Ч А С Т   П Ъ Р В А: СЯНКАТА НА ИДВАЩИТЕ СЪБИТИЯ

    Гл. III

    Сега ще се опитаме да ви опишем Голямата игра – играта, която не след дълго ще се разиграе – играта за фалшивото завръщане на Христос.

Нейната структура включва много области на влияние. Освен   религиозна, съществува също и икономическата, социална, политическа и научна област, както и много други аспекти и проекти, всички произлизащи от един голям ПЛАН. Чрез напълно нови средства и ръководена от едно досега непознато централно ядро¹, тази голяма идея цели създаването на единна световна система, включваща всички страни, всички хора и всички раси; едно състояние на „световен мир”, надминаващо и най-дръзките очаквания на комунисти, беламисти², социалисти и всички други идеалисти. Съвършеният рай на земята ще е водещият мотив!

Наистина много атрактивен план, защото кой не би одобрил изпълнението на подобна програма? Кои са онези, които не желаят парченце земен рай?

Трудността в осъществяването на подобен план идва от това, че в нашия свят всяко практико-идеалистично движение има от една страна своите поддръжници и активисти-борци, а от друга – своите врагове и зложелатели. Няма дори една единствена кауза, по която да съществува еднакво мнение. Самият факт, че толкова много хора желаят царство на блаженство и мир, но техните представи за него неизменно предизвиква остра полемика. Изостреният индивидуализъм, твърдата като камък аз-центричност на всички, са довеждали и най-добрите намерения до пълна мизерия.

Както ние, така и много други осъзнават това или го разбират в момента, и го превръщат в предмет на дискусия помежду си. И всички като нас са търсили и търсят решение. 

Сега, теоретично има две възможни решения:

Първото, до което всички материално-мислещи души ще стигнат по необходимост, е основаването на един всеобхватен, истински теократичен световен фашизъм.

Другото решение – това, към което се стремим ние и с което трябва да се заемем – е изцяло да напуснем този свят чрез трансфигурация и да бъдем интегрирани в един друг световен порядък.

      От тези две алтернативни възможности само едната ще се докаже като практически осъществима, само единият път предлага решение: освобождение и вечен живот!

      Става ясно, че човечеството, макар и толкова разнородно, е предопределено да поеме по един от тези два пътя, избирайки едно от двете възможни решения - всяко човешко същество трябва да избере един от двата единствено възможни модела на съществуване, а именно:
- теократичен фашизъм
-  или трансфигуризъм.
Сега и двете програми са в процес на реализация.

Ние няма да обсъждаме тук Пътя на Трансфигурацията - Пътя на Гносиса. Който иска да получи информация за него, винаги може да я получи от Школата на Златния Розенкройц,  от нейните сътрудници и литература.

Целта на настоящата публикация е да ви информира,  колкото е възможно по-добре за аспектите, характеристиките и развитието на този друг ПЛАН по две причини:

Първо:  За да сте способни да определите вашето собствено поведение и позиция по отношение на този план, тъй като трябва да има пълно и ясно разбиране за случващото се -  така ще можете всички вие да запазите своята обективност.

Второ: Тази информация се дава поради опасностите, които грозят децата на Гносиса докато теократичният фашизъм набира ход. Вече ви обяснихме естеството и причините за тази заплаха. 

Може би някой ще попита: Какво пречи на изпълнението на този план за световно обединение? Отговорът, както се отбеляза вече, е основното разногласие сред човечеството.

И още един въпрос: Какво друго освен  Аз-централизацията на човечеството, поддържа това разногласие така силно и живо? Отговорът е: разногласието между различните групи в огледалната сфера.

Вие може би знаете от нашата литература как се развиват и как се поддържат различните групи от другата страна на живота – в огледалната сфера. Нашият диалектичен свят се състои от две основни сфери: 1) материалната сфера - областта за живеене на хората, родени от материята, и 2) огледалната сфера, която е света на мъртвите. В този природен порядък, който се характеризира с непрестанна промяна на всички неща, в кръговрата на възникване, разцвет и упадък (това, което наричаме живеене и умиране), всички  микрокосмоси са последователно оживявани и изпразвани. Това означава, че отново и отново те са снабдявани с нови личности, които след като приключат своя ход през материалната сфера, ги напускат.

Следователно материалната сфера е жизненото поле, в което личността живее, докато огледалната сфера е полето, където микрокосмосите биват изпразвани.

В хода на този кръговрат през двете сфери на живота и смъртта, сборът от опитности, спомени, сили – резултата от всички изяви на личността, се записва във всеки микрокосмос, докато най-накрая стане възможно микрокосмосът да се сдобие с една личност, която въз основа на своята микрокосмическа зрялост на опита, е способна да вземе решението и да добие силата да отпътува от тази природа на смъртта към областите на един друг космически порядък. Това не означава да отиде в огледалната сфера след телесната смърт, а победа над смъртта, игнорирайки огледалната сфера.

Сега ние знаем, че в процеса на разгръщане на плана, лежащ в основата на природата на смъртта, се случват непредвидени обстоятелства и нередности. Всяко създание, знаейки, че е подложено на смърт, се опитва да избяга от тази смърт, но не по единствено правилния начин, а по хиляди различни, неефективни начини, които всички добре познаваме.

Съществува огромен страх от смъртта, просто защото човешките същества не познават истинския  живот. Затова има и един непрекъснат стремеж да удължи живота си по всякакъв възможен начин. Истината е, че стремежът към удължаване на живота произлиза от този безкраен страх от смъртта!

(Тук трябва да добавим, че има също и култура на страха, в смисъл, че личността може да подтисне страха за себе си, но да го изпълва страх заради свой ближен.)

Вечността зове смъртния човек, но той се подчинява на преходното и продължава да се бори срещу своята природа заради страха от смъртта. Тази борба води до някои неестествени резултати. Един от тях е втвърдяването (кристализация), изразяващо се в по-бавно разпадане на личността в огледалната сфера. А това забавено разпадане на остатъците от личността в „отвъдното”, означава привързване към материята в някаква степен.

Как се е получило тази кристализация? Как се е утвърдила? Просто чрез ограбване или погрешно използване на светлинна сила, т.е. чрез етерни радиации и сили.

Всяка социална група от време-пространствения диалектичен порядък, без значение дали в религиозно, културно или примитивно направление, привлича светлинни сили - или позитивно-магични, или мистично-магични. Както се отбеляза, това са етери, които се привличат от групата за извън личностни нужди, и събрани около нея, формират една самостоятелна сфера. 

Всяка личност, принадлежаща към съответната група, фундаментално се прикрепва към сферта и е хранена по един над-личностен начин; дотолкова, че когато член от групата умре и вследствие на това неговият микрокосмос изостави материалното тяло, готово за по-нататъшното разпадане на личността, това разпадане може да бъде забавено или дори напълно  спряно, поради факта, че многобройни светлинни сили излъчващи се от въпросната групова сфера хранят останките на личността, чиято съдба иначе е да се разпадне. Това хранене може да бъде поддържано до такава степен, че да не е възможно по-нататъшно разпадане на личността. Така в огледалната сфера е създаден един много неестествен живот.

Сега тези, които от страх за живота приемат това състояние и които след смъртта са в контакт с всички онези, които са още в материалната сфера, ще направят всичко възможно да вдъхновяват групата, към която са принадлежали, да ги стимулират и вдъхновяват работата, провеждана от групата. Защото поддържането на съответната сфера жива от тези, които все още разполагат с цялостната си личност, означава да се продължи съществуването на живите-мъртъвци, поддържайки ги в огледалната сфера.

Така с времето групите в огледалната сфера прекомерно се разрастнаха поради земното противоборство, и последиците са, че в един определен момент станаха очевидни. Тези последици не можеха да бъдат предотвратени и веднъж причинени, единственото нещо, което следваше да се направи е да им се подчинят. Факт е, че двете сфери на съществуване се поддържат една друга, като във верижна реакция. 

Когато някой знае всичко това, може да открие в следващите изследвания на огледалната сфера, колко извънредно сложни и заплетени са станали културите на тези две сфери и как, тласкани от борбата за живот, е станало възможно да се устрои и подраздели  огледалната сфера като основно жизнено поле - с домове, които задоволяват всяка отделна група.

Но вие също така ще откриете, колко много същества с духовна искра, са възпрепятствани по техния естествен път на развитие поради тези забавящи последици. Те знаят, че по този начин техният микрокосмос е пленен и че допринасят за земното размножаване на съществата с жизнена искра. И така в материалната сфера се раждат безброй същества, които се обучават да снабдяват постоянно със светлинна сила групата, заплетена в огледалната сфера. Резултатът е един непоправим хаос, един безпорядък от най-сложно естество. 

Интересува ли те причината за този хаос, който съществува още от праисторически времена чак до днес?  Е, причината е желанието, грешката, че търсиш живот там, където не може да бъде намерен, където не е позволено да бъде намерен!

Цялата диалектична природа, с нейните две сфери, е станала свръх обременена от несвещен, макар и добре замислен живот, при което никой, от най-горе до най-долу, не се чувства в безопасност. Въпреки това толкова много, да, милиони хора се смятат за благородни, много хуманни, дълбоко религиозни или езотерици.

Сега разбирате ли, защо при класическите Розенкройцери всеки брат и сестра трябваше да обещае да не използва познанието си за удължаване на своя живот, нито тук долу, нито в огледалната сфера? Защото, всеки който се поддаде на това, ще бъде безвъзвратно уловен в паяжината.

Ако сега можете да схванете така очертаната реалност, ще ви стане ясно, че всичко това неизбежно води до космическа криза. Цялият диалектичен живот се чувства застрашен, защото многобройните странични ефекти от този фундаментално безбожен живот пораждат смущение в диалектичното поле. Като последица, светлинната сила вече не е достатъчна, за да изхрани неестествения живот в огледалната сфера, поради което възникват интеркосмични заплахи. Ние нееднократно сме споменавали това и нашата литература дава пълна информация за тях.
Във връзка с това ние ви съветваме да задълбочите своето проникновение, колкото е възможно повече, за да разберете добре, защо диалектичната йерархия се е ангажирала с изпълнението на този таен план за развитие на световен теократичен фашизъм.

Както в класическата история за Иисус, ученикът Юда искал да форсира Иисус да поеме лидерството на едно национално въстание и да оглави  ръководството му за основаването на теократична земна държава - това е скритата цел и на диалектичната йерархия.

Целта е да се форсира един голям вливащ се поток от светлинна сила и това да се постигне чрез използване  на постиженията в природната наука. Тъмната йерархия се стреми да осигури адекватен баланс между консумацията и доставянето на светлинна сила – накратко, по библейски казано –  да установят едно земно месианско царство.

      Вие може би се чудите какво трябва да се разбира под „диалектична йерархия”.Това е обединение, включващо в себе си всички братства от огледалната сфера, или поне най-големите и значими от тях, нещо като интернационал на огледалната сфера.

      ¹Досега непознато централно ядро- книгата е написана през 1956 г. Днес е известно, че Тайното правителство включва билдербергери, Тристранната комисия, Съвета за външна политика, баварски илюминати и др.

      ²Беламист- религиозното движение, характерно с апокалиптичното си учение и абсолютно подчинение на водачите си.

ГНОСТИЧЕН РЕЧНИК

        Материална сфера / Огледална сфера: двете сфери на съществувание на диалектичният природен порядък Материалната сфера е областта, където ние живеем в материална си изява. Огледалната сфера е областта, където между другото се разиграва процесът между смъртта и реинкарнацията. Тя се състои освен от адската сфера и чистилището също и от сферата, която се обозначава в природните религии и окултизма като “Небето” или “Вечният живот”. Тези небесни сфери и животът там, така както и в материалната сфера, подлежат на временното и преходното. Значи огледалната сфера е място за временен престой на умрелите, което не означава че загубилата материалното тяло личност получава нов живот, защото няма продължение на съществуването на четворната личност. Само най-дълбокото ядро на съзнанието, “светкавицата на духа”, или диалектичната искра, бива върната временно в ауричното същество и образува основата на съзнанието за една нова личност, която се построява от ауричното същество във взаимна работа с действащите в майката сили.

Микрокосмос: Човекът, като minutus mundus – малък свят, образува една многослойна, кълбовидна жизнена система, в която, като се започне от средата, се намират: личността, полето на изявата, ауричното същество и седморното магнитно поле на духа. Действителният човек е един микрокосмос. В нашия свят под думата “човек” се разбира само осакатената личност на дегенериралия микрокосмос. Нашето днешно съзнание е съзнанието на личността. Затова то осъзнава само тази сфера на съществуване, към която личността принадлежи. 

Диалектична йерархия, виж Еони в постинга „Гностичен речник” от 27.01.11:  

http://alexmunro.blog.bg/drugi/2011/01/17/agentite-na-matricata-organichnite-portali-chast-i.669197

Хората със жизнени искри са резултат от еволюцията, потомци на приматите, ама после идват хиперите и ги програмират за роби - днешните работари. После идват божествените хора, които искат да спасят хората със жизнена искра за да се развиват естествено. Те се споразумяват с хиперите и заселват земята с хора, носещи божествена искра, които се омешват с "робите" и човеко-приматите. Цената е божествените хора да плащат с енергията, която приемат от космоса и я трансформират в светлинни етери... Така ли е Саморасла?

Ама всичко е по-сложно, защото кандидатите за етери са повече. Тези "хипери" както ги наричаш, не са единствените, които имат нужда от енергия. Има и същества, които се задоволят и с по-нисши етери - източници са не само хората с духовна искра. Но за това ще стане въпрос в следващите постинги.

ега ти

Припомням ви манихейската легенда за този процес:
Властелинът на мрака, който не може да намери удовлетворение в себе си, е изпълнен със завист към царството на Светлината и се опитва със своите поданици-демони да прекоси неговите граници. Бог, който управлява царството на светлината като първоизточник и извор на любовта, все пак не се бори, а принася саможертва. От него произлиза първото човешко същество, „силният син”, който въоръжен с 5 сили, се спуска в царството на мрака(Земята). Живата душа бива погълната от властелина на мрака и неговите синове.
В манихейския текст можем да прочетем, че синовете на светлината пропълзяват в техните вътрешности”, те са уловени в материята. От този момент нататък в царството на мрака присъства светлинен елемент, освобождаващ и целебен. Тъмнината е засегната от тази саможертва не чрез борба или чрез сила, а вътрешно.
Светлинните елементи като божествени искри, са пленени в природните материални човешки същества. Човешкото същество, създадено от тъмната материя, няма способността да освободи светлинния елемент със собствени сили, както и светлинната душа не може да го направи. Всъщност светлинната душа – задушена от тъмната материя – е невежа по отношение на своя божествен произход. Тя се намира в „смъртен сън”. Целта е светлинната душа да се събуди, да се активират отново нейните пет душевни аспекта, наречени от Мани търпение, вяра, завършеност, любов и мъдрост...
НО АКО НЕ ИСКАШ ДА ГО ЗНАЕШ, НЯМА КАК ДА СИ ГО СПОМНИШ!

20. Най-трудното за вас сега е това, че наоколо са не само многото световни религии, стремящи се с всякакви правди и неправди да получат за себе си колкото си може повече паство, забравяйки случайно или преднамерено, че БОГ е ЕДИН и Божественото Пространство също е ЕДНО, но и голямо количество „изведнъж събудили се” прорицатели и пророци!
....
22. Всяка от религиите ще ви предлага свой път към Бога, но каквито и пътища да ви предлагат, запомнете, че всички те са припеви и плодове на човешката регулярност, нямащи нищо общо с РЕГУЛЯРНОСТТА НА ТВОРЕЦА!