Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.09.2010 07:04 - УНИВЕРСАЛНО БРАТСТВО НА СВЕТЛИНАТА
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2524 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 12.09.2010 17:57


СИНУР МЕЖДУ ИСТОРИЯ И ЛЕГЕНДА

 ІІ-ра част: ГОНЕНИЯТА  (не се препоръчва на деца и  възрастни читатели със слаби нерви)

 

       Ръкописът «Богомилство и богомили», станал ни достояние чрез проф. Николай Райнов, представлява един кратък отрязък от историята на богомилското движение – за началните 32 г. от зараждането му.  Книгата е написана от съвършения богомил Епископ Симеон Антипа преди повече от едно хилядолетие. Заслугата на професор Райнов е, че той я  преработва на сравнително съвременен и достъпен език и я коментира от гледна точка на времето. 

В тази част съм включила онези откъси от книгата му, които описват яростното гонение от страна на власт и църква, подбудени чрез интриги в царския двор и прерастнали в жестокости без аналогия в човешката история. Богомилите - тези факлоносци на просвещението, радетели за възстановяването на първоначалното Христово учение, стават мишена на световната тъмна реакция. Безбройни  са мъчениците, които загиват върху жертвениците:

 

 ...Богомилите се събираха, молитвустваха заедно и, по тоя начин, вниманието на хората бе  привлечено върху съответните ученици и учители.

        Презвитер Козма бе чул нещо от болярите, искаше да узнае по сигурен път "новото" и затова една вечер отиде в манастира св .Параскева. Но на вътрешната врата човек с покривало го спря и му забрани да влезе. На въпроса защо те се крият, ако не са престъпници, човекът не отговори нищо, само го отстрани и затвори вратата след него.

        Обиден, презвитерът се яви при патриарха и го упрекна, че позволява да се обръщат манастирите в нечестиви сборища, дето забулени хора разпътсват, сквернодействат и се кощунят със светостта на местата.

        Патриарх Даниил поиска от Петър стражи и ги отпрати там. Но на вратата излезе самият Боян , сне си покривалото и заяви, че този манастир му е даден още от патриарх Стефан  за лично усамотение и там никой няма право да влиза. Стражата засрамено се оттегли. Патриарх  Даниил разбра, че сам Боян закриляше "еретиците", но не посмя да настоява и млъкна.

        Тези събития дадоха на Козма храна за много подозрения; той не можеше да отиде при Боян и да му иска уяснение по това, защото сам Боян, при един предишен спор, му беше забранил да се среща с него или да иска свиждане.

        И тогава именно почнаха острите нападки върху богомили и богомилство - такива, каквито ги знаем от " Обличителните слова" на Козма.

        Важността на тия "изобличения" лежи другаде: дворът знаеше вече , кой е духовният родоначалник на "еретиците" и че в покоите на  Боян се събират нощем ония, които възстават срещу власт и империя.

        Това силно разклащаше доверието на цар, патриарх и дворянство към Бояна. И богомилите можеха да се видят в опасност. Половината боляри бяха вече богомилски оглашени, но рано беше още да се разчита на  подкрепата им. Учението можеше да се спре насред пътя си.

        През зимата на 929 г. избухна нов бунт: Михаил свали расото, събра много метежници и се отправи към Преслав. Но, по чудо сякаш, още  в началото на бунта, Михаил умря от внезапен удар

        Симеон Антипа,като говори за този случай, указва за Боян като за истински спасител на държавата, без да уяснява повече. Сигурно той взема внезапната смърт на Михаил като изходна точка на своята мисъл. Във всеки случяй, държавата бе спасена, а бунтът - пресечен.

       Но честолюбивите устреми на Сурсубула не се прекратиха с тия  народни изпити.

        Боян, както говори и Симеон Антипа, често водеше разговор със Сурсубула за ромеите и за истинската роля на Мария в двора.Макар силно обидно за Сурсубула лично, той ясно разбира истината и съзнава, че с услужване на византийския дворец малко ще спечели. Но той схваща страшната сила на Боян , като водач на мирски тълпи, долавя, че народът  е силно привързан към него и че той именно е нужното лице.

        Сурсубул му разкрива нашироко своите планове, така зле постигнати в предишните бунтове, и настоява Боян да приеме короната. Последният му говори, че няма нужда от Сурсубуловата ръка за това: той винаги може да го стори. Малко неразбрано му говори той за победите на "божия народ", за идните дни на сигурна, светла слава, но решително отказва да вземе участие в заговорите и не иска корона.

       През тия времена именно Козма и Даниил упорито говорят пред Петър, че Боян е богомил и ,че богомилите именно са причинители на народните разорения, метежи и бунтове.

        Това здраво се  втълпява в главата на царя и той извиква Боян, за да го пита по тези въпроси. Боян е в Доростол и не може да дойде.

       Тогава, по настояване на двамата църковници, царят извиква Богомил и отправя към него въпросите: той ли е водач на еретиците, що учат те, какви скверни деяния вършат на потулени места, какво замислят против царя и властта и пр.

        Богомил не отговаря на тия въпроси, а намира причината за метежите в слабостта на царя, разтлението на двора, лукавството на царица Мария, нехайната слабост на болярството.

        Той говори, че онези потулени духовници, с които общува царят, са позор за Христовото царство и плевели на Божията нива.

        Петър разбра, че наистина богомилите са безвластници, не търпят господарска власт и заговарят против короната.

         Напусто са думите му - остри, прекалено строги. Богомил не открива нищо от учението. "Ние сме християни - казва той - ние се мъчим да заслужим Божията Милост с дело, думи и мисъл. Ние нищо скверно не вършим. Нищо от учението на Христа не отричаме, ни изменяме; ние живеем онова, което са живеели първите апостоли. Проповядваме словото на спасението и пазим христовите овци, разделени на оглашени, верни, избрани и съвършени. Ние сме Божиите кучета, които разкъсват всеки вълк. Ако царете и патриарсите идат да грабят стадото, те са вълци и ние ще разкъсаме и тях"...

        Възстанало срещу светска и духовна власт, защото тя е компроментирана от своите собствени представители, Богомилството бе гонено и от двете.

        Измъчвани, бити, изтезавани, хвърляни в студени тъмници, те живееха все още за "ереста", на която служеха; Козма вижда в това тъпо невежество, както са виждали езичниците на империята невежество в страданията на първите мъченици.

       Отношенията между държавата и църквата от една страна - и Богомили, от друга - беше станало напрегнато.

        Църквата не можеше вече да понася това неестествено положение, държавата - също...

         Патриарх Даниил се яви една вечер при Петър и настоя -  богомилите да бъдат заловени, като явни бунтовници. Те замислят широк заговор против царство и църква и чакат момент, за да провъзгласят безвластие.

       Петър, слаб и безволев, отказа. Тогава Козма и Даниил се явиха пред Сурсубула и му заявиха за заговора, като искаха настойчиво да бъдат разпитани богомилите.

       И на другата нощ, една декемврийска нощ през 933 година, Сурсубул затвори в подземните тъмници на Преслав 17 души от най-видните  избрани и съвършени, посочени от Даниил. Измъчвани цели дни и нощи, те  не разкриха нищо. Заговор нямаше, но поне учението поиска да узнае патриарха : те мълчеха.

        С избодени очи, с изгоряла от зачервените щипци кожа, в гъста мрежа от разпалени гвоздеи по гърба и гърдите, оковани в нагорещени железни дъски, с дълги ивици месо, рязано от гърба с ренде, с разтопен метал в  ушите, с разкъсани уста, извадени с клещи нокти, с червени "скорпоиони", слагани  в носовите дупки, със сини петна от обгоряло с факел по черепа и ръцете, те живяха три седмици и измряха в занданите на преславското коварство.

        Боян не беше там: из Кипър, Малта, Краков, Рига обикаляше църквите.

        Когато се върна, те бяха мъртви.

        В навечерието на тоя страшен ден, втория ден на  Коледа, същата година, бе затворен и Богомил. В полунощ Боян се върна и поиска да види Сурсубул. Сурсубул се изплаши, не излезе. Тогава Боян натисна, счупи вратата и видя Сурсубул, седнал на едно одърче, че разговаря с Даниил ниско. Той беше бледен, треперящ, с изгубен поглед.

       "- Умреха ли вече? - един страшен глас бе попитал.

        -  Умреха, княже!

        - На късове ще бъдеш късан и мръсни кучета ще нахраниш с телото си за това ! Пусни презвитер Йеремия!

        - Но...

        - АЗ ИСКАМ!"

        Богомил бе пуснат.

       На разсъмване, в покоите на болната Мария, бе събран таен съвет; там влизаха : Петър, Боян, Сурсубул, Никита Странник, Даниил и  двама боляри - презвитер Антрий и презвитер Лазар, богомили.

        Сурсубул каза с треперлив глас, че е сбъркал, като е мъчил  богомилите. Те нищо не знаели, заговор нямало, но причината за неестественото положение за държавните нещастия е Мария. Царицата трябва да бъде отпратена във Византия. Царят желае да остави престола и да приеме схима, а короната може да вземе Боян.

        Ако Боян не иска, Сурусубул е готов да се възцари, макар , че в тия тежки времена и нему не е до царуване. Но той е готов да избави народа от нови беди и да се пресече хода на старите държавни неуредици.

       Тогава Боян каза думи, които са паметни в историята на целия народ. Аз ще предам речта му така, както я дава Симеон Антипа, защото никога друг път българин не е говорил така:

        " - Метеж! Тази дума от години чувам да се разнася из дворец, палати и покои. От размътване мътните души се боят. Царю, ти бягаш и оставяш народа на чакали  и стръвни кучета, за да дириш спасение за своята малка душа. Патриарх Даниил, скверна е пътеката ти, отче, недей сквернослови. Кръвта на седемнадесет светии тежи, като страшно бреме на твоята скъдна съвест - през позори, безчинства и съсипии ще те изведе позорът на твоето деяние; ти Бога поруга - и поругание е твоята участ. Една нещастна царица внесе безчинтсво в Преслав - и вие я приехте! Защо я гоните сега? Оставете я да умре спокойно. Не смущавайте дните й със своя и нейния позор. Жена не е съсипвала народа досега, не може и да съсипе. Вие доведохте божията казън над тия черни покои и мръсни дворци. Царю, не бягай! Аз няма да оставя подъл византиец да властва в Преслав. Ако Сурсубул иска корона, да не я предлага на мене: той два пъти метеж разпалва до днес - по цели дни метежници из царството гони, за да ги убива и да мие ръцете си с кръвта на мъченици. Над пропасти виси народът, и врагове вътре, и врагове вън! Врагове в душите ви са влезли - ето тоде иде метеж подир метеж!Скрити лъжи се трупаха в позорни крепости около вас. Мрежи от престъпления надвиснаха и сплетоха дворец    и църква. Вие убивате и мъчите, за да убиете мъченията на съвестта. Оставете! Спрете, казвам ви! Нека спи народът тежкия кошмар на коварната управа, нека сънуват болярите сластни сънища - умира Мария, агония години ще виси над двор и държава, България ще погине!...Ти каза, Царю :"Ти ще разбереш, Бояне!" - Аз разбрах. Аз отдавна съм  разбрал. "

      Като каза това, той напусна събранието а след него излязоха Никита, Антоний и Лазар.

     Додето тези четиримата в покоите на Бояна говориха за това, което трябва да се извърши сега, когато държавата явно убиваше верните, останалите продължиха съвета, като извикаха болярите и военоначалниците.

      Сурсубул каза, че Боян е най-опасният богомил , та трябва да се наблюдава и да се съобщава за това, което той върши.

        Царят възстана срещу това, заяви, че Боян е прав, а всички те са виновници, но без Боянова воля той не може да снеме короната...

        Във Византия през това време ставаха събития, които имаха връзка с онова, що се случи отпосле в Преслав.

        Въпреки многократните заговори срещу управлението му,

        Император Константин все още минаваше времето си в проповед, книжовно занаятие и изкуство, подкрепяше всички богомилски действия, насочени да минат през империята, закриляше богомилите, а управлението бе предоставил на жена си Елена и министрите.

        Неговото царуване бе пълно с кротости тиха политика. Той направи Никита Странник главен магистър и му предостави управлението на византийските колонии и владения из Изтока и островите.

        Василий Византиец бе назначен главен управител на императорския двор, а Светомир Македонец - началник на наемните войски.

        Разбира се, че това водене на работите се отрази добре на външното развитие на движението. Богомилите преживяха години на тих и спокоен успех, бурята бе спряла за малко.

        През 956 г. се покръсти във Византия руската княгиня-регентка Олга със своята свита, придворни дами, служители и 44 знатни руски търговци. Кръстникът бе сам Константин. Това стана по инициатива на Петър Осоговски и Симеон Антипа...

Константин Седми умря в 959 г. , като остави живи спомени за едно царуване, пълно с кротост, доброта и тиха праведност.

        Напоследък, през 958г. Боян и Богомил бяха отишли в Лесновсия манастир, откъдето Боян отиде във Визавнтия, за да са срещне с Непознатите, а Богомил - на юго-запад, дето двама богомили - комитопули замисляха заговор. Делото искаше да бъде предотвратен метежът и Богомил трябваше да бъде там, за да увещава.

        Още от манастира те изпратиха осем души презвитери с мисия из Хърватско, Унгария и Галия. Ето имената на тия богомилски презвитери:

        Якоб Стремницки, Управда Марсилски, Христофор Пражски, Филимон Наполски, Урбан Нудимски, Теостиг Варсовиец, Себастиян Демански, Полидор Левкийски.

        Като плод на тая неизвестна точно мисия , се явиха две големи църкви в Марсилия и Будим, исторични в движенията на западното катарство и албигойство.

 

        При сина на Константин Седми - Роман Втори - положението рязко се измени.

        Новият император бе разпътен, но способен и много по-енергичен от баща си. Но за да заведе работите на управлението нашироко, той се виждаше  стеснен от боляри и министри.

        Един ден, през 960 г. , той свика своите министри и началници и каза, че не е доволен от този ред. Предложил на повечето управители, между които богомилите Никита Странник, Василий Византиец, Андроник Тирски ( болярин), Аристарх Смирненски (книгохранител) и Бонифаций Ликийски (началник на вътрешната стража) да се оттеглят. Те излязоха недоволни и заявиха, че не помнят ония грешки, зарад които императорът ги снема от чин...

        Роман Втори затвори в тъмниците онези богомили, които изброих по-горе през нощта на 13 декември 960 г. Той ги разпитва, за да узнае какво замислят, но не научи нищо. Мъчени, изтезавани с нож и огън, те  мълчаха и страдаха безропотно. Същата нощ Андроник бе съсечен. Другите хиляда  - затворени, без да знае никой къде се намират. На 10 март идната година (961) Василий Византиец бе посечен, когато говореше в една зала в тъмницата с Боян, който бе дошъл да го види.

    Боян бе заловен и бит с бичове от тъмничарите. Когато го изведоха... пълководецът изруга палачите, че са извършили това безчинство с Боян, без да съобщат че имат заповед. Боян бе пуснат, но му забраниха да посещава тъмницата.

         Изведоха Василий пред императора, където той разкри основите на учението тъй, както то се разкрива пред външни. Това не помогна.

         Василий бе изгорен още същия ден във вътрешния двор при палата в присъствието на патриарх Теофилакт и Роман Втори.

        Другите бяха обезглавени същия ден в тъмницата и телата им хвърлени в Босфора.

 

         Скоро след това Управител  на Византия става  Йосиф Вринг, но властта му е засенчена от един способен, даровит и енергичен стратег - Никифор Фока, който...уважаваше движението, без да принадлежи към него...Управлението на Вринг не му харесваше. Той знаеше за масовите  насилия и убийства. Искрено плака за коварното убийство на Василий и богомилите, с които бе добър другар...

        Силната омраза на Вринг към Никифор доведе до големи раздори в двора на империята, а Никифор почна да подозира коварните замисли на патриция. Един ден той се изправи на площада на Юстиниан Втори пред Вринг и с войските си го застави да се откаже от длъжността си, да си свали порфирата, пръстена и жезъла - и да ги предаде в двореца на Теофана. В края на същата година Никифор Фока бе коронясан за император и се ожени за Теофана, /съпругата на Вринг/...

        Цели четири години смъртна присъда не бе издадена.

        Никифор не смени своето дъсчено легло без покривка за пурпурното ложе под балдахина, а до смъртта си той влезе в покоите на царицата само два пъти.

        От богомилите - боляри само Никита Странник бе останал жив: по настояване на Боян Вринг го беше пуснал.

        Понеже Никифор познаваше Никита като надеждан човек и умел ратник, той го назначи началник на флотата, длъжност, подходяща за него като патриции по род.

       Така подготвен, императорът започна онзи ред от победоносни войни, който му обезсмърти името. Араби, арменци, сарацини, сирийци, турци - бяха по ред разбивани, а империята растеше. Под началството на Никита Странник флотата завоюва Кипър в 968 г. Това се правеше, за да премине във владенията на империята онова голямо светилище на богомили, което беше дело на самия Никита Странник. Никита се опита да завоюва Сицилия и Малта, но бе коварно уловен от фътимидите на Кайро и задържан в плен в Александрия. Никифор го освободи като върна на пленителите взетия в Сирия Мохамедов меч. След това флотата понесе  ред победи, додето стигна Тигър и Ефрат.

       Увлечен в това течение на победи и завоевания, Никифор поиска  да обсеби и България.

Тези намерения се провалят благодарение на Боян и Никита Странник.Тази история е подробно описана тук, но засега ще я прескочим.

    ...Царица Мария е умира в 963 г.

       Симеон Антипа разказва как Мария се мъчила дълго в своята агония, дирела с очи Боян и поръчала да го извикат. Отговорили й , че Боян е във Византия. Когато царицата умря, за да възобнови мира, Петър изпрати във Византия като заложници синовете си Борис и Роман.Когато те стигнаха там, Боян изпрати на брат си писмо, в което го упреква за тази постъпка.

        Петра порицаха остро, народът го намрази и най-силният от външните боляри - Шишман съумя да увлече общото течение подир себе си и да отцепи западните области под своята ръка на независим управител.

        През това време Боян работеше във Византия. Две силни сирийски секти, наследници на великата Василидова и Валентинова традиция влязоха в богомилското движение. Боян отиваше често на запад, за да раздава послушание на съвършените - ония, които бяха готови за епископски сан.

       В 967 г. Никифор Фока се съюзява /span>



Тагове:   Братство,


Гласувай:
3



1. анонимен - много жестокости -
12.09.2010 20:09
това е натрупало национална карма
цитирай
2. samorasla - Най-важният ритуал
23.09.2010 18:27
Най-важният ритуал при богомилите е consolamentum (утушунието). Кръщение но с вода, а така както е кръщавал Христос - длани върху главата на новопокръстения. Предаване, пълнене на Чашата на Граала(сърце-глава) През ръцете на съвършения, който извършвал ритуала се вливала вибрация в светилището на главата на неофита. Тази вибрация била самия Свети Дух, който осъществява връзката с Първоизточника. Богомилските църкви от Тоскана, Флоренция, Винченца изпращали епископите си в България "за кръщение в духа". Или наши български "съвършени" са пътували за да кръщават в европейските общини.
На смъртния си одър всеки вярвящ също е приемал посвещението.
цитирай
3. анонимен - http://rosicrucianum.forumi-bg.com/vt77.html
24.09.2010 08:39
Който търси повече информация за богомилите, може да я намери на този адрес:
http://rosicrucianum.forumi-bg.com/vt77.html
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2513527
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031