Универсалното знание е ничия собственост. То не е на Хермес, не е на Орфей, на Буда, Кришна, Платон, на Иисус Христос, на есеите, на манихеите, богомилите, катарите. То не е на масоните, розенкройцерите, суфите, теософите и антропософите, не е на американското, германското, холандското и никое друго правителство. Универсалното знание не е собственост на планетата Земя, на Орион, на Венера, на Сириус А или Сириус Б. Универсалното знание не е собственост на никоя звездна система, на никоя галактика или вселена.

     Защото Универсалното знание е собственост на всяка една клетка - жива или мъртва, ако допуснем, че има такива. Собственост е на всяка молекула, атом, протон, неутрон и така до най-малката частица на Сътворението. То се излъчва и възприема непрестанно без значение от време, разстояние, пространство, прегради или атмосферни условия. То се изразява с всяка нейна вибрация – съзнателна или не. То е нейната вътрешна същина. То е нейната идея, проявление и светлина.    

     Всяко тяло – от най-малкото до най-голямото, е изградено от светлина, но тя е заключена от вътре, в сърцевината на материалната му крепост.

     Всяко тяло, и най-твърдото, един ден ще се превърне в слънце, в тяло от светлина, когато тя се пробуди и превземе отвътре крепостта.

     Светлината е знание, макар че човек в своята суета твърди обратното, че знанието е светлина, визирайки себе си за източник на знанието.

     Слънцето преработва Универсалното знание и под формата на фотони го излъчва периодично. Фотоните са азбуката на Словото. Словото е мъдрост, а мъдростта - осъзната светлина.

      Думите са физическото тяло на Словото. Те са крепостта на Словото. Разликата между думи и Слово е такава, каквато между материя и светлина.

    Геният е този, който потопил писеца си в лъчите на Слънцето, подрежда светлинните импулси в чертички и ченгелчета и така материализира уловените вибрации. Слънцето е посредник между галактиката и Земята. Геният е посредник между Слънцето и човечеството.

    Затова Универсалното знание принадлежи на всички същества в Мирозданието. Само диалектичните закони на цивилизации, тръгнали по неестествен и антибожествен път, допускат онова, което принадлежи на всички, да се ползва от отделни хора, групи или държави, присвоявайки го насила или чрез измислени от самите тях закони.

     Потулвано, преследвано и изкривявано от хората, Универсалното знание не може да бъде омърсено, защото то притежава универсални способности да се самопречиства.

     Универсалното знание е Гносис.

     Но Гносисът е Универсалното знание плюс още нещо. И това нещо е всичко, което от всичкото прави Едно. А Едното прави Абсолюта в пълния, неизмеримо по-голям смисъл, който ограничената наша човешка представа за безкрайност, може да осъзнае. Защото това нещо, голямо колкото самия Гносис, е Любовта. Не земната любов - първа или последна, малка или голяма, тиха или страстна, и която по неведоми пътища накрая неизменно се превръща в омраза - в най-добрия случай в досада или примирение. А любовта с голяма „Л”, за която ни говори Христос и която нашите нормални човешки вибрации не могат да издържат и за да я осезае, човек трябва да закичи една роза на сърцето си и да тръгне на Път, следвайки вътрешния си глас. И вървейки по него, както Малечко-Палечко в приказката на Шарл Перо, търси белите камъчета, за да го отведат до бащиния му дом, така и човек събира вибрацийка по вибрацийка, за да стигне Дома на Отца. Дома, който преди хиляди години, натоварен с керван съкровища, е напуснал и забравил.

       Този път е спиралата на Светлината, по която сме се спуснали преди хилядолетия и която отново трябва да изкачим.

       Този Път, обратният Път към Дома, е най-невероятното приключение, защото, сам по себе си, той е върховната благодат всяко Божие творение да изживее по свой уникален начин самия Гносис.