От раждането до смъртта ни, животът ни е безконечна върволица от промени, загуби и непрекъснато разрушаване. В този живот няма нищо, което би могло да избегне своя край. Цялото човешко битие носи печата на преходността - това е присъщо на нашия природен свят.

Тази безнадеждна ситуация не може да се промени с познатите ни средства и затова хората се примиряват със страданията, които съпровождат живота им. Те  живеят в този свят, опитвайки се непрекъснато да го преборят като се самоутвърждават. Човекът  търси равновесие, но как? Какъв път избира за това? Съществува вероятност да постигне известна утеха и забрава  като насочи своите занимания към наука,  хуманизъм,   икономически проспиритет,  религия, изкуство, окултизъм, мистика.  Всеки се опитва да се огради с един или повече от тези аспекти на живота, отдавайки  цялата своя енергия  предимно към тях.  

Така цялото човечеството се носи напред като подгонено животно, жадувайки за култура, за знание. Защо?... Непрекъснатата трескава дейност ден и нощ, този мощен механизъм, увличащ със себе си всички хора, в своята основа няма никаква друга причина и цел, освен самоутвърждаване на човека, доказване някакво надмощие над природата. Всичко, което се  предприема, служи единствено за да се защити срещу фундаменталния закон на човешкото съществуване – закона за преходността на света...

Но точно защото разрушаването и преходността, и последствията от тях - болката и страданието, са в основата на нашия живот, всеки опит да се защитим от тях е само лъжа, илюзия, борба с вятърни мелници. Така че всяко действие на човечеството, всичко, което е насочено към самоутвърждаване, е безсмислено и безполезно. Човекът и преходността са неразривно свързани един с друг. За човека, тук на земята, каквато е сега,  няма изход, няма избавление от страданията и болката. Макар че в себе си усеща стремеж към доброто, красивото, желанието да намери верния път,  предизвикано от нещо скрито дълбоко в него и тъгуващо по своята първоначална родина.

Какъв е този копнеж? Дали не е „дежа вю” – преживелица от далечното минало, която се предава от поколение на поколение. Този копнеж се обажда понякога в човека, зове го, но той не може да разпознае нито неговия глас, нито откъде идва, защото е изгубил способността си за това.

Съвременният природен човек, макар да борави с напреднали технологии и притежава определени възможности да овладява знания, не е в състояние да намери “Бога в Божията премъдрост” (Коринт.1:21)

Гносисът е необозрим. Той е Светлина, Любов, Истина, Знание – всичко в Едно, Той е вездесъща мъдрост, която не може да се постигне тук, на Земята. Изразява се като излъчване, вибрация, универсална светлинна сила, особена електромагнитна мощ. Вездесъщата мъдрост е най-висшето излъчване във Вселената, тя е излъчването на самия Дух. Само ако човек отвори сърцето си за Гносиса, той ще открие пътя, който ще го отведе до срещата с Бог, до просветлението, свързване с божественото.

Но за този път Розенкройцерите предупреждават, че е твърде опасно за един неподготвен човек да търси Бог по медитативен начин. Има вероятност така да засили връзките си диалектичните сили и огледалната сфера. Нерядко неправилните практики създават  реална опасност от психически разстройства.  Призоваваните сили трябва да съответстват на индивидуалното състояние, на качеството на призоваващия човек, на неговото актуално  изживявано присъствие на Пътя. За да е в безопасност, по добре човек да не търси Бог чрез медитация , а чрез начина си на живот.  Онези, които все още се лутат и не са намерили своето духовно общество, което да ги напътства и подпомага по Пътя, винаги могат да намерят сигурна основа в молитвата „Отче наш”. В нея се казва: „Дай ни днес насъщния ни хляб”. Ако молитвата произлиза от копнеещата му душа, всеки един може да разчита на отговор и  със сигурност ще получи полагащия му се духовен хляб.

В центровете на Лекториум Розикруцианум се създават условия, в които трансфигурастичния път на учениците да е максимално плавен и безопасен. Духовните ритуали там не са насочени към създаване на мистично-медитивна атмосфера, а са средство за настройка към достижимия и приемлив за присъстващите,  вибрационен ключ към живото тяло на младия Гносис.

Днес нашата планета претърпява постепенна, но дълбока промяна, която има божествена цел и онзи, който не успее да приспособи своето тяло, душа и дух към новите условия, ще се окаже в сериозна опасност.

Затова да не пилеем време с безсмислени приказки, нужно е да се действа! Нека доказваме ежедневно нов осъзнат начин на живот чрез постоянство, отдаденост и спиритуална работа. Призовани от Гносиса, да пречистим сърцата си от желания и егоцентричност и да отворим сърцата си за Светлината и великата Любов. Само така нисшата природа ще бъде погълната чрез сияйната сила на Гносиса и човечеството, освободено от кладенеца на живота и смъртта, безпрепятствено ще извърши своя възход към Новия живот.

http://www.lectorium-rosicrucianum.bg/

НЕЙНИЯТ КЛАДЕНЕЦ НЯМА ДА ПРЕСЪХНЕ НИКОГА!

Метафората с кладенеца е взаимствана от книгата "Алхимичната сватба на Християн Розенкройц". Там се разказва за дълбок кладенец, в който са хвърлени природните същества - в неизвествост, тъмнина и болка. Но през известен период от време се спускат въжета в него и само ония, които са нащрек и подготвени за това, успяват да се уловят за въжетата, за да се измъкнат от него. Живеем във време, когато предстои да ни бъдат подадени спасителните въжета.

И както е казано в Евангелието на Йоан, Глава 24:

"42. И тъй, бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ.
43. Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше, в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44. Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий."

Светъл ден!

И за теб светъл и плодоносен да бъде деня ти (:

Но за тези, които не знаят, искам да допълня, че Евангелието на Йоан е най-езотеричното от четирите, включени в Библията. Там е описан, макар и по скрит начин, целия път на пробуждане и посвещение. Затова е много важно да се изучава. Неговото четене напълно може да замести медитациите за онези, които прилагат любителски техники.

Опасността при медитациите идва най-често от това, че постигайки дълбоки нива, неподготвения за това човек може да бъде обсебен от нисши духове. Същото се отнася и до онези, които използват наркотични средства за постигане на екстатични състояния. Другата опасност при медитациите идва от това, че понякога може да се отвори внезапно някоя чакра, което също предизвиква психически отклонения поради това, че с енергиите се е работило екстремно, а не плавно и постепенно, за да бъдат резултатите трайни и безопасни за здравето.