Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2011 13:02 - КВАНТОВ ПРЕХОД 2012-2013 ГОДИНА – продълж. 1
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3664 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво казва Универсалното учение за процесите, на които вече сме свидетели? Представям текст от книгата „Идващият нов човек”на един от грос-майстерите на Розенкройцерите Ян ван Райкенборг. Ще си позволя съкращения и адаптация с цел той да стане по-актуален и четивен, като максимално ще се придържам към оригинала.

В историята на човечеството са се появявали и изчезвали много човешки раси и бъдещите диалектични събития, без съмнение, няма да направят изключение в това отношение. На нашата планета съществуват области, които в истинския смисъл на думата са котел за смесване на народите. От тези места след много пречиствания накрая произлизат нови човешки раси. Когато космически промени, потъване на цели материци и много други катастрофи слагат край на живота на голям брой хора, винаги известен брой човеци се спасяват, като преди това умишлено са заведени на сигурни места. От тези „последни остатъци” на диалектичното човечествоо се развиват нови раси, които в течение на времето дават нова възможност за инкарниране на загиналите при космическите и други катастрофи. Например легендата на Ной, който се спасил от потопа и намерил отново твърда земя на планината Арарат, където със своето семейство става основата на новото земно човечество. Тази легенда се среща в една или друга форма в митовете на почти всички земни народи. Така колелото на историята се движи през годините, вековете и епохите и мъдрият проповедник с право може да каже:”Ами че това ново ли е? То вече се е случвало преди!” Това важи и за идването и отминаването на човешките раси. В своята същност те не са „нови” в буквалния смисъл на думите, а са отново завърнали се стари раси или смесица от тях. Това са все едни и същи неща, факти, хора, които се явяват винаги и отново в непрестанните диалектични промени, но все в същия диалектичен (дуалистичен)свят на земята. НО сега става въпрос за идване на НОВ ЧОВЕК и трябва да стане на абсолютно всички хора пределно ясно, че не става въпрос за идване на нова диалектична раса. Досега всяка раса, която се появява в диалектиката, е била в миналото вече тук. При съвременните условия на Квантов преход, е пълна заблуда да се говори за „нова раса” в смисъла, който е познат в цялата история от самото възникване на живота на Земята. Идващият Нов човек въплъщава изцяло един съвършено нов смисъл. Обръща се внимание на това, че в чистия свещен език на Писанията се говори за една нова човешка раса – в един особен, различен смисъл. Новата раса там е наречена с различни имена. Понякога се говори за идването на Божия народ на земята, друг път за Уна Санкта, за едно Свещено Братство и мн.др. Това трябва да се разбере много добре, за да се избегнат грешки в интерпретацията на набиращия бурен ход КвантовПреход. Съществува едно свещено, Универсално братство – Братството на Първоначалното Човечество, което е нещо различно от това, за което става въпрос. В никакъв случай да не се смесват! Тук става въпрос за образуване на ново братство, една нова Уна Санкта, нов Божи народ. Между диалектичния свят с неговото човечество от една страна, а от друга Божието царство (по-високите измерения)с неговите жители, зее безкрайна пропаст, която е непреодолима във време-пространствения континиум. Хора и раси „от кръв и плът” от обикновената диалектична природа не могат да преодолеят тази бездна. Затова и в диалектичния световен ред животът се е въртял еони от време около собствената си ос като в колело – в непрекъснато и вечно повторение. Знае се обаче и вече едва ли се съмнява някой, че Братството от по-висшите измерения, се стреми да освободи падналото в 3-то измерение и пленено човечество. За тази цел то върши огромна работа, чиито аспекти днес имат най-различни проявления. Много хора от този свят реагират на импулсите на Универсалното Братство със сериозност и всеотдайност. Ние не знаем колко са те, но техния брой расте с главоломна скорост. Всеобщото пробуждане днес е факт! Във всички части на света има хора, които реагират на тези мощни импулси. Всички те имат различни убеждения и качества, но си приличат по едно – в тях е събуден праспомена за истинската мисия на човека и за смисъла на неговото съществуване. Всички тези хора, с цялото си многоцветно разноообразие в различните страни и народи, ще образуват в даден момент на световната история една общност и ще бъдат включени в една много специална, изключителна раса, която няма да се отличава с това, че живее на определено място, а ще се освободи от проклятието на диалектичния кръговрат и ще извърши чудото, като прекрачи непреодолимата досега бездна към отдавна изгубената родина. За тази нова общност се говори много в Светите Писания. Тъй като времето за образуване на една такава раса в наши дни вече е настанало, нека насочим вниманието си към това събитие – да установим как ще се извърши то и да изследваме различните аспекти на това прекрасно развитие. Да погледнем в мистично-философска светлина тази извънредно необикновена и учудваща манифестация на преображение, протичащо в нашия диалектичен свят и на която сме свидетели днес. В Първото послание към Солунците (гл.4) апостол Павел говори за тази нова раса на освобождението, като казва: „А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така и починалите в Иисуса,  Бог ще приведе заедно с Него. Защото ви казваме чрез Господнето слово, че ние, които останем живи до Господнето Пришествие, няма да предварим починалите. Защото сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на Архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога в Господа.” Този мистично-транфигуристичен език, който за съжаление поради вековната природно-религиозна употреба, е вече почти мъртъв, защото мнозина злоупотребиха с него, сякаш беше тяхна частна собственост, та тук –  в тозикратък  цитат, се съдържа цялата схема на образуване на новия Божи народ. От цитата става ясно, че за апостол Павел, в съответствие с Гностичното учение, ОТВЪДНИЯТ СВЯТ НЕ Е НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО, както се опитват да го представят ортодоксалните т.н. служители. Невидимият отвъден и видимият материален свят представляват само области за временен престой. Всички, които са трътнали по Духовен Път и са започнали да се подготвят в трансфигуристичен смисъл, дори и в началото да се занимават само с елементарно изучаване, трябва да се освободят от всяка форма на страх, тъга и чувство за самотност. Тези настроения и чувства са една заблуда и се освободождаваме от тях, щом веднъж със сърцето си сме приели Христовата Светлина за водеща в своя освободителен път . Този процес на освобождение в човека има своето начало. Ако добре разберете какво решително въздействие оказва той, колко големи са промените в тялото и целия микрокосмос на човека и колко дълбоко, биологично и структурно е закотвен той във всяка фибра на съществото, тогава ще осъзнаете, че неговото начало означава свобода. Който е разбрал това, той знае, че няма значение от коя страна на завесата на смъртта се намира човек, когато връзката с абсолютната свобода вече е осъществена. Без тази връзка, ако човек напусне материалния свят и се окаже в отвъдния (света на мъртвите или т.н. огледална сфера), той трябва да се реинкарнира отново в диалектичния свят. Но онзи, който притежава тази връзка, няма от какво да се страхува, макар и да се намира тук или отвъд. Колелото на диалектиката не може да върне един такъв човек и нито едно отвъдно или планетарно влияние няма да може да го заблуди... Когато се знаят тези неща, ние не трябва да изживяваме и следа от печал в случай, че някой от нашите близки напусне „този свят”. Ако е докоснат от това освобождение, той ще се присъедини при „заспалите за природата” до времето на Квантовия преход на планетата в съответствие със своето вибрационно състояние. Един „заспал за природата” не е някой, който е съблякъл материалната си дреха, а е човек издигнал се над всякакви диалектично-природни влияния. След отделянето си от материалното тяло такъв човек (приживе свързал се с Христовата Светлина, но неразвил достатъчно вибрационно-честотния си потенциал) попада в област, която по същност и вибрация се намира извън огледалната сфера на отвъдния свят. В този смисъл може да се разбира и израза: един „заспал” още не е един възкръснал! Възкресението ще се осъществи накрая на процеса, в който се намира „заспалия”. Такъв човек се нарича още „ЗАСПАЛ В ИИСУС”. Тук трябва да се отбележи, че състоянието „заспиване относно природата” може да се бъде постигнато от човек и докато още живее в материалния свят. Това е състояние на пълно РАЗГРАЖДАНЕ НА ЕГОТО. Разликата между двата случая е очевидна: Предимствата са за „заспалия за природата” – той е освободен от материалното тяло и своя етерен двойник за всички времена и продължава своя духовен строеж „там”. Докато изгубеният в материалната сфера човек се съобразява с присъствието и нуждите на своето материално тяло, което е подвластно на болката, живота и смъртта. Затова и Ап.Павел казва, че „заспалият в Иисус” ще изпревари духовните ученици от материалната сфера в процеса на обновяването, защото те осъществяват този процес с по-бързо темпо. Във времето, предхождащо Квантовия преход, вътре в обикновеното човечество, измежду всички страни и народи, се създава един нов народ, който се готви за свобода, един божи народ, едно множество, което никой не може да преброи. Този народ, който произлиза от материалната сфера и се изявява в нея, нама никакви причини да се страхува повече от смъртта. Напротив, за него смъртта е само в негова полза.( Тя е по-лекият вариант!!! ) Този народ се подготвя за едно специално пътешествие, едно пътуване, което Ап.Павел нарича „да посрещнем Господа във въздуха”. Това „пътуване във въздуха” 1. започва със пробуждане на божествената искра, която всеки носи в сърцето си, 2. продължава с постепенна промяна в душевно-духовното състояние на човека и 3. завършва с прекрачване на прага на 4-то и по-високо измерение (от 7-ма в 6-та космическа област. Човечеството като общност подлежи на кръговрат. Този кръговрат започва с новия ден на една диалектична изява и завършва с космическа революция. Това се повтаря отново и отново. Когато краят на един космичен ден наближи, условията и вибрациите започват да се променят така, че вече никой човек не може да бъде спасен и освободен преди да настане новият ден на изява. Когато и последният човек, който МОЖЕ да бъде спасен, бъде приет в процесите на Освобождение, отеква „звукът на последната тръба” – това означава, че всички освободени (прегърнали Духа и Знанието за Светлината), ще бъдат отделени от диалектичното поле на изява, (света на преходността) и ще започнат своето славно пътешествие към Небесната родина. Новото Братство, Новата Уна Санкта, вече е образувано. Тя посреща Господа във въздуха. Засега тя е общността на онези, които са „откупени от земята”и напуснали света на нашата природа. Тези, които вече й принадлежат са били възпламенени от Божия Дух още приживе, когато са станали истински търсещи, след това те са „заспали в Иисус” и накрая са приети от Светия Универсален Дух като новородени Божии деца. А ние... ние просто трябва да изчакаме своя ред. Но не просто така, пасивно, а продължавайки да работим върху Духовното си израстване и успешно разграждане на Егото. И... доколкото ни са силите и дарбите, но от сърце  – да помагаме на своите близки в този процес. Из Гл.1”Идващият нов човек” от Ян ван Райкенборг  (Следва)







Гласувай:
5



1. samorasla - За да стане ясно на всички, които все още не правят разлика между...
01.11.2011 22:49
По подробно ще обясня още веднъж Универсалното понятие за материална сфера и огледална сфера. Това са двете сфери на съществуване на диалектичния природен порядък. Материалната сфера е областта, където ни е живеем в материалната си изява. Огледалната сфера е областта, където душата пребивава в периода между смъртта и реинкарнацията. Тя се състои освен от адските нива и чистилището (зони с крайно ниски вибрации), също и от ниво, което се обозначава в религията като "небе" или "вечен живот". Огледалната сфера с всичките й нива, а също и материалната сфера принадлежат към временното, преходното - по отношение на ауричното същество на даден микрокосмос те се сменят периодично и непрекъснато в т.н. "колело на живота и смъртта". Постоянно остава единствено най-дълбокото ядро на съзнанието, което е в основата на всяка нова личност за това аурично същество.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2513128
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031