І.  ЧЕТИРИ ПОДГОТОВКИ

1. Имайте правилно отношение към живота.

Спрете да бягате от живота или да живеете на повърхността му, тъй като това може само да причини дисхармония във вас. Посрещнете го прямо и се спуснете под пяната на повърхността, за да откриете основните истини и реалности. Разрешете трудностите, които той поставя пред вас, и ще разберете, че това допринася за вътрешния ви растеж. Помагането при решаването на колективните проблеми също спомага за развитието ви и те не бива да се отбягват.

2. Живейте според доброто, в което вярвате.

Законите, определящи поведението на хората, важат толкова непоклатимо, колкото законът за гравитацията. Спазването на тези закони ви доближава до хармонията; незачитането им - към дисхармонията. Понеже много от тях са общоизвестни, можете да започнете с прилагането на добрите неща, в които вярва-те. Никой живот не би могъл да е в хармония, освен ако убежденията и делата не са в съгласие.

З. Намерете мястото си в схемата, на живота.

Вие имате място в общия план. Какво е то, можете да откриете само вътре в себе си. Можете да го потърсите чрез възприемащо мълчание. Може да започнете, като правите всички добри неща, към които чувствате влечение, и им давате приоритет над всички повърхностни неща, които обикновено запълват човешкия живот.

4. Опростете живота си, за да бъдат вътрешното и външното благополучие в хармония.

Ненужните притежания са ненужен товар. Много често животът е претрупан не само от ненужни вещи, но също и с безсмислени дейности. Претовареният живот е нехармоничен и изисква опростяване. Желанията и потребностите могат да бъдат еднакви и когато това се постигне, има усещане за хармония между вътрешното и външното благополучие. Тя е необходима не само в индивидуалния живот, но също така и в колективния.

Пийс Пилгрим: ПЪТ КЪМ ВЪТРЕШНИЯ МИР

Смислени послания , само приложението им е трудно за преобладаващото мнозинство .

Животът не е лесен, дори когато не търсим някаква промяна. Само че човек е повече склонен да се оплаква, да търси виновници за положението си, вместо да се вгледа в себе си и да постави това-онова на мястото му. Или поне да опита.

1. Имайте правилно отношение към живота.
Мисля, че тук е разковничето на проблема. Повечето хора приемат за най-правилно своето отношение и поведение. Иначе биха ли постъпвали така. Освен това всички проблеми ли са разрешими - има такива, които зависят от външни фактори, от систематата например.

"Спрете да бягате от живота или да живеете на повърхността му"
Този цитат ми припомни лятото и морето. Когато влизам в морето, а има големи вълни, вместо да се изправя срещу тях, аз се гмуркам под вода и така не изразходвам сили в напразни стълкновения. Вълната отминава, друга идва - но такива са законите на морето. Дали и в живота е по-добре да се постъпва така? Страх ли е да се гмурнеш при опасност или трябва да й се опълчиш? Във философията на Лекториум Розикруцианум се твърди, че света на природата, нашия земен свят на противоположности, не подлежи на промяна. Безсмислено е да се хвърлят усилия за борба с тъмните сили. Достатъчно е да ги различаваме и да работим за собственото си спасение от диалектиката, за откъсване от колелото на живота и смъртта. Това, разбира се, звучи възмутително, но има ли нещо, което т.н. хуманистични движения да са постигнали? Масите стават все по-болни, по-необразовани, апатични или агресивни... Всъщност онези, които работят и постигат духовно освобождение, косвено влият върху околните и по този начин повишават общото вибрационното ниво на човечеството и на планетата като цяло. Така спомагат за нейното развитие.

"Господи Исусе Христе, коленопреклонно три неща искам от Тебе: дари ме със спокойствие да приемам нещата, които не мога да променя; със смелост - да променям нещата, които мога; и с мъдрост - да разбера разликата между двете."