1.    Накъде бързате, вие, о хора, които сте замъглени, защото сте пияни от      словото, в което няма никакъв Гносис, от словото на абсолютното незнание, което не можете да издържате и сега най-после изплювате.

 

2.      Спрете и изтрезнейте! Погледнете отново с очите на вашето сърце! И ако не го можете всички, поне тези което са способни на това. Злото на незнанието залива цялата земя, унищожава душата, затворена в тялото, и  пречи, да влезе в пристанищата на спасението.

 

3.      Затова не се оставяйте да ви завлече стихията на течението, а оставете онези между вас, които са в състояние да стигнат до пристанищата на спасението, да използват противното течение и да влязат.

 

4.      Търсете Онзи, който ще ви вземе за ръка и ще ви заведе до вратите на Гносиса, където свети ярката светлина, и няма тъмнина, където никой не е пиян, а всички са трезви и гледат със сърцето си нагоре към Онзи, който желае да бъде познат.

 

5.      Но знайте: Нито гласът Му може да бъде чут, нито Името му не може да бъде произнесено, също и материални очи не могат да Го видят; само Дух-душата е способна на това.

 

6.      Затова вие трябва първо да разкъсате дрехата, която носите; тъканта на незнанието, фундамента на злото, оковите на падението, затворът без светлина, живата смърт, трупът със сетивни органи, гробът, който носите със себе си, експлоататорът, който живее във вас и ви показва омразата си чрез това, което обича и завистта си чрез това, което мрази.

 

7.      От такъв вид е враждебната дреха, с която сте се обгърнали, която ви дърпа надолу към себе си, като ви пречи да дишате, да не би като видите красотата на истината и на доброто, което се намира в тях, да намразите нейното зло и да прозрете нейните интриги и коварства.

 

8.      Защото вашите сетивни органи ще станат нечувствителни, защото тази дреха ги затваря чрез едно излишество от материя и ги изпълва с греховна похот, за да не можете да слушате това, което толкова спешно трябва да чуете и да не можете да видите това, от което толкова много се нуждаете.

 

 

 

Тези думи, приписвани на Хермес, ме наведоха на следните мисли, които споделени, може да се окажат някому полезни. Написани преди 6-7 хилядолетия, звучат адски въздействащо. Носят силата на първоначалното Божествено излъчване и вярвам, че когото и да са достигнали, те са го разтърсили от вечния му сън и са го повели към просветление. Присъединявам своя глас към гласа на Триждивеликия титан на човешкото просвещение и в същото време ще споделя нещо, което ме тревожи. От известно време се появиха автори, които се опитват да заклеймят „тайното” учение и „тайните” общества.

Всъщност Гностичното знание никога не е било тайно. Тази тенденция да се конфронтират интелегентно събудените хора с него не е случайна. Това е още една отчаяна стъпка на силите на мрака  да задържат масите в неведение. Да ги отблъснат от светлинните магнитни радиации, които с всеки ден стават все по-мощни и неустоими.

Вярно е, че е имало периоди в човешката история, когато то е било принудено да влиза „в нелегалност”. Да си припомним Орфей, разкъсан от подивелите менади; Питагор, чийто дом е бил опожарен от  Цилон, един от недопуснатите до школата кандидати, и в резултат на това 40 главни членове на братството, начело с Питагор, загиват в пламъците. Ами първите християни , носещи и разпространяващи чистото Христово учение; Мани – одран жив и напълнен с камъни, а неговите ученици избивани, а манихейските общини – сривани със земята. Ами Богомилите – тези истински мъченици на гностичното християнство, и кръстоносните походи на Рим срещу техните последователи, катарите, в Западна Европа... А Христос!.. Защо той завършва на кръста, а не с „хепи енд” като всяка приспивна приказка? Неговата история е писана многократно и пренаписвана. Нека да ви кажа... не, по-добре вие да отговорите на този въпрос и по примера на podvodni, бъде гатанка към всички вас с възможно най-голямата награда ...

Та... тайно ли е било „тайното учение” и ако е било, кой е имал интерес от това?...

Вярно е, че е имало общества, предимно окултни, които умишлено са пазили знанието за да не се злоупотребява с него. Но магията – бяла или черна, е просъществувала и до днес. Освен това се колебая, дали окултното знание може да бъде пречислено към Гностичната мъдрост. По скоро то е като сянката, която създава Светлината, когато срещне грубо материалната същност. 

Истина е, че Универсалното гностично знание никога не е било масово. То е живото Божие познание, предназначено за готовите да го приемат, да го разберат и да си служат с него не за лични облаги, а за благото на всички хора. То е за  „пречистените по сърце”. Радиациите на сферата, от която произхожда, имат качеството и да го предпазват. Езикът, на който се разпространява не е езикът на махленско общуванеь нито обременен с научна терминология. Това е един особен амбивалентен език, който се възприема повече сакрално, отколкото с ума. Интелектуалецът, посегнал към него, се изправя пред преграда, не по-малко непреодолима отколкото преградата пред непознаващия четмо и писмо. От там идва определението „езотерично” знание.

Днес всеки новосъбуден , посяга жадно към Истината, като скитник, излязъл от пустинята, където е срещал само миражи и смътни видения.

А душевно-будните хора вече са милиони. Те са вълна, която всеки миг ще залее омразната пустиня на незнанието и ще я облагороди с прекрасните растения на Гносиса. Но... Преди да се втурнеш, приятелю,  да търсиш своя гуру и преди да посегнеш към хилядите книги, залели рафтовете на книжарниците, спри, вътрешно притихнал, и се вслушай в гласа на сърцето си. Нека то бъде твоят първи учител. Сърцето няма да те подведе никога. Защото там, на върха на дясното му предсърдие, една прекрасна роза протяга златни листенца, за да поздрави Светлината.

Тази Светлина те очаква от еони време – приеми я!

 

Бог е в главата на всеки и който го потърси с вяра в ума си ще добрува! Нещаата ще се променят...Бог трябва, за да живеем нормално, отговорно, достойно
Затова искам да правя добро, когато мога, на когото трябва. Всеки сам преценява как да постъпи.

Бог е в сърцето на всеки. Там където носим божествената искра, наречена още розата на сърцето. Докосната от светлинни божествени радиации, тя се събужда
за един процес на духовно просветление.

Понякога малко по-късничксо, но все пак намирам каквото ми трябва:):)

Бог е в главата на всеки, защото ако не разбираш нещо как може да го ИЗБЕРЕШ. Бог е ВИСШ, РАЗУМ ИНТЕЛЕКТ. В човека той се намира в Главният Мозък или нервната система. Не е нужно да вярваш в нещокогато го разбираш. Думите стават излишни когато има РАЗБИРАНЕ.
Бог е в Сърцата на хората, защото бог е ЛЮБОВ.
Божествената искра, за която говориш, според мен, представлява импусл за духовно развитие в човека. И настъпва по различно време в човек, и човек започва да ТЪРСИ СЕБЕ СИ, в крайна сметка стига до заключението, че истината за всичко се крие в него/нея самият. Това е процес на опознаване, израстване и непрестанен избор.
Поздрави