Защо злото е повече от доброто? Библейското изискване”Не прави на другите това, което не желаеш на теб самия да ти се случи” е толкова ясно, логично, категорично.

Добро и зло... Тъмнина и Светлина... Сила на Сътворение и сила на разрушение...

В усилието си да отговорим на някакви присадени от системата изисквания и критерии, в бързината да трупаме сигурност,  благополучие  и проспиритет, пропускаме нещо много важно:  Да потърсим мястото си - в кой отбор сме. Да си отговорим на въпросите: Кои са приоритетите ни в живота? Чия е причината да заспиваме неудовлетворени и да се събуждаме с нежелание?...  Без да се се опитваме да убедим всички (или себе си), че вината за собствените ни несполуки е  извън нас - в другите хора, в другия партньор... Обикновено виждаме сламката в очите на другите, а не виждаме гредата в своите очи. Обвиняваме времето и обстоятелствата... Забравяйки, че когато сочим нещо или някого с пръст,  винаги останалите пръсти сочат към нас.

Така ще направим  първата крачка към себепознанието - тъмнината и Светлината са в нас. Материята (тялото) и духът (нивото на съзнание) са техен израз. Кого искаме да храним? – тялото или Духа. Нашето ежесекундно поведение дава отговора на този въпрос

Но умеем ли да различаваме доброто от злото? Колко често се оказва, че  моята представа за зло се оказва нечия чужда представа за добро,  правилно, справедливо...

Още повече, че и системата не е категорична по отношение на добро и зло. От една страна се казва: не кради, не лъжи, не пожелавай!  От друга - се насаждат модели на успяващи и неуспяващи, на досегаеми и недосегаеми.

Светът е хаотична, електромагнитна, фрактално- холографска матрица... Спасението от нея е самото знание за нея. Колкото повече я опознаваш, толкова по- еластични стават нейните стени и личната свобода добива нови пространства. Защото свободата има духовен аспект вътре в нас и расте заедно с цялостното духовно израстване на индивида.

Концепциите на Питагор, на есеите, на манихеите, на богомилите, катарите, суфите и розенкройцерите  за добро и зло, за Светлина и мрак дават различни  отговори, но всички те са като плоскости от една и съща огледална сфера, разпръскваща неугасимата Божия Светлина. 

Злото е неосъществено Добро. Денят не може да съществува без нощта, доброто постоянно се трансформира в зло и обратното. Много често  едното не може да бъде отличено от другото, тъй като и най-голямото зло се превръща един ден в колосално добро и променя бъдещето.

Нашите понятия за добро и зло, за светло и тъмно, са много размити и разсъждаваме върху тях ограничено и от собствената си камбанария... Само онзи, който гледа света от височина и поради това не му убягват и най-бързите шахматни ходове във всяка история, може да има ясна представа в какво ще се трансформира случващото се. *

Живеем във време, когато  ще получим всички  отговори, които сме търсили от милиони години. Но преди това всеки от нас  ще бъде подложен на последния изпит в своето обучение, продължило стотици и  хиляди инкарнации. Ако го защитим – ще продължим напред при условие, че още тук, на земята, сме осъществили процесите на трансмутация и трансфигурация. Ще ни се помогне, но и ние трябва да положим усилие. Телата ни, заченати в тъмнина, трябва да бъдат облечени с дреха от Светлина.

И колкото по-рано започнем да творим светлинната си дреха, толкова по-лесно ще изкачим първото стъпало на Седморната стълба към Вечността..

* „Парола Шамбала”

...в Библията пише,че познаването на доброто и злото са ГРЯХ или първородният грях на Адам и Ева след като изяли ябълката.Затова били изгонени от рая!Как да се справим с това явно противоречие?...

Чудесен въпрос! за малко ме стресна...(: Но това се случва преди грехопадението, още докато човечеството е обитавало божествения свят (рая или казано направо - 6-та косм.област) за където сме се запътили стремглаво и днес. Там злото не е съществувало и имено с "изяждането на ябълката са отворили кутията на Пандора". Задачата ни е отново да заключим злото, където му е мястото.