Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2010 08:33 - ДУХЪТ НА ВРЕМЕТО В СВЕТЛИНАТА НА УНИВЕРСАЛНОТО УЧЕНИЕ
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2073 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 02.12.2010 09:14


 „Ние имаме дълг към собствения си вид и към планетата. Длъжни сме да оцелеем. Този дълг се простира още по-далече – към Космоса – древен и необятен, откъдето сме дошли. Ние всички сме един вид. Ние сме звезден прах, жънещ звездна светлина.” (Карл Сейгън 1934-1996 г.)

Длъжни сме да оцелеем! Длъжни сме да се опазим като вид!  Длъжни сме да продължим своя Път напред и нагоре по Спиралата. Както Християн Розенкройц се е отправил към Върха с Трите Храма в отговор на поканата за Кралска сватба, закичен само с четири червени рози ... И малко хляб и сол в торбата – като метафора за Познанието, така нужно на пилигрима.

Пътят – с голяма буква е пътят на човешката душа. Какво знаем за този Път? Откъде започва? Има ли край?... Този Път е толкова древен, обраснал с храсталаци и трудно откриваем, че няма как да минем без Универсалното учение, иначе със сигурност ще се изгубим.

19....„Всички души, които се носят из целия свят, са като посети на определените за тях места, но те произлизат от Едната вселенска душа. Тези души са подложени на много промени, някои в пълно с милост извисяване, други – точно обратното.”...

За „Табула Смарагдина” и „Корпус херметикум” на Хермес Трисмегист, се предполага, че носят белега на своите преписвачи, защото оригиналите са изгубени в пламъците на Александрийската библиотека, но въпреки това тези две книги са едни от най-добрите  справочници за звездните пътешественици.

Според Хермес в началото на времената, преди да започне нашето съвременно жизнено състояние, тази част от жизнената вълна, към която ние принадлежим, е имала съвсем други тела на микрокосмоса. Хермес казва, че създадените духовни искри подлежат на много промени – „някои в пълно с милост извисяване, а други – в точно противоположното”... Според него сътворението е преминало през седем периода. Древните предания също ни разказват най-напред за една Сатурнова епоха, след това за Слънчева, последвана от Лунна и накрая  за Земна епоха. Всяка от тези епохи притежава седем кръговрата. В Земната епоха, в която се намираме сега, ние сме преминали през хиперборейския период, след това през лемурийския, а после се развил третия период в нашата земна епоха – атлантският. Сега човечеството се намира в средата на арийския период...

Нека проследим пътя на душевната искра през седемте епохи:

В първия Сатурнов период възниква микрокосмоса, в който са „засяти”  и тласнати към изява определени сили. (От тук: Сатурналии – Сеячите). Душата в това младо състояние на микрокосмоса не е годна да се ориентира или да взема решения. Не може да се говори все още за някакво съзнание или разум.

Втория период е Слънчевата епоха, пробудена е светлината. Това е период в който възниква  повече или по-малко организиран живот. Душевната искра се свързва с елемента ВОДА, в нея се поражда изява на живот.

В третата Лунна епоха, се създава душевния човек под ръководството на Лунните ангели или Свещените духовни сили.Тук душевната искра бе свързана с другия градивен елемент ЗЕМЯТА.

В четвъртия си период така произлязлата от фундаменталната природа на Първоизточника, жизнена вълна достига до новото си работно място – Земята. След като са подготвени условията за това. Тук душевното същество се свързва с елемента ВЪЗДУХ. Елемента въздух е символ на Духа. В този период душевното същество се свързва с Духа, без което той остава пленник. Тук се подготвя неговото пътуване към следващия период.

В петия период съединената с Духа душа се превръща в истински душевен човек ,  в Манас – Мислител, в мислещо човешко същество в най-висшия смисъл на думата. В този период човекът се свързва с елемента ОГЪН. Той е осъществил пътуването си.

В шестия период духовното човешко същество сътворяма съвършенството  – влиза в редиците на непроменливите, безсмъртни същества.

Седмия период, седмия ден на Творението е ден за почивка във вечна Хармония с Целостта.  Празник за истинския божествен народ.

Така Хермес в своите книги ни представя седморната пълнота на Творението, пътуването на душевно-призования човек от божествената искра до нейното Светлинно осъществяване.

Но този прекрасен процес на развитие има едно слабо място – възможността той да бъде нарушен! И ние принадлежим към онази част от жизнената вълна, която е „паднала”. Само познавайки причините за това падение, спасението ще е „по-близо от ръцете и краката”.

Това произшествие, при което една част от човечеството стана жертва, е протекло между третия и четвъртия период. Третия период – пристигането ни на новото работно място, а четвъртия период  - срещата, свързването на душата с Духа. На практика Духът трябва да заеме своето място в седемте кухини на мозъка, наричани общо Светилище на главата. За да се осъществи това, предварително в Светилището на главата трябва да да се оформи като база един напълно развит мозъчен орган с разсъдъчно мозъчно съзнание. Постигнали обаче този етап от развитието си, съществата от нашата жизнена вълна са се отклонили от Пътя и са се вкопчили в Земята, превръщайки я в крайна цел на пътуването. Постепенното откъсване от Гносиса довело до  невежество и така основаването на „земно царство”,  позовавайки се на свободната воля, се е превърнало в новата цел на човечеството. „Злото на душата е нейното незнание, липсата на Гносис в нея, т.е. липсата на познание, произлизащо от Бог.” От тук мита за Юда, който се опитва да принуди своя Господ да издигне царството си тук, на Земята. Негова е илюзорната идея: „Ние сме силни, да останем тук и да основем свое царство. Ние притежаваме разсъдъчно-мозъчно съзнание. Към какво повече да се стремим?” Неговото предателство е спрямо Божия план!...

Има ли изход? Спасението от това паднало състояние е да се освободим от незнанието. Да се пробудим! Да преминем към Познание! Да разберем, че сме призовани да станем Божии деца – граждани на Галактиката.

Всяко душевно същество може със собствени усилия да трансфигурира и след това да продължи  до крайната цел по пътя на Божия план. Познания за този процес са давани на човечеството многократно,  и многократно силите на тъмнината са ги обсебвали, преследвали и изличавали от паметта на хората. Но може ли някой да скрие Светлината?...

В стих 23 Хермес казва:”Но ако душата пребивава в грях при влизането в човешко тяло, тя няма да изпита нито безсмъртието, нито ще вземе участие в Доброто. Тя се връща в своя път назад до състоянието на влечугите. Това е наказанието за греховните души.”

Проклятието на онези, които не искат да вървят по Пътя, е че по силата на природния закон в края на Великия цикъл трябва да се върнат обратно. Движението напред и нагоре е фундаментален закон на Вселенската изява. Отделеността от Гносиса е фактически отричане на собственото Себе. От всички грехове най-големият смъртен грях е отрицанието на собственото Себе. Човекът, такъв какъвто го познаваме, е само бледо отражение на първоначалното намерение на Логоса. Затова днес ясно и отчетливо  отеква зовът:”Върнете се обратно, о, синове на Огъня!”

Не сме ли ние всички деца на огъня? Не ликува ли в гърдите ни Розата на сърцето, не вибрира ли нетърпеливо семето на Божествената искра?

О, да! Хиляди пъти: ДА!

 
Източници:
"Египетският прагносис и неговият зов във вечното днес" от Ян ван Райкенборг;
"Космогония на розенкройцерите" от Макс Хайндъл.








Гласувай:
5



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2515919
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031