В традиционен смисъл постенето представлява отказване за определено време от даден вид храна. В повечето религиозни традиции този обичай се поддържа и дори се препоръчва на вярващите. В западно европейските традиции преди Великден също е време за пост. С течение на годините обаче постенето започна да се възприема преди всичко като нещо здравословно и се използва от мнозина – дори и от тези, които нямат религиозна мотивировка, напр. като възможност да отслабнат.
От около 20-30 год. насам обаче съществува нова тенденция. Постенето вече не се разбира само като отказване от храна, а в един по-широк смисъл – като генерално въздържане за известен период от “това, което ни е в повече”. Чрез идеята “седем седмици въздържание” се формира едно истинско движение, привържениците на което в дните преди Великден съвсем съзнателно се отказват от разни неща, които иначе са привлекателни и желани. Това, от което човек може да се откаже, е толкова разнообразно, колкото различни са и хората, които вземат участие в тази акция. Предполага се, че около 2 000 000 души “постят” по този начин.
Каква ли би могла да бъде причината за това ново развитие на нещата? Дали живеещият в относително благополучие човек забелязва, че не става по-щастлив от притежаването на повече неща или от това, което изяжда и изпива? Или може би максимата “по-малкото е повече” ще му донесе нови преживявания и опитности, които ще му помогнат да се промени?
Но какво се случва, когато тези седем седмици изтекат? Дали всичко тогава отново е “както преди”?
На ученика, избрал Духовния път, му е известен този дълбок копнеж. Той знае колко много трябва да бъде извървяно и през колко много преживявания трябва да премине човек, докато разбере, че всичките му опити да постигне щастие, да стане по-здрав и по-доволен, ще пропадат дотогава, докато той разбере и прозре законите на диалектичния порядък в земния си живот. Едва тогава ученикът ще започне да практикува един съвсем различен начин на постене. Това е постенето, което води до абсолютно нов живот на пълно изцеление и душевно обновление. В езика на Духовната Школа този начин на постене се нарича “ендура” и означава свеждането на жизнените изяви на АЗ-а до един биологичен минимум. Себеотричането по време на пост е така всепроникващо, че чрез него започва едно ново сътворяване на самото същество.
Себеотричането е един отказ от Аз-а, приложен съзнателно, с истинско разбиране и радост. “Аз трябва да намалявам, а Той да расте”. Ученикът упражнява Ендура в силата на Христос, която му се предоставя в изобилие от Духовната Йерархия на Светлината. С помощта на тази Сила той се променя в посока на Истинския живот. Така той може дълбоко в себе си, отвътре, да разбере думите на Христос: “Който желае да загуби живота си заради Мене, той ще го запази”. Защото Истинския Живот не е битието, което ежедневно ни изсмуква с хилядите си ограничения и проблеми. Не е във виртуалните забавления, които си доставяме, чрез интернетно сърфиране, нито в безкрайните, до безумие изпразнени от смисъл, шоу-телевизионни програми. Нека тази последна седмица преди Великден, освен традиционния пост, да прекараме по-възможност по-далече от мониторите и телевизионните екрани, и на тишина в себе си или сред природата, да отдадем внимание на вътрешния си глас и на най-скрития ни копнеж:
Да въскръсне Христос в сърцата на всички ни!
С пожелания за един пост в размисъл:
Ваши приятели от Лекториум Розикруцианум
http://www.lectorium-rosicrucianum.bg/
Българина пак се застрахова в последния ...
С билбордове "Христос Воскресе!&quo...
2. galatceq
3. rebellion
4. За възстановяване на трепетното отношение към Словото на Истината
5. alexmunro
6. universalnite000
7. Lectorium Rosicrucianum
8. minchomin
9. otkrovenia.spiralata
10. savremennik
11. taidzi
12. Философия на ежедневието
13. zlatolin
14. zahariada
15. delianaangel
16. lucecita.blog.bg/М