Ч аст   в т о р а: АРМАГЕДОН,  Гл. II. 

     Вече обсъдихме факта, че за тези, които не намерят и не вървят Пътя на освобождението възниква една катастрофа, кризисна фаза, в която вазникват различни експлозии, както и разреждания на акумулираните напрежения.

Преди да се осъществят тези разреждания все още съществува някакъв баланс, или както се казва в Свещените книги: „Божият народ все още може да бъде намерен на земята”.

Под „Божия народ” се разбира групата от онези, които са готови да поемат по Пътя на Гносиса. Тази група привлича всички видове гностични сили и радиации, които се спускат в нашата природа и така създават и поддържат определен баланс, поради което разреждането на магнитните бури все още не може да започне.

Но още щом гностично насочената група осъзнае този Път, вникне в различните му аспекти и осъзнае собственото си състояние и реалната възможност да се напусне тази земя на кръв и сълзи посредством едно „Живо Тяло” (гностична постройка от живи душевни сили, точно както ‘Ноевият Ковчег’ или ‘Небесният Кораб’ на древните египтяни), тогава възниква друга ситуация. Ситуация,  когато съотношенията на космическите излъчвания се променят. Тогава тази група от Божии синове ще бъде изолирана от обичайния земен път: те ще отпътуват по пътя към своето Ново жизнено поле, света на живите души, наречено от Христос Небесното Царство и ще изчезнат от диалектичната земя. Като последица, силите на обикновената диалектична природа си освобождават от контрол  и те продължават своя естествен ход.

Всичко това лесно може да се изясни чрез един прост пример.

Представете си, че известен брой хора решават да извършат голямо зло. Тези личности, които възнамеряват да извършат това криминално начинание, могат да бъдат възпряни и да бъдат озаптени чрез строго управление и контрол. Но напреженията ще продължат да нарастват! Защото техните мисли и желания за зли дела не затихват, те не могат да бъдат укротени. Вследствие на това се натрупват напрежения. Когато властта, способна да ги контролира, се оттегли и зложелателите бъдат оставени сами на себе си, тогава е ясно какво ще се случи: напреженията ще се отприщят!

Във Вселената съществуват определени регулиращи закони, които се наричат закони на излъчване. В цялата материална вселена тези закони регулират жизнените условия на всички същества, както и големите вдишващи и издишващи процеси на звездите и планетите, на планетарните и зодиакалните системи. Може да се говори за гигантски часовников механизъм, който показва хода на нещата във време-пространствения порядък и от който нищо и никой не може да избяга. Всеки трябва да се подчини на тези лъчеви закони, които управляват цялата Вселена. Затова е съвсем очевидно, че възможностите, чрез които една гностично насочена група следва и достига своята цел, са съгласувани с тези закони.

Когато едно гностично тяло следва точно релативните лъчеви закони, тогава тази група ще върви по своя път и ще достигне целта на пътя без никакви трудности и препятствия.

Една група от гностично насочени хора не излиза просто така на преден план в даден момент от световната история. Не, гностичните групи също идват и си отиват според природните закони, според лъчевите закони, които регулират всичко, точно както всички явления и събития идват и си отиват според същите тези закони. Така хората, които са изучили тези закони и разбират тяхното действие, изследвали са ги във време-пространствения порядък, могат да предвидят с голяма точност това, което неизменно ще дойде. Но това не е пророчество нито астрология, а е информация, основана на познанието на универсалните управляващи закони, едно трезво и практично вземане под внимание на неизбежния природен и закономерен ход на събитията. Няма мистериозни нашепващи гласове, спиритичен контрол или нещо друго от този сорт, нито някакво „фокус мокус”, а само добро познание на лъчевите закони, които управляват Вселенската изява.

Когато древните пророци споменават за Бог, за предстоящи промени или бедствия, тогава те са се позовавали на природните сили, за които стана въпрос, сили, които са неизменно действащи. Те са знаели, че ако се натрупват напрежения, експлозията неизбежно ще последва в даден момент. Много често момента на експлозията също може да се установи предварително.

      Сега някой може да попита: има ли някаква полза от пророкуването? Ако ходът на нещата в цялото Всеоткровение е неотменим, защо е нужно да се знае предварително? Да, за масовия човек, за човека като стадно животно, това наистина няма смисъл. Но то има смисъл за търсача, който ако е докоснат от Гносиса, може по лесно да открие Пътя на освобождението!

За търсача наистина е важно предупреждението да го достигне в точния  момент и на точното място. Ако все още сте в етап на търсене и жадувате за Единствения Път на Освобождение, а не виждате ясно пред себе си; ако всякакъв род съмнения ви притискат, и заради това сте нерешителен, тогава призивът: „Заеми своето място на Пътя и подчини себе си на импулса на Логоса!” е доста подходящ.

Съдбата на диалектиката може да се избегне само чрез вървене по пътя на истинското предопределение на човечеството. Ето защо е въпрос на любов към Бог и човечеството да се излезе и разпространи предупреждението, когато е дошло и когато е било разбрано.

      Всички излъчвания взаимодействат с Вселената и с всяка смъртна личност, освен това описват орбити във Вселената - кръгове, спирали, като едновременно излъчват и приемат радиации. Тук нямаме пред вид астрологичните влияния или излъчванията на планетите и зодиакалните съзвездия. Не, тук ние имаме предвид интеркосмични потоци, чиито източник не е диалектичната вселена, нито седмата космическа област, а сферите, които са над нея.

В цялата диалектична вселена, необятните космически потоци и излъчвания са постоянно активни и описват орбити, движейки се по точно определен курс.

Ние говорим за привличани и излъчвани радиации, свързани с определен период от време. Радиации, които постоянно се завръщат, било то на по-висш или на по-нисш план. На по-висш план - когато нивото на съзнание на човечеството позволява това, на по-нисш план – когато човечеството върви по дегенеративен път. Това означава, че тези интеркосмични потоци и радиации влияят на всяко живо същество, било то човек, животно, растение или минерал. Но нашите реакции на тези интеркосмични излъчвания са много различни, така че е възможно един и същи лъч да събуди една група за живот, а за друга група да бъде крайно разрушителен и фатален. Известно е, че в един времепространствен порядък като нашия, всички неща идват и след това си отиват, само за да се върнат отново след време.

Може да се каже, че природния ход от събития през 1956 г. съответства на подобен ход на събития от преди стотици и хиляди години. Само си представете, че в този момент определени могъщи интеркосмични потоци задвижат всички нас и ни обхващат. Ако се вземе предвид, че интеркосмичните излъчвания се движат по определена орбита, тогава е абсолютно сигурно, че същите тези излъчвания вече са задвижвали човечеството и преди! Сега си представете също, че сме живели например преди десет хиляди години, тогава чрез опита на това отминало време ще можем да разпознаем и възстановим  с голяма сигурност събитията, които се повтарят в настоящето. Така едно пророчество, свързано с човечеството преди хиляди години може да е повече или по-малко същото като пророчеството в настоящето, ако човечеството е в същата точка на електромагнитнага орбита, както в онова време, като разбира се, вземем под внимание социалните, техническите и политическите особености.

Така ако някой се потопи в миналото е възможно – и към това са насочени нашите погледи – пирамидата в Гиза да описва, например, голяма част от бъдещата история на човечеството: по такъв начин в нейната хронология може да се проследи съдбата на човечество за период от една цяла звездна година.

Именно в тази пирамида е вписана хронологията за период от около шест хиляди години. Така тя говори за два възможни завършека на съдбата, а именно: съдбата на човечеството в освобождаващ смисъл и съдбата на човечеството в разрушителен смисъл, защото едни и същи интеркосмически излъчвания могат да предизвикат противоположни реакции, както позитивни така и негативни. Следователно става въпрос за съдбата на човека и човечеството, за съдбата на обръщането или на отвръщането. Ако реагирате позитивно на интеркосмичните излъчвания, тогава те ще ви водят към живот, ако не, тогава по един или друг начин вие ще бъдете елиминиран.  Така е и това твърди всяко истинско пророчество. Въздействието на интеркосмичните излъчвания винаги е двойнствено. Така е отразено и в Евангелието: когато Човешкият Син се появява и светлината пробива със сила, блажените са издигнати към Него, но веднага следва присъда над масите, които са Го отхвърлили и поради това те са елиминирани. Тук се загатва съдбата на онези, които решително отказват да реагират позитивно на интеркосмичните излъчвания.

     Ако сте прочели Сянката на идващите събития, вие вече знаете, че бъдещите събития също отговарят на тези условия.

Приблизително към края на XX век епохата на Голямата Пирамида завършва. След това тя няма да се превърне в паметник, който да напомня за изминалите времена, а ще започне отново - от началото. Защото съществуват интеркосмични потоци и излъчвания, чиято орбита е от 6300 години(т.е. те са циклични и се повтарят на всеки 6300 години).

Всеки човек, всеки микрокосмос може и трябва да види себе си като център на интеркосмично излъчване, на интеркосмично въздействие. Тези излъчвания достигат както до групи, така и до отделни хора. За да разберете тази идея, може да помислите например за слънцето, луната и планетите. Ако през нощта погледнете към небето, ще изпитате буквално и телесно усещането, сякаш тези излъчвания се съсредоточават във вас. Ние винаги по някакъв начин сме център, в който се събират много излъчвания, както като индивидуалности, така и като група. Някой навярно си мисли, че може да държи тези излъчвания на разстояние и да се самозалъгва: „Тези излъчвания не ме докосват”. Но в действителност те минават директно през всеки от нас и през всички нас!

Затова всички ние трябва  да приемем последиците от това. Трябва да си кажем много трезво: „Нека да изучим законите на излъчване в този момент, да изследваме тяхната природа и да вземем под внимание последиците от тях, както като индивидуалности така и като група. Важно е да разберем, по какъв позитивен начин да реагираме на тези излъчвания”.

      Сега да направим кратко резюме на фактите, които установихме до тук.

Ние откриваме себе си в диалектичния авариен порядък – това означава, че в настоящето поле на съществуване ще трябва да разберем Божия Зов и да му отговорим позитивно.

Какво е Божият Зов?

Във всяка свещена книга се говори за Бог и какво иска Бог от човечеството! Божият Зов не е гласът, който отправя към вас Духовната Школа ли някоя църковна общност. Не, Божият Зов е излъчваща пълнота, една интервенция на светлината!

Ето защо в Свещения език се посочва, че Бог е Светлина. Гносисът е една лъчево влияние. Независимо дали го признавате, това лъчево влияние, тази Светлина, е факт по отношение на всички вас. Така Божият Зов е една намеса на Светлината, едно лъчево влияние. И ние сме родени тук, в този авариен порядък, за да разберем Божия Зов и да му отговорим позитивно, което означава да извървим Пътя на душевното освобождение. Ако не направим това и  изберем пътя, който води към диалектиката и материята, тогава ще ни настигне бедствието на последната фаза.

Във всеки период на съществуване ние получаваме шанс да отговорим на Божия Зов позитивно. Ако не можем да направим това, тогава ще бъдем елиминирани и микрокосмосът ще бъде изпразнен. Възможно е цялото човечество да бъде елиминирано, а може и само част от него. Нашето земно жизнено поле също ще бъде реорганизирано, за да бъде подготвено за нови възможности за освобождение.

Лъчевите закони наистина работят за нас и с всички нас, но те не познават прошка. По отношение на тези активности няма компромис. Ние имаме избор. Но ако не реагираме позитивно, Божията Любов е готова да даде на нашия микрокосмос друга възможност, така че  в него да се появи личност, която да реагира правилно. Божият Зов ще звучи, докато това се случи.

      Ние обаче трябва да вземем под внимание някои извънредни ситуации в диалектиката, защото аварийният порядък не остава чист, както в началото, а в един определен момент започва да се изпълва с поквареност. Това бе изяснено в Сянката на идващите събития. Една от тези ужасни аномалии е онази част от човечеството, която съществува от другата страна на воала и която се опитва да се поддържа за сметка на живеещите от тази страна. За да се себеподдържат, тези същества се възползват от всяка ситуация, дори и най-драматичната. Това подробно е изложено в част Първа на книгата.

     Сега предстои да насочим внимание към самата катастрофа - последната фаза и ситуацията на частично ликвидиране на нашия  настоящ социален живот.

Както казахме хронологията на Голямата Пирамида се разгръща до края на 20 век, така че младото Гностично Братство има малко повече от 40 години да събере реколтата си, преди пълната промяна на социалната и геологична ситуация на земята да наложи един нов дълъг период на очакване на Гносиса.