Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.09.2010 09:15 - ВРЕМЕ ЗА КУПОН
Автор: samorasla Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2035 Коментари: 4 Гласове:
0



(Само днес:Вход свободен)
Завой на ляво – стена, завой на дясно – пропаст. Обърнеш ли се назад  - руини, ако продължиш направо – неизвестност!  Остани в себе си, момиче! Спретни един купон, пък ако ще  - да се разчуе!..

Вчера границата на моята малка вселена бе посетена от 1 000-ния ми  читател. На възраст 25 дни с 15 постинга на толкова трънливи теми  – си е направо успех!

Мисля си, кой е този любопитко, какво е прочел, какво е разбрал, какво е отнесъл със себе си? Може би е надникнал в  страницата, подмамен от заглавието, и още на второто- третото изречение е повдигнал рамене недоумяващо и е потърсил нещо друго – сладко, скандално, перверзно... В  blog.bg има всичко – за всички възрасти, за всякакви вкусове. Тук купона никога не свършва!..

 А може би  този читател - Хилядник, да е отворил страницата от любопитство и се е заплеснал... Уао-о!... После е прочел предишния и по предишния постинг... Мечтая си!... Но аз зная със сигурност едно, и единия, и другия читател, са осветили  моята виртуална реалност. Те вече са докоснати от лъчите на моя духовно-енергиен, електромагнитен  фокус , и той  напремено е оставил следи върху ауричното им небе. Днес, утре или след много време тези драскотини ще започнат да смъдят, да кървят,  да изискват внимание, да молят за отговори. А когато това се случи и когато този отворко осъзнае, че само отговорите ще излекуват раните му, той ще започне да ги търси. И ще ги намери, повярвайте ми: Питай, ще ти се отговори. Почукай, ще ти се отвори. Това е универсален закон, не са празни приказки...

Затова обичам този почетен гражданин на моята вселена, който и да е той! Официално му връчвам ключа за нейните светли врати и дано намери хляба насъщен, който му е нужен всеки ден. Аз не мога да пея, не умея дори да качвам клипове, ЗАТОВА ЩЕ ГО ПОЧЕРПЯ С ПОЕЗИЯ. Нищо че не са сладки тези стихотворения, по скоро нагарчат.   Не са лесни и гладки, по-скоро са трудносмилаеми. Не са весели и оптимистични, но са искрени.  Всъщност казвам в тях същото, което говоря в постингите, но по друг начин - не с думи, а със Слово. Там има енергия, която докосва други нива.

В ПРЕДВЕРИЕТО НА ВСЯКА СЪЩНОСТ –

магичен кръг от стъпки, стъпки…

Прекрачиш ли веднъж зад пръстена,

за тебе няма вече връщане.

 

Ще ровиш до сърцето на земята,

съмнения ще громолат  в нещата прости

и сам ще изпиляваш тишината,

която ще те издере до кости.

 

Ще търсиш зрънцето под всяко правило,

едничка пролука в стената…

И корена на извора – дано удавиш

онази жажда – пепел за душата.

 

КОЙ ДЕН СМЕ ДНЕСКА?

Кой чифт сандали изтривам?

Откъде ли се връщам, накъде ли отивам?
И къде са приятелите,
тези, с които кълвяхме

от една купа зърната, една стряха деляхме?

И учителите къде са – под прах тебеширен

своя сън ли пореден на една струна свирят?…

Панаирът привършил. Купчина мазни хартии

ми подсказват мястото на сергиите.

Закъснях. А исках нови мечти да си купя –

не с очи изкълвани, не с езици раздути.

 

ИЗНИКНАХА НЕКАНЕНИ

сред онемелия пейзаж,

където само камъни

оплождат семената им.

Внезапен изблик от видения

изля дъгата  на погребаното лято,

а там бе маковото мигновение!

 

Сега искрят спокойно пламенни

и в мрежата на паметта ми

забиват нежни остриета.

Побягна ли,

ще изкрещят от болка цветовете,

ще зажумят и ще застрелят

с най-ярките си тонове

мига на своето узряване.

 

А споменът ще се смали до капка

и ще удави нивата от макове.

 


ЕТО ВЪРХА! – изтъняла душата ми

пие пътя и всичко наоколо,

само дето планинския вятър

ме завърта в обратна посока.

 

За поредния залък набързо ще седна

да наситя до дъно очите си.

Миг! – че морето ревниво ме дебне

от капана на своето старо корито.

Ако можех тъй както вълните му газя,

висините с ръце да докосвам,

сигурно камък, не ъгълче празно

под сърцето си щях да износвам.

 

Нямаше често така да притичвам

от брега – до върха и обратно,

а като кедър или храстче безлично,

тук, край пътя, щях да порастна.

 

 

ВЕЧЕ НЕ ПОМНЯ как изглежда момчето.

Помня шепите, пълни със лешници.

Бяха бели до кръста дърветата

покрай пътя – когато се срещнахме,

вятърът кихна и дискретно притихна.

Закачливо протегнаха лапички храстите,

а се разбързахме – сякаш да стигнем

не съседни села, а заветното място.

 

Хрупахме лешници, нещо си бъбрехме,

шляпахме с боси крака по асфалта.

Капки смола като лъскави бръмбари

с топлинка по петите ни хапеха.

 

Стигнах навреме. Безброй километри

оттогава изминах. Какво ли ме връща

днес на пътя, където срещнох момчето

и при тези дървета, бели до кръста.

 

ДЮНИТЕ със ожаднели хълбоци

пият от нектара на морето -

кой не знае как безбожно дълги са

дните, без любов когато кретат?

 

И проскърцва пясъкът в устата ми,

Драскат звуците на стиховете

морски бриз ли на брега полата ми

някога за първи път запретна,

 

че със корените на смоковница

от  солена обич недорасла,

вместо накити избрах оковите,

сплетени от сухи водорасли.

 

О, ПЛЪТ, ОБЛЕЧЕНА В СИЯНИЕ!

По-близо до брега,

отколкото до изгрева,

израстват в пясъка спирални бивни

и клоните им в синевата се изплъзват.

Избухва кактусово цвете от екстаза –

вик или въздишка мимолетна,

предел и връх на кухината,

наречена от някого Вселена.

 

ОМАЯ някаква огрява

на нощите ми синьото подножие.

Неповторими мигове ми дава,

ала спокойни сънища – не може.

 

Руша неписани закони.

Любов като хашиш ме упоява

и образи измамни ме догонват

в разпалена от вятъра жарава.

 

Аз боса в този огън газя.

Да спра не мога, но от страх треперя,

как въглените живи да опазя,

за да ми бъдат винаги постеля.

 

ПОЗНАТО ТРЕПВАНЕ –

сигнал подмолен

и маски против бръчки, против клюки…

Дърветата цъфтят на пролет,

а хората – наслуки.

 

Разтварям клони за прегръдка.

Две думи, може и без тях обаче.

И бързам да отпия свежа глътка

преди отново да заплача.

 

Преди отново да се обезлистя,

да стане пак непоносимо душно.

А някъде във мен кълнят филизи

за нова пролетна вихрушка.

 

ТВОЕТО ЖЕЛАНИЕ

впримчи погледа ми с ласо –

цяла в чувство се превърнах,

омагьосано-покорна те последвах.

 

Времето си ненаситно

по секунди разпилях.

И глухарчета да бяха,

щяха като сняг

всичко да покрият

и отново да покълнат…

 

А когато се обърнах,

ялова бразда протегна

просешка ръка.

 

ЦЕЛУВКАТА, превърнала ме във жена,

чия бе? – помня, случи се във влака.

На изпит скъсана, пътувах за дома,

а тя между Чирпан и Пловдив ме причака.

 

Оглеждам тази нощ вагоните подред.

Познати устни търся – купетата са пусти.

И само тук-там нечий мъжки силует

се вглежда въпросително във мойте устни.

 

 

ОСТАВИХ аз навсякъде следи веществени

от делничните си старомомински грижи.

В тревата смачкана – прекършените жестове,

в размътения ручей – свободата си излишна.

 

Затъкнах с мокра глина дупките къртичи –

безизходни да бъдат всички Евридики,

разруках гъсталаците – гнездата кукувичи

напълних със узрели тръносливки.

 

Накрая с прът одялан тръните намлатих –

така завърших похода си кръстоносен.

А всеки храст преди да ме отпрати,

с най-острите си нокти ме жигоса.

 

Стиховете са от цикъла „Онези макове” от стихосбирката „Оголен камък”/1996 г.

 

До скоро!  Когато ще дам своя подарък на г-н Двухилядник!



Тагове:   купон,


Гласувай:
0



1. анонимен - ще чакам
05.09.2010 09:19
дай ми го
цитирай
2. samorasla - Обещавам ти,
05.09.2010 09:50
анонимен написа:
дай ми го


че ще го получиш, ранобудни отворко! Светъл ден!
цитирай
3. samorasla - Хе-е-ей!
07.09.2010 08:36
няма ли купонджии? Или са още махмурлии още? Празникът на Съединението бе добър повод да се погледне в посока на духовното позитивно обединение на всички
общности. Днес има нужда от съединение на др. ниво. Планетата е в опасност - има ли някой, който се съмнява в това? Ако има - време е да се събуди. Ако не се случи точно след 2 г. и 3 месеца, то няма да е много по-далече. И това зависи от нас. До колко ние самите сме духовно осъзнати, защото така влияем на енергийната защита на Земята и много от катаклизмите няма да се случат Всяка 1-ца от таблицата на Хокинс (чети пред. постинг)е важна!
цитирай
4. анонимен - стига купони
12.09.2010 22:52
няма ли работа за вършене
лозето неще молитва а мотика
и щом няма мотики и лозе - да му дръпнем по една молитва може и да ни чуе Бог
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: samorasla
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2513833
Постинги: 324
Коментари: 1283
Гласове: 737
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031