенето около оста – определят часовете на денонощието, а около Слънцето – броя на дните в годината. Както посочват източниците – мерките за време, отнесени към Мултивселената са съвсем различни: Според някои източници Космическият Ден или т.н. „Ден” в живота на Брахма (Бог) се равнява на четири милиарда триста и двадесет милиона години, а една Нощ – на още толкова. Едно денонощие в живота на Брахма е осем милиарда и шестстотин и четиридесет милиона години, а една Година на Брахма е три милиона и десет милиарда години.
Ако не поискаме нещо да се случи Тук и Сега, а го отложим дори със секунда – рискуваме то да се случи в далечно бъдеще.
ЗАТОВА МОЛИТВАТА, СЪОТВЕТСТВАЩА НА НОВАТА ПАРАДИГМА Е:
Отче наш, Който Си в мен и навсякъде!
Свято Е Твоето Име, вечно Е Твоето Царство, в Сила Е Твоята Воля –
както в небесата, така и на земята. Хляба насъщен давай ни винаги
и прощавай ни греховете толкова, колкото ние прощаваме на другите грешници. Ако сме в изкушение, избави ни от лукавия, защото Твое е Царството, Силата и Славата в цялото Великолепие.
Сега и завинаги! Амин!
В какво се изразява промяната, ако може да се нарече така, защото смисълът на тази свещена молитва не е нанакърнен ни най-малко. Но това, което тя носи в повече е в следното:
- Запазва единението (Отче наш, който си в мен и навсякъде), но конкретизира молещия се като индивидуална част от всичко съществуващо;
- Вкарва всичко съществуващо (Бог и Сътворението като Негова неделима част) в конкретния миг като миг от вечността, а не като миг или друг времеви отрязък от земния живот. „Свято Е Твоето име, вечно Е Твоето царство, в сила Е Твоята воля както в Небесата, така и на Земята”. Майката Баща Бог е Всичко Което Е, Всичко Което Е Било и Всичко Което ще Бъде.
- Адресира Силата и Волята Божия към Земята като към част от Небесата – ни повече, ни по-малко „Както в небесата, така и на земята”;
- Граматическата промяна на времето в глаголите: вместо „дай ни” с „давай ни”, „прости ни” с „прощавай ни”, се заменя еднократното действие с несвършващо действие и продължителност на Божията помощ, от която имаме нужда и като изхранване, и като духовно подхранване, тъй като хлябът е метафора на духовната подкрепа, която получаваме под формата на космическо излъчване;
- Много е съществен договора, който сключваме чрез израза „прощавай ни греховете толкова, колкото ние прощаваме на другите грешници”. Това условие присъства и в евангелската молитва, но там е завоалирано, при което много от хората не я разбират и заради това я пренебрегват. Замяната на „така както” с „толкова, колкото” е за да привлече вниманието към акта на прошката. Прошката е в основата на всичко. Ако ние не сме в състояние да прощаваме на другите за техните грешки и грехове, не би трябвало да очакваме, че ще бъдат простени нашите грешки и грехове, които волно или неволно в живота си и в ежедневието допускаме. Замяната на „нашите длъжници” с „другите грешници” е нужна, поради това че повечето хора не познават притчите на Исус, където на думата „длъжници”се дава друг по-широк смисъл от подразбиращия се днес. Длъжник е не само този, на когото сме заели пари, а и всеки, който е нарушил по някакъв начин законите, правилата или нормите. Щом очакваме Бог да ни прости, естествено е ние, като Негова част, да можем да простим на „грешниците”, които ни заобикалят? „Толкова-колкото!”... В Евангелието ясно е казано :„Защото ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ни Отец ще прости на вас.” Кратко и ясно!
- Следващият израз „Ако сме в изкушение, избави ни от лукавия” включва изключения в нашето поведение. Щом сме „тук и сега”, значи имаме уроци за научаване, опитности за усвояване. Следователно ще се случва да грешим и най-често тези грешки са вследствие на изкушенията, които ни заобикалят. Но е важно те да не са нормално ежедневно поведение, а по-скоро са изключения. Затова е включена думата „ако” като извънредна ситуация – смисъл „може да се случи”, затова е нормално Божият отговор да е еднократен – „избави ни”, а не „избавяй ни”.
- Включването на израза „в цялото великолепие” цели да покажем възторга от цялото съвършенство, с което е изграден нашия свят – природата и хармонията между всичко сътворено и които са предопределени да носят същата Слава, която носи Бог, като част от Него.
- Със „Сега и завинаги” се подчертава сегашния момент като част от вечността. „Амин!”, означава „Да бъде!”, и като утвърждение има своето точно и логично място в цялостната молитва.
С тази молитва ние даваме своя глас за съществуването на тази планета в цялата й красота и величие, където достойното човешко поведение допринася за това, и обратното – съзнателното негативно поведение е причина за дисхармонията, за бедите и катаклизмите, които ни настигат.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 737
Блогрол
1. Любим линк
2. galatceq
3. rebellion
4. За възстановяване на трепетното отношение към Словото на Истината
5. alexmunro
6. universalnite000
7. Lectorium Rosicrucianum
8. minchomin
9. otkrovenia.spiralata
10. savremennik
11. taidzi
12. Философия на ежедневието
13. zlatolin
14. zahariada
15. delianaangel
16. lucecita.blog.bg/М
2. galatceq
3. rebellion
4. За възстановяване на трепетното отношение към Словото на Истината
5. alexmunro
6. universalnite000
7. Lectorium Rosicrucianum
8. minchomin
9. otkrovenia.spiralata
10. savremennik
11. taidzi
12. Философия на ежедневието
13. zlatolin
14. zahariada
15. delianaangel
16. lucecita.blog.bg/М